Не си истински софиянец, ако поне веднъж не си се возил в пиков час в градския транспорт. Страхът да забременееш без да искаш, заради блъсканицата, миризмата, която идва от човека до теб, или факта, че имаш още 12 спирки до вкъщи, са водещите фактори всеки път да се кълнеш, че повече няма да стъпиш в 204. Просто не си заслужава за 1.60, но въпреки това на следваща сутрин чакаш на спирката с още неопределен брой баби, които се блъскат, за да седнат на предните седалки, за да може да са по-близо до шофьора в случай на авария. Знаеш, че Централни Хали са по-скоро Централно Хале
Като заговорихме за баби, няма как да не споменем любимата спирка на всички пенсионери в София - Халите. Любима е по две причини. Първо, още от едно време в Халите се ходи за месо, сирене и хляб, а от както продават дрехи и има огромно кафене (целия партер) се превърна е еквивалента на мол за 70+. На второ място, но не и по важност, срещу сградата са чешмите с минерална вода, където всеки ден баби и дядовци слизат от трамвай 22 с празни туби и пълнят по 11 литра, а след това бавно, но славно потеглят към Банишора.
Ако температурата е над минусовите, часът е 5 следобед, ти идваш от единия край на София, а приятелят ти от другия, мястото е едно - центъра. И идва въпроса къде да се чакате. Отправната точка за срещата ви е една - Народния театър, независимо с какъв транспорт ще дойдеш. Стартът на разходката е там, а понякога финалът е на пейка, 20 метра по-надолу в градинката. Така и не си разбрал, че Витошка е витошка, защото от нея се вижда Витоша
Няма по-популярно място в София от пешеходната част на бул. Витоша. Преди 10 години, когато имаше два мола в столицата, а ти имаше нужда от хубави обувки и дрехи, къде отиваше? Витошка. Сега, когато ще излизаш на кафе, къде отиваш? Отново Витошка. Въпреки че разстоянието между кафенетата е буквално 2 крачки и чуваш повече разговора на съседната маса, отколкото мислите си, душата, която тази улица притежава те кара да се връщаш пак и пак. Аман от нея, ама къде иначе ще седнеш да изпиеш кола с лед и лимон? И на всичкото отгоре, забил поглед във всичките кафета, чак години по-късно разбираш, че от Витошка се вижда Витоша. Колко софиянски. По-често чуваш Како, дай 20 стотинки, отколкото майка ти ти се обажда
Това е най-честата репкила, която чуваш от непознат, независимо дали вървиш из центъра, или си на завадение. Дете, лелка от съмнителен произход с китка здравец в ръка, мим, който хвърля букета си право в лицето ти. Няма нужда да изреждаме, образите са много, а фразата вече не ти прави впечатление. Казваш че нямаш пари, леко прибираш чантата си към теб, ама така, много леко, че да не те помислят за расист, обръщаш се на другата страна и си искаш сметката.
След 22 часа по големите булеварди, и най-вече на Лъвов мост, площад Македония и околовръсното, едни момичета (или момчета с перуки) си седят там и като че ли чакат някого. Когато си бил по-малък си ги виждал от колата и може би си се чудил какво правят, но с годините си разбрал, че това е работното им място, а на теб вече не ти прави впечатление. Нищо, че е два през нощта и вали сняг; момчемичетата са си там и се държат с теб все едно си продавач на краставици, а тарифата им спада с всяка една твоя усмивка. Текст: Ралица Котопанова Снимка: Етюд-и-те на София
Ненавиждаш блъсканицата в 76, 204 или който и да е автобус, който върви по Цариградско
Не си истински софиянец, ако поне веднъж не си се возил в пиков час в градския транспорт. Страхът да забременееш без да искаш, заради блъсканицата, миризмата, която идва от човека до теб, или факта, че имаш още 12 спирки до вкъщи, са водещите фактори всеки път да се кълнеш, че повече няма да стъпиш в 204. Просто не си заслужава за 1.60, но въпреки това на следваща сутрин чакаш на спирката с още неопределен брой баби, които се блъскат, за да седнат на предните седалки, за да може да са по-близо до шофьора в случай на авария.
Знаеш, че Централни Хали са по-скоро Централно Хале
Като заговорихме за баби, няма как да не споменем любимата спирка на всички пенсионери в София - Халите. Любима е по две причини. Първо, още от едно време в Халите се ходи за месо, сирене и хляб, а от както продават дрехи и има огромно кафене (целия партер) се превърна е еквивалента на мол за 70+. На второ място, но не и по важност, срещу сградата са чешмите с минерална вода, където всеки ден баби и дядовци слизат от трамвай 22 с празни туби и пълнят по 11 литра, а след това бавно, но славно потеглят към Банишора.
Знаеш къде се чакате, но все пак питаш Къде се чакаме?
Ако температурата е над минусовите, часът е 5 следобед, ти идваш от единия край на София, а приятелят ти от другия, мястото е едно - центъра. И идва въпроса къде да се чакате. Отправната точка за срещата ви е една - Народния театър, независимо с какъв транспорт ще дойдеш. Стартът на разходката е там, а понякога финалът е на пейка, 20 метра по-надолу в градинката.
Така и не си разбрал, че Витошка е витошка, защото от нея се вижда Витоша
Няма по-популярно място в София от пешеходната част на бул. Витоша. Преди 10 години, когато имаше два мола в столицата, а ти имаше нужда от хубави обувки и дрехи, къде отиваше? Витошка. Сега, когато ще излизаш на кафе, къде отиваш? Отново Витошка. Въпреки че разстоянието между кафенетата е буквално 2 крачки и чуваш повече разговора на съседната маса, отколкото мислите си, душата, която тази улица притежава те кара да се връщаш пак и пак. Аман от нея, ама къде иначе ще седнеш да изпиеш кола с лед и лимон? И на всичкото отгоре, забил поглед във всичките кафета, чак години по-късно разбираш, че от Витошка се вижда Витоша. Колко софиянски.
По-често чуваш Како, дай 20 стотинки, отколкото майка ти ти се обажда
Това е най-честата репкила, която чуваш от непознат, независимо дали вървиш из центъра, или си на завадение. Дете, лелка от съмнителен произход с китка здравец в ръка, мим, който хвърля букета си право в лицето ти. Няма нужда да изреждаме, образите са много, а фразата вече не ти прави впечатление. Казваш че нямаш пари, леко прибираш чантата си към теб, ама така, много леко, че да не те помислят за расист, обръщаш се на другата страна и си искаш сметката.
Виждаш проституция всеки ден, но тя за теб вече е толкова обичайна, че мозъкът ти я пропуска по подразбиране
След 22 часа по големите булеварди, и най-вече на Лъвов мост, площад Македония и околовръсното, едни момичета (или момчета с перуки) си седят там и като че ли чакат някого. Когато си бил по-малък си ги виждал от колата и може би си се чудил какво правят, но с годините си разбрал, че това е работното им място, а на теб вече не ти прави впечатление. Нищо, че е два през нощта и вали сняг; момчемичетата са си там и се държат с теб все едно си продавач на краставици, а тарифата им спада с всяка една твоя усмивка.
Текст: Ралица Котопанова
Снимка: Етюд-и-те на София
Виж какво намерихме за хапване в София.