Добре известно е, че психологическият профил на нацията не е съвсем изряден. Изглежда, че повелята "силно да любим и мразим" остава в сила. Обсесиите, които ни владеят, изглеждат като част от пейзажа, без да си даваме сметка, че биха предизвиквали недоумение в очите на чужденци. Ето кои са 12-те най-остри български фиксации.
1. Политиката
Безпрекословният номер едно. Правилото "У нас всеки разбира от политика" вече не е актуално. "У нас всеки е напълно изтрещял на тема политика", звучи по-точно. България е най-странното място на света, понеже сме една махала хора, които вместо да се възползват от неголемия си мащаб и бързо и качествено да организират социалния ред, се изпокарват помежду си. Другият голям парадокс е, че с този настървен интерес към всичко политическо отдавна би трябвало да сме решили всякакви вътрешни проблеми: толкова издумани думи и изписани статии. Но порочният кръг е с обратна спирала - нещата си остават зле, колкото и обсесивно да ги обсъждаме.
2. Футболът
САЩ '94 ще остане паметна дата. А колкото и упорито националите да ни доказват, че всъщност не би трябвало да възлагаме кой знае какви надежди на новите поколения във футбола, все още мечтаем онези славни времена да се върнат. Страстта към футбола е много повече от любов към този спорт - тя е въпрос на национална идентичност. А колкото до качеството на българското първенство - кого го интересува, важното е фенщина да има.
3. Готварските риалита
Сравнително нова мания, която се разрази едва в последните години. Едно време всички се интересуваха от това как да сготвят евтино, бързо и да има месо. Сега кулинарната задача обаче се усложни до много по-високи стадии. Готвачите не са просто готвачи, а шоузвезди. Вместо спокойно да представят рецептите си, организират състезанията помежду си, а все по-малко гозби са неща, които можеш да сготвиш, ако не искаш да изгубиш цял ден. На всичкото отгоре съвременният българин страда от нова хранителна парадигма - едно време е ял домати, защото не му стигат парите за месо, а сега нагъва кюфтета от 30 стотинки на топлия щанд, понеже зеленчуците му идват много по-сериозно перо в бюджета.
4. Социализмът
Едва ли има нация, която да преживява миналото си толкова болезнено и полярно - или през налудничава носталгия, или през психодясна - както я наричат - омраза. Фиксацията върху годините на социализма е толкова стабилна, че вече се наблюдават дори хора, които разпалено говорят за тях, а всъщност изобщо не са били родени тогава. Спорим за Живковите години така настървено, сякаш Тато скоро ще се явява на избори и всички трябва да бъдат убедени пак да гласуват за него. А изречението "Всеки имаше кола, ходеше на море и трупаше спестявания в банката" е най-често употребяваното българско заклинание.
5. "Ние сме малка нещастна страна"
Великите сили ни дебнат. Американците ни промиват главите с ХААРП, Путин ни готви война, Европейският съюз ни затрива, гърците ни прецакват, румънците ни изпреварват, искаме да сме като германците или поне канадците. Комплексът, че "Ние сме малка нещастна страна" е истинска травма за фрустрираните ни сетива и захранва ниското ни самочувствие непрекъснато. Това, че населението на София е по-голямо от това на Амстердам, Виена и Прага е рядко съобразявано. Няма събитие или факт, които да ни отнемат чувството за малката жертва, попаднала в големия световен капан.
6. Попфолкът
През 90-те чалгата бе просто вид музика, която се слушаше измежду много други и само при особен изблик на настроение. Всичко бе в рамките на нещата. После обаче се превърна в обсесия, стил на живот и път към крайното затъпяване. В началото на 2000-те почти всеки малък провинциален град имаше едно-единствено място за забавление - тъпата чалга дискотека. Която произведе огромно количество тинейджъри с лош вкус, грандомански претенция и кофти облекло - неща, видими най-вече на абсолвентските балове.
Сега има искрица надежда и тя е в най-младото поколение, което под влиянието на Криско бе първото, избегнало фронталната лоботомия на попфолка, засегнала предишните. Според мнозина Криско не е по-различен, но ние категорично не мислим така: всичко е по-добро от натъпкани със силикон жрици, които пеят за любов, докато мислят за пари.
7. Евровизия
Странно е, но българите вероятно са единствените хора, която върло се интересуват от Евровизия. Почти всички хора в Европа просто си слушат музиката, която си искат, и не се занимават с този кофти клиширан конкурс, в който победата на брадата жена не е чак такъв проблем, колкото пълната безидейност на всички песни. Имаме собствена теория за това - и тя е, че върху Евровизия просто сме пренесли желанието да повторим успеха от златните ни футболни години. Заради успеха на Елица и Стунджи навремето все се точим за втори дубъл... Уви, напразно.
8. Класиците в учебниците
Коя е новината, която може да изправи българите на нокти целокупно и мигновенно? "Махат Ботев от учебниците". Случи ли се това, ще има въстание - по-голямо и кърваво от Априлското. Няма човек, който да не е готов да помете всичко по пътя си, ако разбере, че са отрязали класик от часовете по литература в гимназията. Само подобен акт би могъл да консолидира цялата нация в едно - както, впрочем, стана съвсем наскоро.
