Днес ние отдаваме почит на Левски, ама не трябва баш това да правим. С отдаването на почит към неговата личност най-вече лъжем себе си. Дължим си най-искрените извинения на Левски. Защото оставихме подобен пример да гние без да го последваме по какъвто и да било начин. Оставихме го както оставихме и всичко дето не крещи Златен век от дъното на пропастта си. Защото хора като него биха били сметнати за луди, а по негово време той е бил личност, способна да изгради общество от хиляди души. Защото в днешно време за обществото е по-интересно да знае къде е гроба му или да чете за годеницата му в някой женски сайт до някоя статия за вредите от глутена, вместо да се опитва да следва неговите идеи.
През две и седемнайста в България можем да отличим двама с името Васил: Азис и Васил Иванов, където прави онея разследващи репортажи.
Безспорно и двамата са борци по свой собствен начин. Единият, като част от две от малцинствата в България, се бори за това да бъде разбран и приет такъв какъвто е. И пълни дискотеките повече от паметника. Въпреки че явно заявява своята сексуална ориентация и своя етнос, той успява, но сякаш остава едно немалко изключение от правилото. Другият - Иванов - е борец за свобода. Една по-висша форма на свободата - а именно свободата на словото. Но той не успя. Направи опит за скок като тоя на Левски, ама след като утихна скандалът той остана сам, без да бъде последван от никого. И на всичкото отгоре беше заглушен и игнориран по всевъзможен начин от медиите, роби на човека, който “с едната ръка яде филия с мас, а с другата рита мач". Ама всички сме така, бе. Всички.
И от двата примера може да стане ясно едно. Да си българин е точно да търсиш хляб и зрелище, без значение колко мизерно живееш. За съжаление мизерията днес не е физическа, а е ментална. И всички гнием в нея като джанките по необраните дървета, щото вече няма и деца, дето да ги късат. И привикраме към кроткия и страхлив начин на живот, който е напълно в разрез с идеологията на нашия Левски. Ама и той ще ни прости. На нас всичко ни се прощава.
Д. Г.
Днес ние отдаваме почит на Левски, ама не трябва баш това да правим. С отдаването на почит към неговата личност най-вече лъжем себе си. Дължим си най-искрените извинения на Левски. Защото оставихме подобен пример да гние без да го последваме по какъвто и да било начин. Оставихме го както оставихме и всичко дето не крещи Златен век от дъното на пропастта си. Защото хора като него биха били сметнати за луди, а по негово време той е бил личност, способна да изгради общество от хиляди души. Защото в днешно време за обществото е по-интересно да знае къде е гроба му или да чете за годеницата му в някой женски сайт до някоя статия за вредите от глутена, вместо да се опитва да следва неговите идеи.
През две и седемнайста в България можем да отличим двама с името Васил: Азис и Васил Иванов, където прави онея разследващи репортажи.
Безспорно и двамата са борци по свой собствен начин. Единият, като част от две от малцинствата в България, се бори за това да бъде разбран и приет такъв какъвто е. И пълни дискотеките повече от паметника. Въпреки че явно заявява своята сексуална ориентация и своя етнос, той успява, но сякаш остава едно немалко изключение от правилото. Другият - Иванов - е борец за свобода. Една по-висша форма на свободата - а именно свободата на словото. Но той не успя. Направи опит за скок като тоя на Левски, ама след като утихна скандалът той остана сам, без да бъде последван от никого. И на всичкото отгоре беше заглушен и игнориран по всевъзможен начин от медиите, роби на човека, който “с едната ръка яде филия с мас, а с другата рита мач". Ама всички сме така, бе. Всички.
И от двата примера може да стане ясно едно. Да си българин е точно да търсиш хляб и зрелище, без значение колко мизерно живееш. За съжаление мизерията днес не е физическа, а е ментална. И всички гнием в нея като джанките по необраните дървета, щото вече няма и деца, дето да ги късат. И привикраме към кроткия и страхлив начин на живот, който е напълно в разрез с идеологията на нашия Левски. Ама и той ще ни прости. На нас всичко ни се прощава.
Д. Г.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители