Музикалният бизнес е сякаш единственият в света, в който голяма част от практикуващите са неквалифицирани. Пълно е с музиканти (някои доста успешни), които не четат ноти и никога не са стъпвали на солфеж или в клас по композиция. Даже специално в рокенрола дълго време се считаше за не особено готино да имаш музикално образование - колкото по-шлифован, толкова по-неуличен изглеждаш и съответно, толкова по-малко си „истински". Честно казано, и понятието „рок музика" тук, в БГ, от известно време е синоним за „банда чичаци с мазни дълги коси, събуждащи се с „July Morning" и лягащи си, добре наквасени, под звуците на „Smoke on the Water". Доста непривлекателно, бих казал, и ако тепърва ще се занимаваш с рокенрол, блус или производните им, подобни асоциации едва ли биха те окуражили. Разходиш ли се обаче до булевард „Христо Ботев" 89, влезеш ли в двора зад мебелния магазин и качиш ли се нагоре по стълбите, до вратите с надпис „Rock School", нищо чудно да се запишеш на мига.
още инфо има тук, потърси ги и в скайп като rockschool.bg Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев
Какво точно е рокенрол?
Усещане, начин на живот или една несложна
прогресия от акорди в стил Бил Хейли
енд дъ Кометс, развита до безобразна
помпозност с годините, за да бъде отново
опростена, защото сега това е куул?
Според мен е нещо неописуемо и вълшебно,
което в един момент просто започваш да
правиш (ако си решил да
пропилееш живота си в славен упадък и
приключения, а беше тооолкова умен и
можеше да станеш адвокат или лекар).
Музикалният бизнес е
сякаш единственият в света, в който
голяма част от практикуващите са
неквалифицирани. Пълно е с музиканти
(някои доста успешни),
които не четат ноти и никога не са
стъпвали на солфеж или в клас по композиция.
Даже специално в рокенрола дълго време
се считаше за не особено готино да имаш
музикално образование - колкото
по-шлифован, толкова по-неуличен изглеждаш
и съответно, толкова по-малко си
„истински". Честно казано, и
понятието „рок музика" тук, в БГ, от
известно време е синоним за „банда
чичаци с мазни дълги коси, събуждащи се
с „July Morning"
и лягащи си, добре наквасени, под звуците
на „Smoke on the Water".
Доста непривлекателно,
бих казал, и ако тепърва ще се занимаваш
с рокенрол, блус или производните им,
подобни асоциации едва
ли биха те окуражили. Разходиш ли се
обаче до булевард „Христо Ботев" 89,
влезеш ли в двора зад мебелния магазин
и качиш ли се нагоре по стълбите, до
вратите с надпис „Rock School",
нищо чудно да се запишеш на мига.
Интериорът ме спечели от раз - предимно в червено и черно, стилно съчетал рокенрол класика (черно-бели портрети на герои като Хендрикс, Мъди Уотърс, Стоунс) с винтидж елементи (особено ми допаднаха детските колички, каквито ще откриеш единствено в антикварен магазин). Липсват само олдскуул джубокс, флипер и хладилник на Coca-Cola от 50-те години на миналия век, но пък има дартс, на който агентите от училището явно още не са задобрели, тъй като личат повече дупчици под и около борда, отколкото по самия него.
Помещенията, където се случва цялата магия, са няколко, всичките наблъскани догоре с китари, усилватели, барабани, компютри и учители. Ама не ти се мъкнат инструменти - спокойно, няма нужда да си носиш нищо друго освен двайсет кинта за урока. Но ти не ги мисли - парите ти няма да отидат на вятъра, защото в Rock School липсват шарлатани тип „Скивай - времето изтече, урокът свърши, тряа ти върна един лев, ама нямам". Преподавателите тук са музиканти от сой, с доста опит и умения, свирили навсякъде - от Строежа до европейски турнета (но не с ферибот), и преподават не само рок, но също блус, джаз, поп, класика и дори хеви метъл крещене. От тях разбирам, че момичетата са по-прилежни и дисциплинирани ученици, докато момчетата често са нетърпеливи и директно се хвърлят на най-сложните неща, преди изобщо да са овладели основите. Хиля се, защото се сещам колко напален бях самият аз като пубер, когато ходех на уроци по пеене. „Още са ти нужни", биха казали хейтърите, и ако толкова исках, не бих имал проблем да се запиша - в Rock School най-младият ученик е някъде на пет (поне на толкова ми се видя милото дете, което се появи с татко си, докато потъвах в един от онези полудивани-полустолове), а най-старият гони шейсетака.
„При нас всички са добре дошли, няма никакви ограничения", обяснява ми Мелина, която е основното моторче в Rock School. От нея разбирам, че сме почти връстници - училището е отворило врати преди две години, някъде по времето, когато тръгна и Sofia Live. Мелина е завършила финанси в Лондон, но освен да учи, е бръмчала и из най-яките клубове, като особено голяма любов изпитва към тези в прочутия Кемдън Таун. Това си личи и от интериора тук, който е правила сама, но не без помощта на някой и друг верен приятел.
„Започнахме постепенно и в момента почти всеки ден сме пълни - имаме ученици от 10:00 сутринта до 10:00 вечерта", продължава тя. Тоест, вече не можеш да се вредиш, а? „Е, винаги ще намерим как да приемем нови хора. Искаме училището да е като общност, да е място, където не само идваш на урок и си отиваш, а където ти е приятно да прекараш малко повече време." Всъщност, докато си говорим с нея и Бонзи от Од Крю (цялата банда преподава в школата, а студиото им е общ проект), двама от учениците идват при нас и се включват в запивката с минерална вода (е-хеей, живот на ръба!). Rock School организира концерти за своите възпитаници, на които всеки от тях, стига да му стиска, може да провери дали ще му омекнат коленете пред публика, или тъкмо напротив. Приходите отиват за участниците, а следващият такъв е на 14 октомври (неделя) в Swinging Hall.
Rock
School се намира на бул. „Христо Ботев" 89, за контакти
- 0887 66 66 22;
още инфо има тук, потърси ги и в скайп като rockschool.bg
Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев