По пътя към успешна кариера, човек освен 100 % отдаденост, доста често се налага да се лиши от личния си живот, а по някога и от надеждите за семейство. Стремежът към успешна кариера е свързан с желанието за по-висок социален статут. Т.е. с успешното кариерно развитие идват и повечето пари и възможности. В случая, ако решиш да градиш кариера, се налага да се лишиш от свободното си време, от личния си живот и срещите с приятели. В един момент изкарваш достатъчно пари, които обаче нямаш време да харчиш. Не е ли парадокс? А конфликта кариера – семейство ти е в кърпа вързан.
Според психолозите, хората, които избират и кариера и семейство се чувстват по-пълноценни и щастливи, но всички знаем, че две дини под една мишница се носят трудно. И по-скоро семейството се оказва спънка в стремежа на човек към успешна кариера.
Искаш да си кариерист – ок! А искаш ли да се събудиш един ден на 39 години, без семейство и деца? Без дори да можеш да си спомниш кога по дяволите е била последната ти връзка? И си казваш: аз лош партньор ли съм? Да, брат, не ставаш! Само си спомни колко пъти закъсня заради купищата работа, а вечерята стоеше изстинала на кухненската маса? За теб работа е на първо място, а всичко останало идва на заден план.
Идваш по-рано, тръгваш си след всички. Заслужава ли си наистина?
Не разбира се! Най-малкото, защото дори и да стоиш по 23 часа на работа, с всеки изминал час производителността ти намалява. Не извършваш геройство като се преработваш.
Освен, че е неразумен, работохолизмът е и излишен. Доста често работохолиците прегряли от стрес и напрежени, освен, че не могат да решат възникнал проблем, го правят още по-голям и създават допълнително напрежение в офиса.
Доста хора не си признават, други пък не осъзнават, че са се превърнали в работохолици. Какви са признаците за това?
Оставате на работа по-дълго от нормалното работно време. Четете е-мейлите докато се прибирате към къщи с метрото. Продължавате да работите и у дома. Стресирани сте. Работите толкова много, че това се отразява зле на здравето ви. Според някои експерти прекалената отдаденост към работата дори е вид психично разстройство. Доказано е и, че хората, които работят над 50 часа седмично често имат здравословни проблеми. Важно е да знаем, че границата между напрегнатия, но нормален работен ритъм и работохолизма е тънка и не трябва да се преминава.
В заключение се сещам се за една поговорка, която гласи: „За този, който не знае как да работи, работата никога не свършва.“ Психолозите пък казват, че когато човек си тръгва от работа, душата му трябва да затваря вратата. Просто го давай по-спокойно.
Потребността да бъдем успешни и стремежът към професионална реализация, са типични за епохата, в която живеем. Полът в случая е без значение. Реализацията обаче до голяма степен зависи от усилията, които полагаме. Динамиката на днешната реалност изисква малко повече от нормалните усилия - да си го кажем направо – пълна отдаденост, в съчетание с новата любима дума на БГ шефчетата: „многофункционален“. В превод многофункционален означава да ползваш два езика свободно, да има компютърна грамотност на ниво програмиране, да имаш шофьоркска книжка (за всеки случай, ако се наложи) и т.н.
По пътя към успешна кариера, човек освен 100 % отдаденост, доста често се налага да се лиши от личния си живот, а по някога и от надеждите за семейство. Стремежът към успешна кариера е свързан с желанието за по-висок социален статут. Т.е. с успешното кариерно развитие идват и повечето пари и възможности. В случая, ако решиш да градиш кариера, се налага да се лишиш от свободното си време, от личния си живот и срещите с приятели. В един момент изкарваш достатъчно пари, които обаче нямаш време да харчиш. Не е ли парадокс? А конфликта кариера – семейство ти е в кърпа вързан.
Според психолозите, хората, които избират и кариера и семейство се чувстват по-пълноценни и щастливи, но всички знаем, че две дини под една мишница се носят трудно. И по-скоро семейството се оказва спънка в стремежа на човек към успешна кариера.
Искаш да си кариерист – ок! А искаш ли да се събудиш един ден на 39 години, без семейство и деца? Без дори да можеш да си спомниш кога по дяволите е била последната ти връзка? И си казваш: аз лош партньор ли съм? Да, брат, не ставаш! Само си спомни колко пъти закъсня заради купищата работа, а вечерята стоеше изстинала на кухненската маса? За теб работа е на първо място, а всичко останало идва на заден план.
Идваш по-рано, тръгваш си след всички. Заслужава ли си наистина?
Не разбира се! Най-малкото, защото дори и да стоиш по 23 часа на работа, с всеки изминал час производителността ти намалява. Не извършваш геройство като се преработваш.
Освен, че е неразумен, работохолизмът е и излишен. Доста често работохолиците прегряли от стрес и напрежени, освен, че не могат да решат възникнал проблем, го правят още по-голям и създават допълнително напрежение в офиса.
Доста хора не си признават, други пък не осъзнават, че са се превърнали в работохолици. Какви са признаците за това?
Оставате на работа по-дълго от нормалното работно време. Четете е-мейлите докато се прибирате към къщи с метрото. Продължавате да работите и у дома. Стресирани сте. Работите толкова много, че това се отразява зле на здравето ви.
Според някои експерти прекалената отдаденост към работата дори е вид психично разстройство. Доказано е и, че хората, които работят над 50 часа седмично често имат здравословни проблеми. Важно е да знаем, че границата между напрегнатия, но нормален работен ритъм и работохолизма е тънка и не трябва да се преминава.
В заключение се сещам се за една поговорка, която гласи: „За този, който не знае как да работи, работата никога не свършва.“ Психолозите пък казват, че когато човек си тръгва от работа, душата му трябва да затваря вратата. Просто го давай по-спокойно.