Те например хващат стоп от София до Гибралтар, където на втория ден си намират работа в бразилски ресторант, зимата изкарват весело в австрийските Алпи като ски учители и спестяват за къщичка на село плюс мултиван за още по-сериозни митарства. После решават да похарчат част от парите за велосипеди и дисаги, за да се метнат с тях до Мароко за месец и половина. И в едно кафененце в Шефшауен, да речем, е напълно възможно да им хрумне, че ще е ужасно яко, да не говорим пък колко полезно и вдъхновяващо, да си имат свое местенце, в което да се събират с други като тях. Да си разказват истории, да си споделят опит и да натрупат цяла купчина визитки, карти и всевъзможни ценни ориентири за всяко кътче на планетата, до което приятел (на приятел на приятел) някога е стигал, опознал и изприключенствал.
Сашо, Надя и Марги
Ето например утре (31 октомври от 19:00) на гости в клуба ще дойдат един турчин, който тъкмо е потеглил от Свиленград на седемгодишно околосветско пътешествие, една българка, която осем месеца е въртяла педалите из Азия, и един канадец, който вече е обиколил земното кълбо с колело. Входът за тяхната презентация, както и за всички други в календара, е 3 лв. и включва напитка по желание. Местата обаче са не повече от трийсетина и шансът вече да са заети е голям (провери на 0882 29 28 77), ама нищо, и утре е ден, а събитията в Клуба се множат като зайци.
Има една порода хора с
особен пламък в очите и панталони с
безброй джобове, които в някакъв момент
от живота си рязко казват „Баста!" на
корпоративното си битие, на бетона и на
бясната скорост на цивилизацията и
хващат пътя. Или никаква баста не казват,
ами просто от време на време ги стяга
шапката и вземат, че си купуват билет
за по-надалече и за по-дълго. Тези хора
не припарват до туристическа агенция
и изключително рядко им се налага да си
плащат спането, дори да не познават
никого наоколо. А когато една сутрин се
събудят щастливи без очевидна причина
и им се прииска да благодарят на приятелите
си за това, че ги има, трябва да го постнат
на десетина езика.
Те например хващат стоп
от София до Гибралтар, където на втория
ден си намират работа в бразилски
ресторант, зимата изкарват весело в
австрийските Алпи като ски учители и
спестяват за къщичка на село плюс
мултиван за още по-сериозни митарства.
После решават да похарчат част от парите
за велосипеди и дисаги, за да се метнат
с тях до Мароко за месец и половина. И в
едно кафененце в Шефшауен, да речем, е
напълно възможно да им хрумне, че ще е
ужасно яко, да не говорим пък колко
полезно и вдъхновяващо, да си имат свое
местенце, в което да се събират с други
като тях. Да си разказват истории, да си
споделят опит и да натрупат цяла купчина
визитки, карти и всевъзможни ценни
ориентири за всяко кътче на планетата,
до което приятел (на приятел на приятел)
някога е стигал, опознал и изприключенствал.
Сашо, Надя и Марги
Горе-долу така и приблизително за нула време в първата пресечка вдясно на „Иван Асен II" (ако идваш от Орлов мост) се нанася Клуб на пътешественика. Чудесните му основатели, едва прехвърлили средата на 20-те, са Маргарита Ангелова, на която просто й дай планини за катерене и не я мисли, и Александър Серафимов, който точно в момента се подвизава в строителната бригада на разкопките в Раднево. За по-сигурно двамата вербуват и Надя Шаличева от местния клон на студентската организация BEST, която пък се скъсва да обикаля по младежки обмени и като цяло е по-градски настроен пътешественик. Така целият спектър на странстванията по чужди земи е покрит и изцяло на твое разположение на улица „Виктор Юго" 5. Но тъй като доста случайни минувачи нахълтват там с идеята, че са попаднали на нови туроператори, дай да кажем още веднъж и завинаги - нашите хора никога не пътуват с цел да се фотографират на фона на айфелови кули, венециански гондоли и тем подобни. Те пътуват прашно и напоително, за да усетят страната отвътре, хващат се на бачкане, за да се впишат сред местните, ядат от паниците им, спят в постелите им, пеят песните им.
Но да се върнем обратно
при табелата с магарето. Сред чувалите
за сядане, пълни с бали слама и аскетичния
дух на хора, свикнали да носят целия си
багаж на гръб, пред теб стоят следните
възможности: да пиеш чай, кафе или
лимонада; да разпиташ за някоя мечтана
дестинация; да отвориш лаптопа или
кориците на пътешественическа литература
от всякакъв калибър; да посетиш или сам
да изнесеш презентация за скорошно
приключение; или да се включиш в курс
по първа помощ, работилница по куилинг и други такива.
Ето например утре (31
октомври от 19:00) на гости в клуба ще
дойдат един турчин, който тъкмо е потеглил
от Свиленград на седемгодишно околосветско
пътешествие, една българка, която осем
месеца е въртяла педалите из Азия, и
един канадец, който вече е обиколил
земното кълбо с колело. Входът за тяхната
презентация, както и за всички други в
календара,
е 3 лв. и включва напитка по желание.
Местата обаче са не повече от трийсетина
и шансът вече да са заети е голям (провери
на 0882 29 28 77), ама нищо, и утре е ден, а
събитията в Клуба се множат като зайци.
Срещу членски внос, чиито параметри ще бъдат изяснени до седмица-две, би могъл да се обвържеш и по-сериозно с Магаретата, за да си ползваш със здраве разни привилегии. Иначе двулевка ти осигурява неограничен достъп до бара и цялата налична информация в рамките на деня. Библиотеката се запълва лека-полека от личния архив на Марги, Сашо, Надя и приятели, като към момента по рафтовете се намират както Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, така и ценни стари книги от алпиниста легенда Людмил Янков, гидовници за катерачи, албуми и пътеводители всякакви. На барплота пък ще засечеш клубния „обявалник", където бодват тематични оферти купувам-продавам-организирам, а на изпроводяк си отнеси един буркан със „сладкото на баба Добринка от Байкария" - от диви ягоди, малини или боровинки, и няма да сбъркаш.
Клуб на пътешественика е на ул. „Виктор Юго" 5. Отворен е всеки делничен ден от 13:00 до 21:00, като презентациите и събитията обикновено започват около 19:00 - следи тук и се записвай отрано с мейл, лично съобщение или обаждане на 0882 29 28 77
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев