Джаред: Ние сме Two Cities One World. Началото на бандата се случи в Лос Анджелис, преди да се преместим в България. Къде беше вашата точка на засичане, кога двата града станаха един свят?
Джаред: Срещнахме се в Лос Анджелис, Калифорния в Института на музикантите, където по това време и двамата учехме. Джаред, ти какво си помисли, когато за първи път видя тази прелестна българска роза?
Джаред: Българска роза (смее се), да, това е забавно наистина (не сме сигурни, че се сеща за песента, но очевидно му хареса определението). Ами, какво си помислих, сметнах, че… съвсем честно, когато я видях за пръв път, я помислих за типично Ел Ей момиче, имаше такава визия и излъчване. Не знаех, че е българка, нямаше акцент. Чудех се, но не можех да разбера дали е от USA или не - наистина не знаех. В началото не исках да говоря с нея, защото ми се видя типично момиче от Ел Ей - те обикновено мислят само за себе си, надути са...Впоследствие разбрах, че тя е наистина страхотна, започнахме заедно да правим музика, както и разни романтични неща - да ходим заедно на плажа, да стоим до късно…
Анна: На мен ми хареса от първия миг, имаше го момента на влюбване. Не мога да кажа, че беше любов от пръв поглед, но не мога да кажа и какво точно беше, защото никога преди не съм изпитвала подобно нещо. Беше внезапно привличане - толкова го харесах, че на никого не казах - мислех, че той не изпитва същото. И всъщност аз го поканих на първа среща (тук започва един от онези кратки романтични спорове, в които се чува само - не, аз бях, не, аз те поканих, а на нас ни става толкова хубаво, че се замисляме дали да не поканим бармана отсреща на каквото и да било).
Да разделим малко нещата - вече ни става леко неудобно, че не сме влюбени толкова и ние. Кажете ни за всеки поотделно, кога започнахте да се занимавате с музика и какво ви запали, това любов от първа нота ли беше?
Джаред: Аз се занимавах с ужасно много неща като малък, които изобщо не бяха свързани с музиката. Първата си китара получих чак на 17 години, сега съм на 26. Веднага обаче разбрах, че искам да стана професионален музикант, че това е което искам да правя в остатъка от живота си. Аз съм от Сейнт Луис, Мисури - един от най-прекрасните музикални градове в света, който е допринесъл много за въздействието на типичната американска музика. Наистина го обожавам. Родителите ми винаги са ме подкрепяли във всичко, което правя. Опитвал съм милиони неща - от мотори, през брейк денсинг, скейтборд, гимнастика, тренирал съм и акробатика - тоест аз бях човекът, когото подмятат нагоре-надолу и правех наистина екстремни неща. Пробвал съм всички спортове в училище, но когато започнах да се занимавам с музика, разбрах, че това е нещото за мен. Всъщност единствен аз от цялото семейство избрах пътя на музиката и заради това съм черната овца. Кога се сформирахте като банда, кои бяха първите ви изяви, разкажете повече и за албума?
Анна: Първо се събрахме по любов, а не по музика. Съвсем в началото имах друга група с друг китарист и Джаред ми беше доста сърдит, но бях доста неопитна още. След това започнахме да пишем заедно музика и решихме да направим десет песни за три месеца. Това е доста тежка задача, защото трябва да се аранжират, за да се изпълнят пред публика, но успяхме да постигнем целта си и така се роди нашата група. Малко по малко записахме парчета и се роди албумът. Има го в дигитален формат. В Щатите отношението към музиката е различно в сравнение с целия останал свят. Там не просто обожават музиката, но и се оглеждат за новото; плащат се авторски права, но и пазарът е по-голям… Това, че пазарът тук е по-малък, не е недостатък, защото е свободна за развитие ниша - има жажда за музика. Не мислите ли, че връщането ви в България ще спре развитието ви? Бягате от големите компании и пари и идвате тук - защо?
Джаред: Не, не мисля, че ни пречи. Това е по-скоро нашето ново начало - тук. Там, откъдето идвам, познавам всички, също и индустрията. Лесно ми е да си уредя участие почти навсякъде, а тук трябва да създаваме нови контакти и да се срещаме с нови хора. Е, разбира се, има прекрасни музиканти и за нас е малко по-трудно, но мисля, че ще се справим.
Джаред: Това е някаква смесица между contemporary jazz, малко фънк и поп. Нещо средно между Стиви Уондър и Jamiroquai. Музиката, която правим, е много различна за България, защото е в американски стил и има американски привкус. Затова е трудно, когато свирим тук - не правим типичната масова музика, която се слуша. Анна: Ние много харесваме групата Snarky Puppy, те са инструменталисти и идеята ни, когато започнахме, беше да се доближим до тяхната концепция - тоест музика, която не е тежка за ухото, не е прекалено музикантска. Бяхме на техен концерт и решихме, че искаме да направим нещо, което ще е на ниво - интересно за музикантите, но същевременно няма да е тежко за слушателя, който не е музикант. Според мен успяваме А какво мисли един американец за специфичната свирня, наричана по тези земи чалга?
Джаред: Не знам, за мен това е просто поп музика. Много хора в България я мразят, но аз мисля, че това не е заради самата музика, а заради текстовете и хората, които я изпълняват. Заради фалшивите момичета с изкуствени устни и силиконови цици, те предават наистина лошо послание. Мисля, че ако се променят текстовете и ако хората, които я изпълняват, станат по-истински, тогава нещата ще са ок. Просто това е секс, а трябва да е нещо друго. Какво да очакваме от вас в близко време? Става студено, запътваме се към топли клубове, изпълнени с любов и музика, къде можем да ви открием?
Анна: Очаквайте наистина много от нас - записахме четири музикални видеоклипа, пишем песни и съвсем скоро активно започваме да се изявяваме на клубната сцена.
Джаред: Искам да добавя, че съм изключително щастлив, че с бандата тук в София, правим нещо ново и свежо. Иска ми се да направим наистина изключителен и пълен пърформанс. Не просто да свирим музика, а да направим наистина страхотно шоу, на което ще отидеш и след това няма да забравиш. И за това не се изискват чак толкова много пари, така че работим усилено в тази посока.
За финал - кажете на тези хора как се прави и ви оставяме на мира?
Джаред: Моята формула за успех е много лесна и веднага мога да ти я кажа: ако всеки човек намери това, което го вълнува в живота, ако се замисли - защото много хора не го правят, ако всеки си спомни моментът, когато е бил най-щастлив и си спомни какво е правил точно в този момент, той ще е ок. Ако помисли какво го вдъхновява и вълнува в този живот, какво разпалва желанията му, какво обича и го следва, без страх, без колебание, то това е правилният път. Моето нещо е музиката.
Анна: Аз мисля по абсолютно същия начин и живот, в който не пея или не се занимавам с изкуство, за мен би бил безсмислен. Затова пожелавам на всички да правят това, което обичат, защото винаги има начин да осъществиш мечтите си, просто трябва да правиш малки жертви и да мислиш извън кутията. Това е. Оставяме Джаред и Анна и си тръгваме със сладък вкус в устата, а в бързината пропуснахме да кажем, че Джаред е написал книга, която се казва Music Theory Puzzles и ще е полезна на всички, които се занимават, учат и обичат музиката. Анна пък рисува и то убийствено - сам може да се убедиш в това от съвместната й изложба с Деси Белчева - Нашите лица, която се откри на 13-ти септември и в момента те чака на бул. "Васил Левски" 150, ет. 6 в Steppenwolf Gallery. Повече за двете гълъбчета и информация за качествения им звук можете да намерите тук Текст Михаела Самарджиева / Фотография Михаил Михайлов
Обичаме позитивните хора - наесен най-много. Обичаме да ги консумираме с топло мляко с канела, а когато те са влюбени, ни стават любими. Именно заради това в студения септември те водим не до пожълтели листа, а до точката на засичане между музиката безкрай и любовта като на кино.
Анна Янова-Катур и Джаред Катур са семейство, което прави музика и любов, a резултатът е групата Two Cities One World.Тя е дъщеря на социоложката Мира Радева и заедно с любимия й станаха популярни у нас точно преди година, когато се явиха в популярно телевизионно риалити. Това обаче не ни интересува, защото ни е по-интересно как с прегръдки и целувки се завършва престижния университет Институт на музикантите в Холивуд и кога покрай тази гигантска любов се пише книга и се прави самостоятелна изложба. Тя - малка, уверена и с усмивка, която е способна да спре софийския дъжд. Той - влюбен, чаровен и закърмен с джаза на Сейнт Луис. Ние - премръзнали и захаросани от всичко това, ги чухме и останахме с усмивка поне за есен напред.
Здравейте, Анна и Джаред, преди да ни е отнесъл този дъжд, кажете ни с няколко думи: кои са Two Cities One World?
Джаред: Ние сме Two Cities One World. Началото на бандата се случи в Лос Анджелис, преди да се преместим в България.
Къде беше вашата точка на засичане, кога двата града станаха един свят?
Джаред: Срещнахме се в Лос Анджелис, Калифорния в Института на музикантите, където по това време и двамата учехме.
Джаред, ти какво си помисли, когато за първи път видя тази прелестна българска роза?
Джаред: Българска роза (смее се), да, това е забавно наистина (не сме сигурни, че се сеща за песента, но очевидно му хареса определението). Ами, какво си помислих, сметнах, че… съвсем честно, когато я видях за пръв път, я помислих за типично Ел Ей момиче, имаше такава визия и излъчване. Не знаех, че е българка, нямаше акцент. Чудех се, но не можех да разбера дали е от USA или не - наистина не знаех. В началото не исках да говоря с нея, защото ми се видя типично момиче от Ел Ей - те обикновено мислят само за себе си, надути са...Впоследствие разбрах, че тя е наистина страхотна, започнахме заедно да правим музика, както и разни романтични неща - да ходим заедно на плажа, да стоим до късно…
Анна: На мен ми хареса от първия миг, имаше го момента на влюбване. Не мога да кажа, че беше любов от пръв поглед, но не мога да кажа и какво точно беше, защото никога преди не съм изпитвала подобно нещо. Беше внезапно привличане - толкова го харесах, че на никого не казах - мислех, че той не изпитва същото. И всъщност аз го поканих на първа среща (тук започва един от онези кратки романтични спорове, в които се чува само - не, аз бях, не, аз те поканих, а на нас ни става толкова хубаво, че се замисляме дали да не поканим бармана отсреща на каквото и да било).
Да разделим малко нещата - вече ни става леко неудобно, че не сме влюбени толкова и ние. Кажете ни за всеки поотделно, кога започнахте да се занимавате с музика и какво ви запали, това любов от първа нота ли беше?
Джаред: Аз се занимавах с ужасно много неща като малък, които изобщо не бяха свързани с музиката. Първата си китара получих чак на 17 години, сега съм на 26. Веднага обаче разбрах, че искам да стана професионален музикант, че това е което искам да правя в остатъка от живота си. Аз съм от Сейнт Луис, Мисури - един от най-прекрасните музикални градове в света, който е допринесъл много за въздействието на типичната американска музика. Наистина го обожавам. Родителите ми винаги са ме подкрепяли във всичко, което правя. Опитвал съм милиони неща - от мотори, през брейк денсинг, скейтборд, гимнастика, тренирал съм и акробатика - тоест аз бях човекът, когото подмятат нагоре-надолу и правех наистина екстремни неща. Пробвал съм всички спортове в училище, но когато започнах да се занимавам с музика, разбрах, че това е нещото за мен. Всъщност единствен аз от цялото семейство избрах пътя на музиката и заради това съм черната овца.
Кога се сформирахте като банда, кои бяха първите ви изяви, разкажете повече и за албума?
Анна: Първо се събрахме по любов, а не по музика. Съвсем в началото имах друга група с друг китарист и Джаред ми беше доста сърдит, но бях доста неопитна още. След това започнахме да пишем заедно музика и решихме да направим десет песни за три месеца. Това е доста тежка задача, защото трябва да се аранжират, за да се изпълнят пред публика, но успяхме да постигнем целта си и така се роди нашата група. Малко по малко записахме парчета и се роди албумът. Има го в дигитален формат. В Щатите отношението към музиката е различно в сравнение с целия останал свят. Там не просто обожават музиката, но и се оглеждат за новото; плащат се авторски права, но и пазарът е по-голям… Това, че пазарът тук е по-малък, не е недостатък, защото е свободна за развитие ниша - има жажда за музика.
Не мислите ли, че връщането ви в България ще спре развитието ви? Бягате от големите компании и пари и идвате тук - защо?
Джаред: Не, не мисля, че ни пречи. Това е по-скоро нашето ново начало - тук. Там, откъдето идвам, познавам всички, също и индустрията. Лесно ми е да си уредя участие почти навсякъде, а тук трябва да създаваме нови контакти и да се срещаме с нови хора. Е, разбира се, има прекрасни музиканти и за нас е малко по-трудно, но мисля, че ще се справим.
Как би определил музиката, която правиш, дай й име?
Джаред: Това е някаква смесица между contemporary jazz, малко фънк и поп. Нещо средно между Стиви Уондър и Jamiroquai. Музиката, която правим, е много различна за България, защото е в американски стил и има американски привкус. Затова е трудно, когато свирим тук - не правим типичната масова музика, която се слуша.
Анна: Ние много харесваме групата Snarky Puppy, те са инструменталисти и идеята ни, когато започнахме, беше да се доближим до тяхната концепция - тоест музика, която не е тежка за ухото, не е прекалено музикантска. Бяхме на техен концерт и решихме, че искаме да направим нещо, което ще е на ниво - интересно за музикантите, но същевременно няма да е тежко за слушателя, който не е музикант. Според мен успяваме
А какво мисли един американец за специфичната свирня, наричана по тези земи чалга?
Джаред: Не знам, за мен това е просто поп музика. Много хора в България я мразят, но аз мисля, че това не е заради самата музика, а заради текстовете и хората, които я изпълняват. Заради фалшивите момичета с изкуствени устни и силиконови цици, те предават наистина лошо послание. Мисля, че ако се променят текстовете и ако хората, които я изпълняват, станат по-истински, тогава нещата ще са ок. Просто това е секс, а трябва да е нещо друго.
Какво да очакваме от вас в близко време? Става студено, запътваме се към топли клубове, изпълнени с любов и музика, къде можем да ви открием?
Анна: Очаквайте наистина много от нас - записахме четири музикални видеоклипа, пишем песни и съвсем скоро активно започваме да се изявяваме на клубната сцена.
Джаред: Искам да добавя, че съм изключително щастлив, че с бандата тук в София, правим нещо ново и свежо. Иска ми се да направим наистина изключителен и пълен пърформанс. Не просто да свирим музика, а да направим наистина страхотно шоу, на което ще отидеш и след това няма да забравиш. И за това не се изискват чак толкова много пари, така че работим усилено в тази посока.
За финал - кажете на тези хора как се прави и ви оставяме на мира?
Джаред: Моята формула за успех е много лесна и веднага мога да ти я кажа: ако всеки човек намери това, което го вълнува в живота, ако се замисли - защото много хора не го правят, ако всеки си спомни моментът, когато е бил най-щастлив и си спомни какво е правил точно в този момент, той ще е ок. Ако помисли какво го вдъхновява и вълнува в този живот, какво разпалва желанията му, какво обича и го следва, без страх, без колебание, то това е правилният път. Моето нещо е музиката.
Анна: Аз мисля по абсолютно същия начин и живот, в който не пея или не се занимавам с изкуство, за мен би бил безсмислен. Затова пожелавам на всички да правят това, което обичат, защото винаги има начин да осъществиш мечтите си, просто трябва да правиш малки жертви и да мислиш извън кутията. Това е.
Оставяме Джаред и Анна и си тръгваме със сладък вкус в устата, а в бързината пропуснахме да кажем, че Джаред е написал книга, която се казва Music Theory Puzzles и ще е полезна на всички, които се занимават, учат и обичат музиката. Анна пък рисува и то убийствено - сам може да се убедиш в това от съвместната й изложба с Деси Белчева - Нашите лица, която се откри на 13-ти септември и в момента те чака на бул. "Васил Левски" 150, ет. 6 в Steppenwolf Gallery.
Повече за двете гълъбчета и информация за качествения им звук можете да намерите тук
Текст Михаела Самарджиева / Фотография Михаил Михайлов