Sofialive.bg

Ако си истински софиянец, си се докарал до ето тези фази

Ако си истински софиянец, си се докарал до ето тези фази Ако си истински софиянец, си се докарал до ето тези фази
Има прост и сложен отговор. Простият: Да си от София. Лесно е, запомнящо се, уговорено от личната карта. Какво пише там? Роден в София. Значи всичко е наред. Ти си софиянец.

Но сега малко по-сложно.

1. Да си истински софиянец означава в един момент да си спрял да се разкапваш от хамлетовския въпрос да емигрираш или не. Просто си казал майната му. Ще се ходи тук-там в чужбина, специализация, ваканция, гастрол, но накрая е ясно копеле - пак по "Графа" и по "Раковски", там е най-хубаво.

2. Второ: да си стигнал оная фаза, която би трябвало да е валидна само за провинцията, а именно - като излизаш навън постоянно да засичаш някой познат. Всеки може да го направи в град с 50 000 жители, но я го дай в двумилионен? Изисква се изключителна упоритост, дисциплинирано обикаляне на барове години наред, широка мрежа от запознанства и най-вече умението да помниш страшно много ако не имена, то поне физиономии.

3. Да ходиш до Пловдив. Ако не ходиш до Пловдив, просто не си софиянец. Пишеш в петък вечер "Някой може ли да ме метне до там", после пускаш един хаш таг #pLOVEdiv и тръгваш. На Пловдив трябва да гледаш както на София - има едно място на купона и то е Капана и нищо повече не те интересува.

4. Да може да киснеш в определени елитни кафенета с лаптоп. Ако не правиш това, значи имаш още да учиш. Принципът е: задължително MAC, разгъваш го царствено в хубаво кафе с поне 5 лева за чашата и прекарваш между 5 и 8 часа вътре. Хората минават отвън и виждат съсредоточената ти физиономия в монитора. Това, което всички си мислят, че правиш, е да бачкаш. Това, което правиш, е да киснеш във фейса, но не провинциално през телефона, а на голям екран. Да не говорим за всички вълнуващи срещи със себеподобни в същите кафенета - то това здраво бачкане трябва да се разреди малко с моабет - (дума, научена от провинциалистите)

5. Да си се влюбвал. И нека веднага поясним: има известни разлики между стандартното влюбване и това да си се влюбвал някак си така софийски, някак си така всичко да е навързано около определени локации, определени барове, определени паркове; има особена география на влюбването, която очертава сърчице дори на GPS-a, дето е спасявал в ония пиянски вечери, в които иначе добре разпознаваемите маршрути, по които си минавал стотици пъти, започват да се мержелеят във въртящатата ти се глава.

Има прост и сложен отговор. Простият: Да си от София. Лесно е, запомнящо се, уговорено от личната карта. Какво пише там? Роден в София. Значи всичко е наред. Ти си софиянец.

Но сега малко по-сложно.

1. Да си истински софиянец означава в един момент да си спрял да се разкапваш от хамлетовския въпрос да емигрираш или не. Просто си казал майната му. Ще се ходи тук-там в чужбина, специализация, ваканция, гастрол, но накрая е ясно копеле - пак по "Графа" и по "Раковски", там е най-хубаво.

2. Второ: да си стигнал оная фаза, която би трябвало да е валидна само за провинцията, а именно - като излизаш навън постоянно да засичаш някой познат. Всеки може да го направи в град с 50 000 жители, но я го дай в двумилионен? Изисква се изключителна упоритост, дисциплинирано обикаляне на барове години наред, широка мрежа от запознанства и най-вече умението да помниш страшно много ако не имена, то поне физиономии.

3. Да ходиш до Пловдив. Ако не ходиш до Пловдив, просто не си софиянец. Пишеш в петък вечер "Някой може ли да ме метне до там", после пускаш един хаш таг #pLOVEdiv и тръгваш. На Пловдив трябва да гледаш както на София - има едно място на купона и то е Капана и нищо повече не те интересува.

4. Да може да киснеш в определени елитни кафенета с лаптоп. Ако не правиш това, значи имаш още да учиш. Принципът е: задължително MAC, разгъваш го царствено в хубаво кафе с поне 5 лева за чашата и прекарваш между 5 и 8 часа вътре. Хората минават отвън и виждат съсредоточената ти физиономия в монитора. Това, което всички си мислят, че правиш, е да бачкаш. Това, което правиш, е да киснеш във фейса, но не провинциално през телефона, а на голям екран. Да не говорим за всички вълнуващи срещи със себеподобни в същите кафенета - то това здраво бачкане трябва да се разреди малко с моабет - (дума, научена от провинциалистите)

5. Да си се влюбвал. И нека веднага поясним: има известни разлики между стандартното влюбване и това да си се влюбвал някак си така софийски, някак си така всичко да е навързано около определени локации, определени барове, определени паркове; има особена география на влюбването, която очертава сърчице дори на GPS-a, дето е спасявал в ония пиянски вечери, в които иначе добре разпознаваемите маршрути, по които си минавал стотици пъти, започват да се мержелеят във въртящатата ти се глава.

Гласували общо: 1 потребители