Първият сесксимвол в холивудското кино, Хеди Ламар, е и първата акриса, изиграла оргазъм от големия екран. Но не това е историята, която искаме да запомниш. Съпруга на австрийски оръжеен търговец по времето на Втората световна война, Хеди често е сядала на една маса с високопоставени нацисти, обсъждащи свободно най-новите военни технологии и въоръжение. След тези вечеринки, празноглавата хубавица, за каквато съпругът й с умиление я вземал, научила всичко за подводниците, управляваните по кабел торпеда и взривяването на дълбочинни бомби. По-късно, след като била ужасена от потапянето на два кораба, пълни с деца, търсещи спасение от войната, Хеди започнала да умува върху създаването на торпедо, управлявано дистанционно. Изминала година на телефонни разговори, рисуване по пощенски пликове и неуспешни опити в дневната на Хеди, преди тя и партньорът й по ум Джордж Антийл (холивудски композитор) да патентоват техника за разширяване на спектъра и метод за комуникация със скок на честотата. Те, от своя страна, намират приложението си днес в комуникациите на космически уреди със земята и в wi-fi мрежите за безжичен интернет.
Черният е единственият истински цвят, е убеждавал навремето Шопенхауер, но не неговата история искаме да ти разкажем. Вера Рубин, жената с изключително цветно съзнание и приятна външност, е първият астроном, обърнал внимание върху факта, че на голямо разстояние от галактическото ядро, скоростта на въртене на дадена галактика не следва предвижданията, съществували в онзи момент, а се определя от друга действаща сила, наречена тъмна материя. А в „тъмните“ времена, в които за дамите е било обичайно да приготвят вечеря, да отглеждат деца и да бъдат, във всяко отношение, благоразумни, Вера Рубин е станала първата жена, получила достъп до обсерваторията Паломар, разполагаща с най-мощните за онзи исторически момент телескопи. Не сме докрай сигурни относно категоричността на доказателствата за съществуването на тъмна материя, до които Вера е успяла да достигне, но личността й безспорно прави впечатление.
Добрите дела не са равнозначни на добър живот, но при всички положения помагат. Най-малкото, на онези, за които са предназначени. Холивудската икона Одри Хепбърн е спечелила Оскар, Еми, Грами и Тони, но върховната си роля е изиграла в реалния живот, помагайки на деца от различни точки на света, ощетени откъм щастие от един или друг военен конфликт. Съдбата на недохранено, мърляво и плашливо дете, Одри е изпитала на гърба си. И въпреки че родителите й са били крайни поддръжници на нацисткия режим, през Втората световна война бъдещата холивудска любимка е правила всичко по силите си, за да съдейства на Съпротивата. На по-късен етап в живота си, когато повечето хора си дават сметка, че бъдещето е просто поредното днес, а количеството вчера се увеличава главоломно и не е зле да има нещо смислено, което да си припомнят, Одри става посланик на УНИЦЕФ, сърцевед и помощник на децата в нужда.
“Пръв Сатаната е поискал равни права” църквата обяснява така: не жените, чернокожите и тъй нататък, са зли, а Сатаната нагло и несправедливо е поискал равни на Бога права. Категорично не сме съгласни. Не само жените, чернокожите и тъй нататък са зли, ами и изобщо цялото човечество (“mankind is not kind at all”, сме чували да се пее в една песен). Борбата за каквито и да било права пък смятаме за нещо върховно. Затова и хубавицата-борец за гражданските права на афро-американците, Джозефин Бейкър намира място в нашата хроника. “Черната перла”, “бронзовата красавица” или “креолската богиня”, както са я наричали по онова време, е била талантлива певица и разкрепостена кабаретна танцьорка, умел шпионин в дните на Втората световна война и сътрудник на Съпротивата. Сдобила се е заслужено с удостоверение за летец и със звание “лейтенант”. След убийството на Мартин Лутър Кинг, Джозефин Бейкър е получила дори предложение да оглави движението за граждански права на афро-американците, но учтиво го е отклонила, за да има достатъчно време да се посвети на 12-те си деца от различни раси, които осиновила в знак на протест срещу расизма и гальовно нарича "племето на дъгата".
Във връзка със споменатата по-горе изначално зла природа на човека и уважението ни към борбата за всякакви права, логично стигаме и до френския секссимвол и легенда Бриджит Бардо. След десетки филми, стотина любовници, четири брака, няколко опита за самоубийство и една корица на Playboy, Бардо намира онова, за което си струва да се бори. Основава Фондация за защита на страдащите животни през 70-те и фондация “Бриджит Бардо”, със същата мисия, през 80-те. Благодарение на нейните инициативи е забранен вносът на тюленска кожа в Европа и този на продукти от слонова кост във Франция. И преди да омаловажиш призванието на Бриджит Бардо, замисли се върху това: за разлика от нас, хората, животните са способни да изпитват само физическа болка. Те не търсят смисъла на живота и не страдат от капаните на собственото си подсъзнание. Това им дава истинският шанс да са единствените същества на тази планета, които могат да бъдат щастливи. Не е хубаво да им го отнемаме.
При вида на наистина красиво лице, повечето хора оглупяват от изумление. Това изкривява преценките им и ги кара да проектират собственото си моментно оглупяване върху човека отсреща. Често с основание. Но с историята на няколко красавици от отминалото столетие ще ти докажем, че понякога красивото лице крие и доста красив ум.
Ако твоят собствен ум е бърз като цианкалий, значи лесно ще намериш обединяващото звено между следните две ситуации. Когато измисленият добър войник Швейк бива учтиво подтикнат от съдебните лекари да направи пет крачки напред, той изминава десет. На въпроса “откъде-накъде”, отвръща с по детски усмихнатото “аз да не съм за някакви си пет крачки”. Когато след последните избори реалният избирател ром споделя с телевизионните зрители мнението си за референдума, на въпроса “защо не гласува” отговаря с наивно-обърканото “аз много исках, но нямах желание”. На пръв поглед, почти те чуваме да казваш, че всичко е ясно. Но нека ти покажем и втория.
Подобно на диадата “ин-ян”, поведението на хората се заключава в два противоположно уравновесяващи се модела. Очаква се мисълта ни да протича от полюс “да” до полюс “не”, запълвайки цялото налично пространство помежду им. В действителност обаче, реалните отговори са винаги три. “Да” и “не” са придружени от освобождаващото “върви на майната си” (за подробности, чети Пелевин). И когато този отговор влезе в сила, моделът се чупи, а в празнината е възможно и да се зародят идеи. Тези умове са свободни, а в някои случаи могат да бъдат и опасни. Особено, ако са в главите, а пък главите са прикрепени към телата, на някоя изключително красива дама.
Ако с оргазъм не успееш
Първият сесксимвол в холивудското кино, Хеди Ламар, е и първата акриса, изиграла оргазъм от големия екран. Но не това е историята, която искаме да запомниш. Съпруга на австрийски оръжеен търговец по времето на Втората световна война, Хеди често е сядала на една маса с високопоставени нацисти, обсъждащи свободно най-новите военни технологии и въоръжение. След тези вечеринки, празноглавата хубавица, за каквато съпругът й с умиление я вземал, научила всичко за подводниците, управляваните по кабел торпеда и взривяването на дълбочинни бомби. По-късно, след като била ужасена от потапянето на два кораба, пълни с деца, търсещи спасение от войната, Хеди започнала да умува върху създаването на торпедо, управлявано дистанционно. Изминала година на телефонни разговори, рисуване по пощенски пликове и неуспешни опити в дневната на Хеди, преди тя и партньорът й по ум Джордж Антийл (холивудски композитор) да патентоват техника за разширяване на спектъра и метод за комуникация със скок на честотата. Те, от своя страна, намират приложението си днес в комуникациите на космически уреди със земята и в wi-fi мрежите за безжичен интернет.
Какъвто и да е цвят, стига да е черен
Черният е единственият истински цвят, е убеждавал навремето Шопенхауер, но не неговата история искаме да ти разкажем. Вера Рубин, жената с изключително цветно съзнание и приятна външност, е първият астроном, обърнал внимание върху факта, че на голямо разстояние от галактическото ядро, скоростта на въртене на дадена галактика не следва предвижданията, съществували в онзи момент, а се определя от друга действаща сила, наречена тъмна материя. А в „тъмните“ времена, в които за дамите е било обичайно да приготвят вечеря, да отглеждат деца и да бъдат, във всяко отношение, благоразумни, Вера Рубин е станала първата жена, получила достъп до обсерваторията Паломар, разполагаща с най-мощните за онзи исторически момент телескопи. Не сме докрай сигурни относно категоричността на доказателствата за съществуването на тъмна материя, до които Вера е успяла да достигне, но личността й безспорно прави впечатление.
Дявол да го вземе, трябва да бъдете добри
Добрите дела не са равнозначни на добър живот, но при всички положения помагат. Най-малкото, на онези, за които са предназначени. Холивудската икона Одри Хепбърн е спечелила Оскар, Еми, Грами и Тони, но върховната си роля е изиграла в реалния живот, помагайки на деца от различни точки на света, ощетени откъм щастие от един или друг военен конфликт. Съдбата на недохранено, мърляво и плашливо дете, Одри е изпитала на гърба си. И въпреки че родителите й са били крайни поддръжници на нацисткия режим, през Втората световна война бъдещата холивудска любимка е правила всичко по силите си, за да съдейства на Съпротивата. На по-късен етап в живота си, когато повечето хора си дават сметка, че бъдещето е просто поредното днес, а количеството вчера се увеличава главоломно и не е зле да има нещо смислено, което да си припомнят, Одри става посланик на УНИЦЕФ, сърцевед и помощник на децата в нужда.
Пръв Сатаната е поискал равни права
“Пръв Сатаната е поискал равни права” църквата обяснява така: не жените, чернокожите и тъй нататък, са зли, а Сатаната нагло и несправедливо е поискал равни на Бога права. Категорично не сме съгласни. Не само жените, чернокожите и тъй нататък са зли, ами и изобщо цялото човечество (“mankind is not kind at all”, сме чували да се пее в една песен). Борбата за каквито и да било права пък смятаме за нещо върховно. Затова и хубавицата-борец за гражданските права на афро-американците, Джозефин Бейкър намира място в нашата хроника. “Черната перла”, “бронзовата красавица” или “креолската богиня”, както са я наричали по онова време, е била талантлива певица и разкрепостена кабаретна танцьорка, умел шпионин в дните на Втората световна война и сътрудник на Съпротивата. Сдобила се е заслужено с удостоверение за летец и със звание “лейтенант”. След убийството на Мартин Лутър Кинг, Джозефин Бейкър е получила дори предложение да оглави движението за граждански права на афро-американците, но учтиво го е отклонила, за да има достатъчно време да се посвети на 12-те си деца от различни раси, които осиновила в знак на протест срещу расизма и гальовно нарича "племето на дъгата".
Всеки себе си чете
Във връзка със споменатата по-горе изначално зла природа на човека и уважението ни към борбата за всякакви права, логично стигаме и до френския секссимвол и легенда Бриджит Бардо. След десетки филми, стотина любовници, четири брака, няколко опита за самоубийство и една корица на Playboy, Бардо намира онова, за което си струва да се бори. Основава Фондация за защита на страдащите животни през 70-те и фондация “Бриджит Бардо”, със същата мисия, през 80-те. Благодарение на нейните инициативи е забранен вносът на тюленска кожа в Европа и този на продукти от слонова кост във Франция. И преди да омаловажиш призванието на Бриджит Бардо, замисли се върху това: за разлика от нас, хората, животните са способни да изпитват само физическа болка. Те не търсят смисъла на живота и не страдат от капаните на собственото си подсъзнание. Това им дава истинският шанс да са единствените същества на тази планета, които могат да бъдат щастливи. Не е хубаво да им го отнемаме.
След като те запознахме с тези брилянтни умове, затворени в красиви дамски главици, те съветваме следващият път, когато говориш с привлекателна жена, вгледай се в очите й и се вслушай в думите й.
Текст Дани Николова