В най-любовния месец в годината слагаме пионерските връзки, за да се потопим надълбоко в любовта
преди демокрацията. Тя си е била почти същата, само с малки, незабележими
норми, които е трябвало да се спазват за общото благо и морал на здравото
социалистическо общество.
Семейството е било основна клетка на обществото, а
на изневерите и съжителството без брак се е гледало строго - като на капиталист
с дънки пред Корекома.
Битова разложеност,
действия на нездрава основа и други имена са имали почти престъпните
прояви на нежност, предизвикани или от незадоволеност в семейното ложе, или от привличане
между двама младежи на обществено място. Проявата на прекалена близост посред бял ден между
другар и другарка (или младеж и момиче) се е считала за
неприемлива, а ако наблизо е имало милиционер, той е правел задължителна забележка
или е съставял акт за глоба на провинилите се граждани. Проституцията също не е
била приемлива професия, особено за страна, която се гради на здрава партийна
идеология.
"Официално
- пише
писателят Георги Марков
- в страната няма
проституция, защото в социалистическа страна не може да има проституция. Ние
имаме момичета с неморално поведение, които оказват лошо влияние и в някои
случаи разстройват живота на гражданите." Именно заради тези момичета към Дирекцията
на Народната милиция се създава специален отдел, в който има картотека на около
300 дами от София, чиято дейност може да се смята за
"антиобществено явление". Те редовно са привиквани в Дирекцията за
разпит, а след строго конско им е било налагано да дават 30% от заработеното за
благото на родината.
Дори да не прибягваш до платената любов обаче, да имаш гадже по време на социализма не е било чак толкова просто. За наемане на
стая в хотел или вана в градска баня от мъж и жена, се е изисквало да имат
сключен брак. На съвместното съжителство без подпис не се е гледало с добро око,
но се е считало за законно, в случай че двамата влюбени имат обща адресна
регистрация - така нареченият
"милиционерски
брак". За въпросната адресна регистрация пък много младежи са минали под
венчилото, защото просто са имали нужда от
"софийско
жителство". Приетата през 1942 регулация се е отнасяла само за
столицата, като допълненията до 1955 се разпростират и върху другите
по-големи градове в страната. Според наредбата от 1942 "
собственикът на свободно жилищно помещение е
длъжен да го даде под наем, и то само за жилищни нужди. По-късно жилищната
площ, която едно семейство може да заема, е ограничена: на двама души - една
стая; на едно семейство, домакинство или на отделните им членове - не повече от
едно жилище в Столична голяма община."
Пълноправните софиянци, притежаващи въпросното
жителство, обаче, не били толерирани от органите на реда, а тъкмо обратното. Ако
купоните, любовта и красивите жени са били порок на редица младежи в годините
преди 89-а, то това веднага е забелязвано от местната милиция, която се намесвала незабавно. С обвинението
"морално
разложен" по време на т.нар.
Хулиганска акция от 1958 много младежи
са арестувани и директно пратени в лагера Белене, а модните фрази по
същото време се простирали от
"морално
разложение" и
"покваряващи" до
"полова разпуснатост" или
"разхайтеност". Купоните, където любовта
се е вихрела безпартийна и свободна, са били заклеймявани със събрания на
Политбюро, където се обсъждали ефективни мерки за премахването им. В протокол
от заседание на Политбюро (26 март, 1963), посветено на приемането на
"конкретни мероприятия за борба с буржоазното
влияние сред младежта", четем следното:
"Има
една категория млади хора, които водят изцяло паразитен и разгулен живот... Пиянството ги е опустошило. Блудствуват -
най-вулгарно, нахално, безсрамно... Най-покварените, водени от стремежа за
забогатяване и лек живот, изменят на Родината...".
Въпреки горните перипетии, любовта все пак оцелява
като по чудо и днес се радваме на един изцяло капиталистически празник, който -
наш или не - все пак е за добро. Защото и любовта трябва да празнува. Разгулно
и разхайтено - така както й отива.
