Като всяко нещо в живота, когато преминеш към нов етап от живота си, е нормално да се вълнуваш, да го чакаш с нетърпение, да се удивляваш на абсолютно всяка частица от новото и непознатото и да изглеждя невероятно в очите ти.
Същото е и с университета. Нормално е - бил си ученик, в училище е готино, но се чувстваш малък дори и когато си последна година. Мисълта, че ставаш студент, те зарежда с енергия и просто нямаш търпение да се гмурнеш в езерцето на студентството, която в последствие се оказва цяла бездънна яма. Океан. Просто се чувстваш готин и голям, а на теб това ти е трябвало.
Е, първокурсник си вече. Избрал си специалност, която по твое мнение е много интересна и има развитие в тази сфера. Фактът, че изучаваш дисциплини, които нямат нищо общо със специалността ти по никакъв начин не те притеснява. Студент си - всичко е розово и готино.
Да, обаче втори курс, започваш да се събуждаш от този сън и осъзнаваш, че е глупаво да учиш закони за пречупването на светлината, когато си записал специалност журналистика. Преподавателите ти говорят как да пишеш добри текстове и да правиш невероятни репортажи, а те в собствения си живот нямат един реализиран такъв.
Започваш да си казваш: "Тук има нещо гнило". Да, има и това е гнилата ни образователна система! Не е ли по-мотивиращо за един млад студент да преподават лица с дългогодишен опит в сферата, която си записал? Не трябва ли това да бъдат хората, от които да не черпим само теоретични знания, а и практически такива? Теорията я има навсякъде, от практиката се учи най-добре.
Това е причината студентите да започнат работа още втори курс по специалността. Какво се случва на тази работа или стаж? Тотално сваляш розовите очила, които си носил толкова време, сваляш от гърба раницата с напразните академични очаквания и започваш да се учиш от други хора - колегите и шефовете ти. Това са хората с опита, има какво да научиш от тях, за да станеш по-добър в това, което обичаш и искаш да правиш в професионално отношение.
Това, разбира се, не може да се генерализира. Не може да се отнесе за всички университети и всички преподаватели. Затова не споменавам такива.
Просто такава е тенденцията. Такива сме ние. Теоретици.
Автор: Една студентка. Без розови очила.Като всяко нещо в живота, когато преминеш към нов етап от живота си, е нормално да се вълнуваш, да го чакаш с нетърпение, да се удивляваш на абсолютно всяка частица от новото и непознатото и да изглеждя невероятно в очите ти.
Същото е и с университета. Нормално е - бил си ученик, в училище е готино, но се чувстваш малък дори и когато си последна година. Мисълта, че ставаш студент, те зарежда с енергия и просто нямаш търпение да се гмурнеш в езерцето на студентството, която в последствие се оказва цяла бездънна яма. Океан. Просто се чувстваш готин и голям, а на теб това ти е трябвало.
Е, първокурсник си вече. Избрал си специалност, която по твое мнение е много интересна и има развитие в тази сфера. Фактът, че изучаваш дисциплини, които нямат нищо общо със специалността ти по никакъв начин не те притеснява. Студент си - всичко е розово и готино.
Да, обаче втори курс, започваш да се събуждаш от този сън и осъзнаваш, че е глупаво да учиш закони за пречупването на светлината, когато си записал специалност журналистика. Преподавателите ти говорят как да пишеш добри текстове и да правиш невероятни репортажи, а те в собствения си живот нямат един реализиран такъв.
Започваш да си казваш: "Тук има нещо гнило". Да, има и това е гнилата ни образователна система! Не е ли по-мотивиращо за един млад студент да преподават лица с дългогодишен опит в сферата, която си записал? Не трябва ли това да бъдат хората, от които да не черпим само теоретични знания, а и практически такива? Теорията я има навсякъде, от практиката се учи най-добре.
Това е причината студентите да започнат работа още втори курс по специалността. Какво се случва на тази работа или стаж? Тотално сваляш розовите очила, които си носил толкова време, сваляш от гърба раницата с напразните академични очаквания и започваш да се учиш от други хора - колегите и шефовете ти. Това са хората с опита, има какво да научиш от тях, за да станеш по-добър в това, което обичаш и искаш да правиш в професионално отношение.
Това, разбира се, не може да се генерализира. Не може да се отнесе за всички университети и всички преподаватели. Затова не споменавам такива.
Просто такава е тенденцията. Такива сме ние. Теоретици.
Автор: Една студентка. Без розови очила.
Гласували общо: 1 потребители