Самота
Каква невероятна тишина
на тялото и в отказа
на чувствата каква печал.
На последното голямо поетично четене в подкрепа на Литературен вестник, макар и да излезе пръв, той стоеше най-неловко пред микрофона и думите му ту се издигаха, ту заглъхваха. Но дори само вибрацията на въздуха стихна публиката под тавана на аулата в Софийския.
Такъв неловък и очарователен е още от младостта си, преди цели 80 години. А приятелите му са цяла енциклопедия - Леон Даниел, Андрей Даниел, Гина Табакова, Ицко Финци, Илка Зафирова, Кирил Дончев, Рада Москова...
Освен драматург в митичния Бургаски театър от края на 60-те, в Русе и в софийския куклен, той е водещ редактор на любимата поредица от малки книжки с твърди корици Поетичен глобус (изд. Народна култура), които, с повече късмет, ще изровиш в антикварните. Благодарение на него в сп. Пламък и в нелесните години на соца излязоха стихове на поети като Ани Илков, Кирил Мерджански, Румен Леонидов, което си е почти самоубийствено начинание. Заради завидния му инат цели пет години (от 98-а) излизаше Сезон - списанието за съвременна българска литература, чиято следа още си личи.
Неловкостта му в живота не му е помогнала особено, но внимателното му взиране в книгите го е съхранило през времето и той си остава с висока морална мяра и презрение към посредствеността на днешното, безразборното бръщолевене и липсата на критерии. Което ни дава някакво упование. Новата книга на Иван Теофилов Вселената на яйцето е под печат в изд. Жанет-45
Текст: Силвия Чолева
За него най-добре казва
собствената му поезия. Ела и прочети негово стихотворение на рождения му ден,
24 март, между 16:00 и 17:00 часа пред Народния театър. Вземи книга за
автограф, но ако нямаш под ръка, ето нещо, което да си разпечаташ:
Самота
Каква невероятна тишина
на тялото и в отказа
на чувствата каква печал.
На последното голямо
поетично четене в подкрепа на Литературен
вестник, макар и да излезе пръв, той стоеше най-неловко пред микрофона и
думите му ту се издигаха, ту заглъхваха. Но дори само вибрацията на въздуха стихна
публиката под тавана на аулата в Софийския.
Такъв неловък и
очарователен е още от младостта си, преди цели 80 години. А приятелите му са цяла
енциклопедия - Леон Даниел, Андрей Даниел, Гина Табакова, Ицко Финци, Илка
Зафирова, Кирил Дончев, Рада Москова...
Освен драматург в
митичния Бургаски театър от края на 60-те, в Русе и в софийския куклен, той е водещ
редактор на любимата поредица от малки книжки с твърди корици Поетичен глобус (изд. Народна култура),
които, с повече късмет, ще изровиш в антикварните. Благодарение на него в сп. Пламък и в нелесните години на соца излязоха
стихове на поети като Ани Илков, Кирил Мерджански, Румен Леонидов, което си е
почти самоубийствено начинание. Заради завидния му инат цели пет години (от 98-а)
излизаше Сезон - списанието за
съвременна българска литература, чиято следа още си личи.
Неловкостта му в живота не
му е помогнала особено, но внимателното му взиране в книгите го е съхранило
през времето и той си остава с висока морална мяра и презрение към посредствеността
на днешното, безразборното бръщолевене и липсата на критерии. Което ни дава някакво
упование.
Новата книга на Иван Теофилов Вселената на яйцето е под печат в изд. Жанет-45
Текст: Силвия Чолева