Текст Михаела Самарджиева
В най-любовния месец в годината слагаме пионерските връзки, за да се потопим надълбоко в любовта
преди демокрацията. Тя си е била почти същата, само с малки, незабележими
норми, които е трябвало да се спазват за общото благо и морал на здравото
социалистическо общество.
Семейството е било основна клетка на обществото, а
на изневерите и съжителството без брак се е гледало строго - като на капиталист
с дънки пред Корекома. Битова разложеност, действия на нездрава основа и други имена са имали почти престъпните
прояви на нежност, предизвикани или от незадоволеност в семейното ложе, или от привличане
между двама младежи на обществено място. Проявата на прекалена близост посред бял ден между
другар и другарка (или младеж и момиче) се е считала за
неприемлива, а ако наблизо е имало милиционер, той е правел задължителна забележка
или е съставял акт за глоба на провинилите се граждани. Проституцията също не е
била приемлива професия, особено за страна, която се гради на здрава партийна
идеология.
"Официално
- пише
писателят Георги Марков - в страната няма
проституция, защото в социалистическа страна не може да има проституция. Ние
имаме момичета с неморално поведение, които оказват лошо влияние и в някои
случаи разстройват живота на гражданите." Именно заради тези момичета към Дирекцията
на Народната милиция се създава специален отдел, в който има картотека на около
300 дами от София, чиято дейност може да се смята за "антиобществено явление". Те редовно са привиквани в Дирекцията за
разпит, а след строго конско им е било налагано да дават 30% от заработеното за
благото на родината.
Дори да не прибягваш до платената любов обаче, да имаш гадже по време на социализма не е било чак толкова просто. За наемане на
стая в хотел или вана в градска баня от мъж и жена, се е изисквало да имат
сключен брак. На съвместното съжителство без подпис не се е гледало с добро око,
но се е считало за законно, в случай че двамата влюбени имат обща адресна
регистрация - така нареченият "милиционерски
брак". За въпросната адресна регистрация пък много младежи са минали под
венчилото, защото просто са имали нужда от "софийско
жителство". Приетата през 1942 регулация се е отнасяла само за
столицата, като допълненията до 1955 се разпростират и върху другите
по-големи градове в страната. Според наредбата от 1942 "собственикът на свободно жилищно помещение е
длъжен да го даде под наем, и то само за жилищни нужди. По-късно жилищната
площ, която едно семейство може да заема, е ограничена: на двама души - една
стая; на едно семейство, домакинство или на отделните им членове - не повече от
едно жилище в Столична голяма община."
Пълноправните софиянци, притежаващи въпросното
жителство, обаче, не били толерирани от органите на реда, а тъкмо обратното. Ако
купоните, любовта и красивите жени са били порок на редица младежи в годините
преди 89-а, то това веднага е забелязвано от местната милиция, която се намесвала незабавно. С обвинението "морално
разложен" по време на т.нар. Хулиганска акция от 1958 много младежи
са арестувани и директно пратени в лагера Белене, а модните фрази по
същото време се простирали от "морално
разложение" и "покваряващи" до "полова разпуснатост" или "разхайтеност". Купоните, където любовта
се е вихрела безпартийна и свободна, са били заклеймявани със събрания на
Политбюро, където се обсъждали ефективни мерки за премахването им. В протокол
от заседание на Политбюро (26 март, 1963), посветено на приемането на "конкретни мероприятия за борба с буржоазното
влияние сред младежта", четем следното: "Има
една категория млади хора, които водят изцяло паразитен и разгулен живот... Пиянството ги е опустошило. Блудствуват -
най-вулгарно, нахално, безсрамно... Най-покварените, водени от стремежа за
забогатяване и лек живот, изменят на Родината...".
Въпреки горните перипетии, любовта все пак оцелява
като по чудо и днес се радваме на един изцяло капиталистически празник, който -
наш или не - все пак е за добро. Защото и любовта трябва да празнува. Разгулно
и разхайтено - така както й отива.
Текст Михаела Самарджиева
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители