Още от Софийски истории

  • Димни сигнали

    Ако човек се разходи из централните софийски улици в петък или събота вечер, ще забележи интересно и непознато доскоро явление - пред всеки бар или по-голям клуб има солидна тълпа веселящи се хора. Все едно си в най-великия квартал за купон в Европа - Байру Алто в Лисабон. Общото между насъбралото се множество е, че (почти) всеки държи

  • Много поздрави

    Миналата седмица, докато пътувах от Албена към София, слушах „Хоризонт". Или „Христо Ботев". Едно от двете, но със сигурност беше държавното радио. През по-голямата част се лееше поздравителен концерт, ама не от онези, в които пияни чичковци поздравяват останалите от масата, а от тези, в които лелички поздравяват внучетата

  • Защо София се казва София?

    Оказва се, че в онзи футболен израз „Господ е българин", с който на практика започна постмодернизмът на българския език, има и нещо вярно. Поне по отношение на софиянците. По принцип София значи „мъдрост". И най-вероятно поради тази причина, щом излезем от метростанция Сердика, виждаме как върху една колона е кацнала мацка с готини

  • Рибите ти говорят

    Едно от най-добрите неща, които прочетох през лятото, беше „Fish: a tap essay". За да видиш цялото есе, свали следното приложение, заслужава си всяка минута. Сега накратко. Есето е за разликата между това да харесаш нещо в интернет и да обикнеш нещо в интернет. Авторът Робин Слоун казва, че се тревожи от начина, по който чете и гледа онлайн. Защото

  • Належащи отговори

    Съвременният човек излиза в отпуск заради две неща - първо и най-важно, за да си качи снимки във фейсбук, и второ, за да избяга от всички онези тежки въпроси, които го преследват в града. Опитът показва, че досега само с фейсбук сме постигнали някакъв успех. По отношение на второто обаче нямаме никакъв шанс за бягство, а през отпуската става и по-зле. Защото

  • FACE OFF

    Пластичната хирургия е спорна тема. Понякога помага. Навремето познавах една мацка с общо взето несъществуващ бюст. В света на визуалните животни (тоест хората и най-вече мъжете) това почти сигурно я обричаше на социална гибел. След поредния просташки коментар, че е „плоска", тя каза „Fuck you, нещастници", изтегли всичките си

  • Обявен за издирване

    Събрали сме се с приятели у нас. Навън вали, аз готвя и от време на време отскачам до хола да кажа едно бързо „наздраве" на моите хора, които гледат телевизия. При един от тези отскоци се сблъсквам с репортаж по новините - „Малкият Маргин обявен за издирване от Интерпол". Не съм наясно с дейността на Малкия Маргин и, честно казано, никога

  • Да спасим България от българите

    Да, звучи като гол нихилизъм. Или облечен ироничен патриотизъм. Или чист популизъм. Мога да изредя още сложни думи, но резултатът ще е един и същ. Не проумявам как 45 години светъл социализъм успяха да преобърнат българите така, както не успяха цели 500 години турско робство. Или не искам да проумея. Не съм разсъждавал толкова дълбоко. Но ме боли и

  • Играта не е тази

    Ето че най-после се случи - всички български представители във футболните евротурнири отпаднаха още през юли, в най-най-предварителния кръг. Аз всъщност спрях да гледам наши мачове преди няколко години. Не помня какъв беше конкретният повод - май националният отбор падна от Черна гора - но не е и важно. Не че внезапно изгубих всякакъв интерес

  • Грехът да си учтив

    Провинциална община, понеделник, някъде около десет сутринта. Влизам директно от тротоара в голяма зала с гишета. Точно пред мен е първото. Изглежда като Информация, защото е почти кръгло и има достъп от всички страни. Единствено на него не пише нищо. В центъра му, като току-що израснала самотна маргаритка, стои жена на около петдесет, с къса коса и големи

