Продължаваме към един от символите на соца и безгрижното по ленински детство. На Камбаните не сме стъпвали откакто ни издигнаха в ранг пионерчета, но оттогава и не са се променили кой знае колко, просто целият пейзаж е занемарен.
Оставяме колите на паркинга, където едно време ни изсипваха дружно с автобуси и в редичка по двама поемахме нагоре към паметника. Сега в прохладната гора до него през почивните дни е пълно с народ, като всеки си носи найлонови торбички с логото на някоя от веригата супермаркети, все едно са се наговорили. Освен това са го обърнали на терен за частни партита, което ни дойде малко в повече. Затова бързо се ориентираме към монумента, от който нямаме много спомени, но все пак е част от историята ни и е жалко, че сега е оставен на произвола на съдбата. Оказа се, че не е баш така и че съдбата му е в ръцете на Италианския лицей в Горна баня (още за историята на паметника виж тук.)
Казваме си „жалко" и хващаме гората. Излизаме на огромна поляна, която не е виждала косачка от миналата година, пресичаме я с тройни скоци и се удряме в тясна пътечка, където няма жива душа, с изключение на един велосипедист. Връщаме лентата назад и си спомняме колелетата върху багажниците на два от автомобилите пред заведението - тук наистина е рай за байкърите и за всички, които ги влече дивата природа. Северен парк
Имахме доброто желание да докажем, че Докторската градина, Борисовата и Южният не са единствените що-годе прилични паркове, но ударихме на камък. Кръстосахме града от Западния до Камбаните и от Северния до Ловния и за пореден път се убедихме, че нямаме добре поддържани зелени площи и алеи. Затова пък стигнахме до друго голямо откритие - попаднахме на отъпкани и неасфалтирани пътеки, досущ като планинските. В случай че досега не си минавал оттам, поеми дълбоко въздух и ела с нас на бърз тур из софийската джунгла.
Западен парк
Навремето е бил страшно оборотен, особено в района до централния вход откъм бул. „Сливница". От няколко години се говори, че на същото място ще вдигнат втори София Ленд, но нас тази работа не ни вълнува кой знае колко. Днес точно в това каре положението е най-страшно - всичко е разбито и обрасло, затова влизаме през задния вход, до последната спирка на трамвай 10. Тук е приказно - дърветата те поглъщат в своя зелен тунел и тотално изключваш, че си на метри от шумния булевард „Стамболийски" и още по-шумното гето Факултето.
Покрай алеята се нижат полянки, на които тук-таме някой се излежава, но никога не сме виждали стълпотворение като в Борисовата и точно това ни харесва. Преди няколко месеца монтираха метални кошчета и дървени пейки, обаче от последните вече почти нищо не е останало. Все пак тук е чисто, пък и е перфектно за сутрешен джогинг или разточителна разходка.
Комплекс Знаме на
мира
Продължаваме към един от символите на соца и безгрижното по
ленински детство. На Камбаните не сме стъпвали откакто ни издигнаха в ранг пионерчета,
но оттогава и не са се променили кой знае колко, просто целият пейзаж е
занемарен.
Оставяме колите на паркинга, където едно време ни изсипваха дружно с автобуси и
в редичка по двама поемахме нагоре към паметника. Сега в прохладната гора до
него през почивните дни е пълно с народ, като всеки си носи найлонови торбички
с логото на някоя от веригата супермаркети, все едно са се наговорили. Освен
това са го обърнали на терен за частни партита, което ни дойде малко в повече. Затова
бързо се ориентираме към монумента, от който нямаме много спомени, но все пак е
част от историята ни и е жалко, че сега е оставен на произвола на съдбата.
Оказа се, че не е баш така и че съдбата му е в ръцете на Италианския
лицей в Горна баня (още за историята на паметника виж тук.)
Между паветата са пробили бурени и чешмата едва работи - добре че учтивият дядо от охраната е закрепил един маркуч към нея, колкото да капе там нещо. Предупредителните табели с надписи от типа на „Минаването забранено" отдавна са ръждясали, но бронзовите камбани, макар също ерозирали, звучат както и през 1979-а, когато ги монтират по идея на супер дейната другарка Людмила Живкова. Паркът около тях не е лош и е удобен за майки с колички, а поляната е идеална за фризби.
Ловен парк
Излизаме пак на Околовръстното и палим натам, по-точно към стария ресторант Ловен парк с надеждата първо да хапнем в
така наречената му „тиха градина". Тя обаче вече е ангажирана за някакъв рожден
ден или сватба (така и не разбрахме) и хич не е толкова тиха, защото са надънили
Morcheeba до дупка.
Казваме си „жалко" и хващаме гората. Излизаме на огромна поляна, която не е
виждала косачка от миналата година, пресичаме я с тройни скоци и се удряме в тясна
пътечка, където няма жива душа, с изключение на един велосипедист. Връщаме
лентата назад и си спомняме колелетата върху багажниците на два от автомобилите
пред заведението - тук наистина е рай за байкърите и за всички, които ги влече
дивата природа.
Северен парк
Потегляме към другия край на София, където се е опънал този малко познат мастодонт. Умишлено пропускаме парадния вход, пред който по-късно откриваме две кафенета и сергии със семки, бонбонки, пластмасови мечове и всякакви други боклуци. Близо до тях има детски площадки с нови и стари съоръжения, между които и едни бутафорни артилерийски оръдия плюс други военни играчки, на които децата би трябвало да се катерят и да се радват, но ние така и не ги оценихме както подобава.
Все пак, да не се отклоняваме от темата. Нахлуваме в Северния откъм блок 19 (до него се добираш по бул. „Народни будители") и се озоваваме на просторната алея за кучета. Въпреки че с огромни букви и бяла боя е написано кой е с предимство, няколко майки с деца изскачат и вдигат луд скандал на собствениците, които са пуснали домашните си любимци да тичат на воля. Правим се, че нищо не сме чули и видели, и свиваме по един от шорткътовете (само заради тях бихме дошли отново), които свързват асфалтираните артерии. Така стигаме до каменен слънчев часовник и огромния център на парка с празни езера и дълги мостове, които в най-силните му години (70-те, да речем) сигурно са били пълни с вода и по тях вероятно са се носили лодки. Но не и сега. Жалко.
Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев