Ще поговорим за храбостта като двигател на действията ни, за които ни е нужна малко засилка, за храбростта, която се притича на помощ, когато се нуждаем от човек до себе си, но не сме улучили момента да повикаме когото и да било и сами си помагаме. Или пък напротив - нямаме нужда от чуждо рамо, а да съживим своето. И тогава идва храбростта. За оставащите десет стъпки до победата, през които няма какво друго освен нея да ни движи.
Може би, когото и да попитаме, ще ни каже, че е храбър. Да! И готов на какво ли не за победата и за благото - общото и своето. Обаче в колко случаи е точно така? Всъщност няма голямо значение. Храбростта никога не е в повече, силата на духа е винаги на точното място и в точното време. Ако и позволим да се прояви, доверим ѝ се, тя ще е винаги там за нас.
Може би някои имат нужда да се упражняват, на други пък им идва отвътре да са смели във всяка ситуация и накрая на деня да са спасители. От които и да сме, винаги се създава усещането, че за да е храбра дадена постъпка, трябва да е мащабна. Не е точно така. Всъщност единственото нужно, е да съдържа превъзмогване на себе си.
Храброст е да се обадиш на някого, с когото не говориш от години, храброст е да помогнеш на човек, имащ нужда, без да го заявиш на целия свят, храброст е да се усмихнеш на непознат - чудиш се ще те вземат ли за луд, но по-скоро осветяваш деня му. Храброст е, така погледнато, и да закъснееш за работа... Храбро е да вършиш нещата, за които се притесняваш, без да отлагаш. И храбро е да предпочетеш себе си, излизайки от токсични отношения. Да се обърнеш за съвет към миналото и за надежда - към бъдещето, това също!
Няма да изброявам кое не е, защото няма значение. Има значение, когато нещо е станало по добрия начин, иначе просто не съществува, така че не го и разглеждаме. От тази страна, признак на храброст е да не съдим другите, когато понякога не им стигат силите да са смели. Понякога се предават - не във всяка битка успяваме да сме победоносци.
От всичко казано дотук, ако трябва да вземете само едно нещо за себе си, нека е, че колкото и малка да е една победа, трябва бъде признавана, защото не бихме могли да съдим по резултата колко храброст седи зад нея.
С един от най- почитаните празници у нас, Гергьовден, е хубаво да си припомним, че честваме не само носещите името и българската армия, а и самата храброст като добродетел! Тя е едно от най- светлите качества, които душата на човек може да притежава, без това в никакъв случай да означава физически сражения, гръм от пушки и всичко, изключващо световен мир.
Ще поговорим за храбостта като двигател на действията ни, за които ни е нужна малко засилка, за храбростта, която се притича на помощ, когато се нуждаем от човек до себе си, но не сме улучили момента да повикаме когото и да било и сами си помагаме. Или пък напротив - нямаме нужда от чуждо рамо, а да съживим своето. И тогава идва храбростта. За оставащите десет стъпки до победата, през които няма какво друго освен нея да ни движи.
Може би, когото и да попитаме, ще ни каже, че е храбър. Да! И готов на какво ли не за победата и за благото - общото и своето. Обаче в колко случаи е точно така? Всъщност няма голямо значение. Храбростта никога не е в повече, силата на духа е винаги на точното място и в точното време. Ако и позволим да се прояви, доверим ѝ се, тя ще е винаги там за нас.
Може би някои имат нужда да се упражняват, на други пък им идва отвътре да са смели във всяка ситуация и накрая на деня да са спасители. От които и да сме, винаги се създава усещането, че за да е храбра дадена постъпка, трябва да е мащабна. Не е точно така. Всъщност единственото нужно, е да съдържа превъзмогване на себе си.
Храброст е да се обадиш на някого, с когото не говориш от години, храброст е да помогнеш на човек, имащ нужда, без да го заявиш на целия свят, храброст е да се усмихнеш на непознат - чудиш се ще те вземат ли за луд, но по-скоро осветяваш деня му. Храброст е, така погледнато, и да закъснееш за работа... Храбро е да вършиш нещата, за които се притесняваш, без да отлагаш. И храбро е да предпочетеш себе си, излизайки от токсични отношения. Да се обърнеш за съвет към миналото и за надежда - към бъдещето, това също!
Няма да изброявам кое не е, защото няма значение. Има значение, когато нещо е станало по добрия начин, иначе просто не съществува, така че не го и разглеждаме. От тази страна, признак на храброст е да не съдим другите, когато понякога не им стигат силите да са смели. Понякога се предават - не във всяка битка успяваме да сме победоносци.
От всичко казано дотук, ако трябва да вземете само едно нещо за себе си, нека е, че колкото и малка да е една победа, трябва бъде признавана, защото не бихме могли да съдим по резултата колко храброст седи зад нея.
P.S: Имен ден днес празнуват всички с имена: Георги, Галя, Гергана. Нека всички празнуващи да са живи и здрави, както и нашата скъпа авторка! Пожелаваме ви прекрасен и усмихнат празник!