Има обаче и един друг проблем, за който никога не си признаваме - че немалък брой хора държат толкова много на класиците, понеже те са и единствените автори, които са чели и всъщност не са пипвали книга от гимназията насам.
9. Нищо не се изхвърля!
Точно така. Нищо не се изхвърля. Гардеробът трябва да се пръсва от дрехи и всяка вещ - без значение дали е счупена или стара, за всеки случай се пази. Почти винаги има един момент на замисляне, в който здравият разум се обажда и казва: "Хвърли го това нещо, не ти трябва". Този проблясък обаче е веднага последван от едно такова българско мишочество, което настоява да запазиш вещта.
Вкупом страдаме от синдром на Плюшкин и ни е страх да изхвърлим каквото и да било. Това, разбира се, идва от беднотия, но отдавна е прекрачило границата на рационалното и се е превърнало в истинска обсесия. Ще го закараме на вилата, ще му намерим място. Няма да стане зян... Пази се за децата! Къщата се прави задължително пет етажа, да има за децата! Слагат се мебели, които след 15 години ще бъдат ретро, но да се радват децата!
10. Завистта
Слагаме я тук само от неудобство - обективно погледнато трябва да е много по-напред. "Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта", са едни от най-известните думи на Елин Пелин. Най-забавният пример със завистта е следният: един-единствен апартамент в цял блок решава да си усвои терасата. Месеци по-късно всички мълчаливо и със скърцане на зъби постепенно правят същото. Накрая никой няма къде да излезе да изпуши една цигара, но нищо - важното е да не изоставаме от останалите.
11. Всеки е майстор
Всеки човек има по един съсед в блока, който разбира от какви ли не области - от електротехника и ремонт на колата до високите нива до ядрената физика. Няма дом без един наръч от разнообразни и полуръждясали инструменти. Даването на пари за майстори правят само разглезени градски типажи: да не си луд да не си направиш банята сам, айде сега, надве-натри и ще стане.
12. Внимавай да не изстинеш
Застуди ли се леко, всеки българин става леко напрегнат - внимава да не изстине! Вратата се отваря и протичат пет безкрайно дълги и опасни секунди, в които става течение. Течението поразява цялата му тяло и направо отвърта болта, който държи здравето му в кондиция. Отвореният прозорец е истински кошмар, а зимата се ходи с терлици и наполеонки. С юргана се разделяш чак през май, че кой знае...
Добре известно е, че психологическият профил на нацията не е съвсем изряден. Изглежда, че повелята "силно да любим и мразим" остава в сила. Обсесиите, които ни владеят, изглеждат като част от пейзажа, без да си даваме сметка, че биха предизвиквали недоумение в очите на чужденци. Ето кои са 12-те най-остри български фиксации.
1. Политиката
Безпрекословният номер едно. Правилото "У нас всеки разбира от политика" вече не е актуално. "У нас всеки е напълно изтрещял на тема политика", звучи по-точно. България е най-странното място на света, понеже сме една махала хора, които вместо да се възползват от неголемия си мащаб и бързо и качествено да организират социалния ред, се изпокарват помежду си. Другият голям парадокс е, че с този настървен интерес към всичко политическо отдавна би трябвало да сме решили всякакви вътрешни проблеми: толкова издумани думи и изписани статии. Но порочният кръг е с обратна спирала - нещата си остават зле, колкото и обсесивно да ги обсъждаме.
2. Футболът
САЩ '94 ще остане паметна дата. А колкото и упорито националите да ни доказват, че всъщност не би трябвало да възлагаме кой знае какви надежди на новите поколения във футбола, все още мечтаем онези славни времена да се върнат. Страстта към футбола е много повече от любов към този спорт - тя е въпрос на национална идентичност. А колкото до качеството на българското първенство - кого го интересува, важното е фенщина да има.
3. Готварските риалита
Сравнително нова мания, която се разрази едва в последните години. Едно време всички се интересуваха от това как да сготвят евтино, бързо и да има месо. Сега кулинарната задача обаче се усложни до много по-високи стадии. Готвачите не са просто готвачи, а шоузвезди. Вместо спокойно да представят рецептите си, организират състезанията помежду си, а все по-малко гозби са неща, които можеш да сготвиш, ако не искаш да изгубиш цял ден. На всичкото отгоре съвременният българин страда от нова хранителна парадигма - едно време е ял домати, защото не му стигат парите за месо, а сега нагъва кюфтета от 30 стотинки на топлия щанд, понеже зеленчуците му идват много по-сериозно перо в бюджета.
4. Социализмът
Едва ли има нация, която да преживява миналото си толкова болезнено и полярно - или през налудничава носталгия, или през психодясна - както я наричат - омраза. Фиксацията върху годините на социализма е толкова стабилна, че вече се наблюдават дори хора, които разпалено говорят за тях, а всъщност изобщо не са били родени тогава. Спорим за Живковите години така настървено, сякаш Тато скоро ще се явява на избори и всички трябва да бъдат убедени пак да гласуват за него. А изречението "Всеки имаше кола, ходеше на море и трупаше спестявания в банката" е най-често употребяваното българско заклинание.
