Нещо хубаво се случва в София

Свикнал си да не харесваш града си. Било то заради плочките, по които трябва да ходиш внимателно след дъжд или миризливите кофи, които ти се налага да заобикаляш отдалече. И това, че все не се сещаш къде да отидеш, когато ти се излиза, защото всичко ти е писнало. Не бъди толкова сигурен. Германците също намират Берлин за скучен град. Така до началото на 90-те, когато многото изоставени сгради на фабрики и халета привличат с ниските си наеми млади хора, артисти и откровени лентяи. Какво се случва след това - всички знаем. Може би не същото, но все пак нещо значимо се случва и в София.


Фотография Деяна Узунова

Вероятно не толкова бързо, колкото ти се иска на теб и с много стъпки встрани, но нещата и у нас заповат да се случват. Този град ни е като добър приятел, който сме виждали влюбен, изоставен, скъсан на изпит и недоспал в 6:00 сутринта. Наистина, София пред очите ни мина през голяма трансформация. Спомняш ли си местата, на които ходихме в края на 90-те? Тогава се въртяхме между Blaze, 3 уши, Билкова, Строежа и още шепа подобни, където току-що осъзнали се тийнейджъри правеха първите си стъпки в нощния живот. И не само. През деня изборът беше между пицария или сладкарница с безкрайни менюта, от които нищо не беше приготвено като хората. Малкото ни квадратче, където можехме да се натъкнем на нещо интересно, беше заключено между „Христо Ботев“ и „Шишман“ и приключваше категорично отвъд „Пиротска“. Веднъж месечно получавахме списание Егоист, което за нас беше повече от Конституция.

Изобщо, доста неща не се случваха тогава в този град.


Kanaal / Фотография Славея Йорданова

Сега, въпреки че има много места, които не заслужават да съществуват, има и други, които не ни е срам да кажем, че харесваме. Като уютните бистра по Оборище - Павилион, изправете се, и вие сте там. Или Kanaal, които могат да се похвалят с ясна и успешна бирена концепция, както и Lomo, защото там някак естествено ще срещнеш предимно приятни хора. Но защо да говорим само за ядене и пиене, след като смесени концепции тип заведение с магазин, магазин с галерия, кафе с оказион и работно пространство за споделяне и всякакви подобни се оказаха успешни. Сред тях нареждаме +това, betahaus, 8pm, Чекмедже. Внимание заслужават и закътани пространства като галерията за фотография Ластици, Sklada със селекцията си от съвременен дизайн и колекцията от мебели за ценители на Glossary Depot. Или пък местата за игри - Каркасон потръгна така добре, че се премести на далеч по-вървежния „Цар Освободител". Комплименти и за симпатягите от Dextrophobia room, които показаха, че дори да си заключен в празна стая, може да ти е интересно - докато търсиш начин да се измъкнеш.


Glossary Depot / Фотография Васил Танев

А най-хубавото е, че това са само малка част от малките независими проекти на хората с вкус, които от няколко години не спират да ни изненадват приятно. Всеки един от тях създава новата София - такава, каквато искаме да бъде - интересна, вълнуваща, пълна с енергия.

Снимките най-горе:
Фотография Ради Георгиев (първата и втората), Деяна Узунова (третата)

Свикнал си да не харесваш града си. Било то заради плочките, по които трябва да ходиш внимателно след дъжд или миризливите кофи, които ти се налага да заобикаляш отдалече. И това, че все не се сещаш къде да отидеш, когато ти се излиза, защото всичко ти е писнало. Не бъди толкова сигурен. Германците също намират Берлин за скучен град. Така до началото на 90-те, когато многото изоставени сгради на фабрики и халета привличат с ниските си наеми млади хора, артисти и откровени лентяи. Какво се случва след това - всички знаем. Може би не същото, но все пак нещо значимо се случва и в София.


Фотография Деяна Узунова

Вероятно не толкова бързо, колкото ти се иска на теб и с много стъпки встрани, но нещата и у нас заповат да се случват. Този град ни е като добър приятел, който сме виждали влюбен, изоставен, скъсан на изпит и недоспал в 6:00 сутринта. Наистина, София пред очите ни мина през голяма трансформация. Спомняш ли си местата, на които ходихме в края на 90-те? Тогава се въртяхме между Blaze, 3 уши, Билкова, Строежа и още шепа подобни, където току-що осъзнали се тийнейджъри правеха първите си стъпки в нощния живот. И не само. През деня изборът беше между пицария или сладкарница с безкрайни менюта, от които нищо не беше приготвено като хората. Малкото ни квадратче, където можехме да се натъкнем на нещо интересно, беше заключено между „Христо Ботев“ и „Шишман“ и приключваше категорично отвъд „Пиротска“. Веднъж месечно получавахме списание Егоист, което за нас беше повече от Конституция.

Изобщо, доста неща не се случваха тогава в този град.


Kanaal / Фотография Славея Йорданова

Сега, въпреки че има много места, които не заслужават да съществуват, има и други, които не ни е срам да кажем, че харесваме. Като уютните бистра по Оборище - Павилион, изправете се, и вие сте там. Или Kanaal, които могат да се похвалят с ясна и успешна бирена концепция, както и Lomo, защото там някак естествено ще срещнеш предимно приятни хора. Но защо да говорим само за ядене и пиене, след като смесени концепции тип заведение с магазин, магазин с галерия, кафе с оказион и работно пространство за споделяне и всякакви подобни се оказаха успешни. Сред тях нареждаме +това, betahaus, 8pm, Чекмедже. Внимание заслужават и закътани пространства като галерията за фотография Ластици, Sklada със селекцията си от съвременен дизайн и колекцията от мебели за ценители на Glossary Depot. Или пък местата за игри - Каркасон потръгна така добре, че се премести на далеч по-вървежния „Цар Освободител". Комплименти и за симпатягите от Dextrophobia room, които показаха, че дори да си заключен в празна стая, може да ти е интересно - докато търсиш начин да се измъкнеш.


Glossary Depot / Фотография Васил Танев

А най-хубавото е, че това са само малка част от малките независими проекти на хората с вкус, които от няколко години не спират да ни изненадват приятно. Всеки един от тях създава новата София - такава, каквато искаме да бъде - интересна, вълнуваща, пълна с енергия.

Снимките най-горе:
Фотография Ради Георгиев (първата и втората), Деяна Узунова (третата)

Гласували общо: 1 потребители