  • Невинни отново

    И настана лето Господне, както не ми е присъщо да казвам, адски горещо лето. Църквата е обхваната от пламъците на разкаянието: едни митрополити изгарят от вина, че имат по-малко пари от други и се задъхват над финансовите си планове. Сега е моментът да помогнете на Църквата, която винаги е позволявала на най-бедните да лазят по стълбите на туристическите

  • Тест за граждани

    Пожарът, който горя в изминалите пет дни, за щастие засегна предимно сухи мъртви дървета и няма да е с тежки последствия за природата в защитената местност Бистришко бранище. Той обаче може да има сериозни последствия в българското общество, тъй като отвори още по-силно някои особено болезнени рани, характерни за страната ни. Тук няма да коментирам възможните

  • Става по-добре

    It gets better e проект, създаден да помогне на нехетеросексуалните тийнейджъри да оцелеят. Буквално. Идва в отговор на вълна самоубийства на млади хора в Щатите, които стават жертва на системен тормоз в училище, защото са гей. В него вече има над 50 000 клипа, гледани повече от 50 милиона пъти, в които хора с всякаква сексуалност казват, че става по-добре.

  • Безагреси-я!

    Нещо се случва в София. Най-после. Млади, усмихнати хора се вдигнаха срещу безобразията, сътворени от властта. Приемането на Закона за горите, което се проточи половин година, в крайна сметка се случи. Въпреки публичните кампании и въпреки десетките протестни акции. И чак когато това стана факт, май осъзнахме, че ония в парламента наистина го направиха. Продадоха

  • Да спиш с времето

    Ако погледнем глобално, телевизията е измислена да информира и забавлява. Не съм специалист, а и бих обидил доста претенциозни люде с думите си, затова няма да задълбавам в историята, фактите, събитията и изобщо развитието като цяло на ефира, за да се стигне до днешния му образ. И звук. В България е преди всичко образ и често липсва звук. Та, ако изходим

  • LIGHTS OUT?

    „Ей пичага, да знаеш колко е часът? А имаш ли огънче?" („Oi mate, got a light?") Питали са ме това неведнъж в северните английски градове, където съм бил, за да подкрепям величествения тим на Арсенал. Не че им е трябвала запалка, просто това бе техният начин да ме заприказват и по акцента ми да разберат дали съм местен, или идвам от столицата

  • Всичко, което зависи от нас

    Ако хората бяха еднодневки. Ама наистина. Ако се раждахме и ден по-късно умирахме като старци. Ако имахме време за едно-единствено нещо - какво щеше да е то? Щяхме ли да опитаме да оставим следа? Щяхме ли да направим всичко, което зависи от нас, за да бъдем щастливи? Или Ако днес разберем, че ни остава само ден живот. Че лампите изгасват утре. Че процесията

  • Красотата не е само в Родопите

    Преди време помолих всичките си приятели, когато ходим някъде, да не разказват на никого. Да не казват кое къде е. Изобщо да не споделяме, защото след нас тръгват селяндурите и съсипват всичко. Тотално всичко. Пригаждат го към собствения си бит, култура, маниер, поведение и прочее. И всичко става сиво. След тях трева не никне просто. Никнат само други

  • Блясък

    Сигурно се случва да прекарвате безсънни нощи в търсене на правилния изход, така че никога да не разберете каква ще бъде България след десет години. С избора си на „30-те най-влиятелни българи, които имат властта, парите и желанието да променят страната" априлският брой на Forbes обещава един наистина приятен полет. В никакъв случай не пропускайте

  • SUMMER OF LOVE?

    Летните фестивали... Вече ги имаме за даденост, но само допреди няколко години те бяха по-скоро рядкост. Предизвикваха вълнение и ни изпълваха с очакване. Сега предизвикват коментари, спорове, „експертни" оценки и идиотски прогнози за посещаемост, успеваемост и т.н. Има ги в изобилие, а ние най-после разполагаме с лукса да избираме на