5. "Ние сме малка нещастна страна"
Великите сили ни дебнат. Американците ни промиват главите с ХААРП, Путин ни готви война, Европейският съюз ни затрива, гърците ни прецакват, румънците ни изпреварват, искаме да сме като германците или поне канадците. Комплексът, че "Ние сме малка нещастна страна" е истинска травма за фрустрираните ни сетива и захранва ниското ни самочувствие непрекъснато. Това, че населението на София е по-голямо от това на Амстердам, Виена и Прага е рядко съобразявано. Няма събитие или факт, които да ни отнемат чувството за малката жертва, попаднала в големия световен капан.
6. Попфолкът
През 90-те чалгата бе просто вид музика, която се слушаше измежду много други и само при особен изблик на настроение. Всичко бе в рамките на нещата. После обаче се превърна в обсесия, стил на живот и път към крайното затъпяване. В началото на 2000-те почти всеки малък провинциален град имаше едно-единствено място за забавление - тъпата чалга дискотека. Която произведе огромно количество тинейджъри с лош вкус, грандомански претенция и кофти облекло - неща, видими най-вече на абсолвентските балове.
Сега има искрица надежда и тя е в най-младото поколение, което под влиянието на Криско бе първото, избегнало фронталната лоботомия на попфолка, засегнала предишните. Според мнозина Криско не е по-различен, но ние категорично не мислим така: всичко е по-добро от натъпкани със силикон жрици, които пеят за любов, докато мислят за пари.
7. Евровизия
Странно е, но българите вероятно са единствените хора, която върло се интересуват от Евровизия. Почти всички хора в Европа просто си слушат музиката, която си искат, и не се занимават с този кофти клиширан конкурс, в който победата на брадата жена не е чак такъв проблем, колкото пълната безидейност на всички песни. Имаме собствена теория за това - и тя е, че върху Евровизия просто сме пренесли желанието да повторим успеха от златните ни футболни години. Заради успеха на Елица и Стунджи навремето все се точим за втори дубъл... Уви, напразно.
8. Класиците в учебниците
Коя е новината, която може да изправи българите на нокти целокупно и мигновенно? "Махат Ботев от учебниците". Случи ли се това, ще има въстание - по-голямо и кърваво от Априлското. Няма човек, който да не е готов да помете всичко по пътя си, ако разбере, че са отрязали класик от часовете по литература в гимназията. Само подобен акт би могъл да консолидира цялата нация в едно - както, впрочем, стана съвсем наскоро.
Има обаче и един друг проблем, за който никога не си признаваме - че немалък брой хора държат толкова много на класиците, понеже те са и единствените автори, които са чели и всъщност не са пипвали книга от гимназията насам.
9. Нищо не се изхвърля!
Точно така. Нищо не се изхвърля. Гардеробът трябва да се пръсва от дрехи и всяка вещ - без значение дали е счупена или стара, за всеки случай се пази. Почти винаги има един момент на замисляне, в който здравият разум се обажда и казва: "Хвърли го това нещо, не ти трябва". Този проблясък обаче е веднага последван от едно такова българско мишочество, което настоява да запазиш вещта.
Вкупом страдаме от синдром на Плюшкин и ни е страх да изхвърлим каквото и да било. Това, разбира се, идва от беднотия, но отдавна е прекрачило границата на рационалното и се е превърнало в истинска обсесия. Ще го закараме на вилата, ще му намерим място. Няма да стане зян... Пази се за децата! Къщата се прави задължително пет етажа, да има за децата! Слагат се мебели, които след 15 години ще бъдат ретро, но да се радват децата!
10. Завистта
Слагаме я тук само от неудобство - обективно погледнато трябва да е много по-напред. "Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта", са едни от най-известните думи на Елин Пелин. Най-забавният пример със завистта е следният: един-единствен апартамент в цял блок решава да си усвои терасата. Месеци по-късно всички мълчаливо и със скърцане на зъби постепенно правят същото. Накрая никой няма къде да излезе да изпуши една цигара, но нищо - важното е да не изоставаме от останалите.
11. Всеки е майстор
Всеки човек има по един съсед в блока, който разбира от какви ли не области - от електротехника и ремонт на колата до високите нива до ядрената физика. Няма дом без един наръч от разнообразни и полуръждясали инструменти. Даването на пари за майстори правят само разглезени градски типажи: да не си луд да не си направиш банята сам, айде сега, надве-натри и ще стане.
12. Внимавай да не изстинеш
Застуди ли се леко, всеки българин става леко напрегнат - внимава да не изстине! Вратата се отваря и протичат пет безкрайно дълги и опасни секунди, в които става течение. Течението поразява цялата му тяло и направо отвърта болта, който държи здравето му в кондиция. Отвореният прозорец е истински кошмар, а зимата се ходи с терлици и наполеонки. С юргана се разделяш чак през май, че кой знае...
Гласували общо: 1 потребители