☰
✕

Без плюш и шоколад за любовта

54278 Категория: Софийски истории
Свети Валентин и пришитият за ореола му празник на влюбените подхранват присъщата ми остра ирония. Не защото не признавам любовта или тя липсва в живота ми (тук суеверно почуквам на дърво), а защото целият й толкова личен, деликатен и уникален за всеки смисъл се превръща в опаковка, която продава празнотии.

Няма четиринайсти февруари, около който поне на три кръстовища в града да не се опънат билбордове с илюстрация на две преплетени чаши шампанско или огромно червено сърце с панделка, на които да пише нещо от сорта на „Мише, обичам те!", „Пате, прости на Прасчо!" или - още по-лошо - някой дълбокомислен опит за любовна метафоричност като „Попитах в Рая дали липсва едно ангелче, защото ангел като теб не може да се роди на Земята".

На мен любими са ми магазините за бельо, където любовното въображение на стилистите е впечатляващо. Според квадратурата си, витрината може да се превърне от сцена за поочукан пластмасов женски торс, облечен в леопардов принт и посипан със сърца от станиол, до цяла червено-златна спалня, на която се разгръща сюжет като за евтин порнофилм. То не са сатенени чаршафи (червени, разбира се), то не са огледала с пухчета, то не са абажури и лампи с ресни, разкекерчени пластмасови манекенки по жартиери, гушнали миловидни хипопотамчета или гердан перли. Във валентинската надпревара се включват и хранителните магазини, които затрупват местата за бързооборотни стоки около касите с шоколадови сърчица с индустриален вкус и картички с готови лексиконни четиристишия за любовта с по един презерватив „фор фри".

Ето как, докато си напазаруваш маслото, хляба и бирата, дет' се вика, ще забършеш някой и друг любовен сувенир и няма какво повече да го мислиш. На самия ден вероятно ще се озърташ в офиса дали няма да доставят букетче хризантеми за теб с картичка от Него. Може би ще трепнеш дали вечерта ще си получиш годишния зюмбюл сега или на осми март. Сигурно ще се чудиш и ще се сети ли Той да каже, че те обича и дали изобщо ще вмъкне в графика си някоя и друга вечеря за вас, двамката, в кварталната пицария.

Ти, от своя страна, като една истинска влюбена, ще се постараеш малко повече. Ще отидеш на фризьор, ще си купиш бельо (прозрачната нощница с пухчета), ще му подариш смешни боксерки с биберончета или най-малкото - червено сърце на дървена дръжчица. Ако усетиш, че е забравил какъв ден е днес, може би ще се нацупиш, ама малко, защото иначе рискуваш да си останеш вкъщи. А после какво ще разкажеш във фризьорския салон?!

Та така с деня на влюбените. Под цялата тази лепкава панаирджийска помпозност и розов триумф на китайската лека промишленост, някъде там, с палец натирена, сдухана, натъпкана като маджун на прозорец с постоянно течение, стои любовта. Толкова е малка и притеснена, че няма сили да смачка опаковките. Толкова е индустриализирана, пресметната и тиражирана, че крепи на рамена печалбите от себе си и не смее да ги изпусне, за да не я смажат. Превърнала се е в нечий образ на собственото си значение. Във ваденка, която да изчоплиш с нокът, когато ти омръзне да я гледаш. В документ за демонстрацията на нечии чувства. Не в самите чувства.

И все пак любовта си е там. Съществува. Твърдя това без капка от острата ирония, на която съм способна. Не само защото съм я срещала, а и защото още се уча да я живея пълноценно. Приемам уроците й точно така, както претърпелият много загуби суеверно почуква на дърво - смирено и с малко страх да не я обидя с нехайство. Вече не я виждам в червените балони, с които един мъж някога украси насред булеварда цялата ми кола. Не я разпознавам в набързо купената от летище и подарена с апломб ужасно скъпа чанта. Не намирам сладостта й в изсвирената от ресторантски оркестър „наша" песен, по време на която задължително трябва да поклащаме охладнелите си един към друг тела в блус. Не обичам фабричния шоколадов вкус на любовта, поднесена под формата на торта като десертно извинение за някаква малка, но болезнена небрежност. Не вярвам в тази любов.

Вярвам в делничната любов. Виждала съм я и, слава Богу, продължавам да я виждам всеки ден. Като дете се чудех защо баба изпращаше дядо да спи следобеден сън всеки ден с едно „Айде, явурум, леки завивки!" Било е любов. Помня баща ми, който, заедно с пресния лук и килото домати от пазара, всеки ден носеше на мама букетче невени; как когато тя заспиваше с килнати очила пред телевизора, тихинко ги сваляше от очите й, за да не се нарани, завиваше я с одеалце и оставаше да я погледа няколко секунди. Било е любов.

Веднъж с крайчеца на окото забелязах един красив мъж със сребърни коси, докато минава зад стола на жена си, лекичко да повдига крайчеца на жилетката й, за да завие оголеното й рамо. Направи го с такова внимание, сякаш можеше да я счупи. Било е любов.

Таткото на най-добрата ми приятелка гасне в последните си дни, а единственото, което тя избра да ми разкаже през сълзи за него, беше как паркирал огромния си камион (бил е шофьор цял живот) край поляни с полски цветя, слизал от каросерията и тръгвал из тях да бере цветя. Хич не му пукало как може да изглежда един здрав, прав мъжкар из нивята с маргарити, макове и люляци - просто крачел из тревите и берял, берял, берял за жена си. Връщал се вкъщи с огромни дъхави, полски букети, които майка й можела да обхване само ако много, много силно ги прегърне.

Това е огромна любов. Такава, за която няма специални дни, защото тя е делнична. Живее в ежедневието и не свършва с угасването на живота. Тя е там - в топлото кафе сутрин, чийто аромат стига до носа ти, докато някой те е оставил да се излежаваш. В нарязаната специално за теб на парченца ябълка. В неочакваната целувка зад врата, докато работиш. В онова погалване, дето майките го могат - по челото, с отместване на падналия в очите кичур. В дребното скарване, че ходиш прекалено гол, пък навън е студено и ще настинеш.

Имам прекрасна вуйна. Когато вуйчо ми умираше пред очите ни, тя топлеше в ръцете си студените му стъпала и отчиташе с тялото си напредващия към сърцето смъртен хлад. Изчака го спокойно да издъхне, за да си отиде в мир. Погали за последно челото му. След малко, докато се щурахме в търсене на разни битови подробности около погребението му, едва едва придърпа одеялото до гърдите му, за да го завие и тихо му се скара: „Ех, бе, Иле, и какво направи ти сега?..." После му изглади риза.

Това наистина е любов.

Фотография Васил Танев

Свети Валентин и пришитият за ореола му празник на влюбените подхранват присъщата ми остра ирония. Не защото не признавам любовта или тя липсва в живота ми (тук суеверно почуквам на дърво), а защото целият й толкова личен, деликатен и уникален за всеки смисъл се превръща в опаковка, която продава празнотии.

Няма четиринайсти февруари, около който поне на три кръстовища в града да не се опънат билбордове с илюстрация на две преплетени чаши шампанско или огромно червено сърце с панделка, на които да пише нещо от сорта на „Мише, обичам те!", „Пате, прости на Прасчо!" или - още по-лошо - някой дълбокомислен опит за любовна метафоричност като „Попитах в Рая дали липсва едно ангелче, защото ангел като теб не може да се роди на Земята".

На мен любими са ми магазините за бельо, където любовното въображение на стилистите е впечатляващо. Според квадратурата си, витрината може да се превърне от сцена за поочукан пластмасов женски торс, облечен в леопардов принт и посипан със сърца от станиол, до цяла червено-златна спалня, на която се разгръща сюжет като за евтин порнофилм. То не са сатенени чаршафи (червени, разбира се), то не са огледала с пухчета, то не са абажури и лампи с ресни, разкекерчени пластмасови манекенки по жартиери, гушнали миловидни хипопотамчета или гердан перли. Във валентинската надпревара се включват и хранителните магазини, които затрупват местата за бързооборотни стоки около касите с шоколадови сърчица с индустриален вкус и картички с готови лексиконни четиристишия за любовта с по един презерватив „фор фри".

Ето как, докато си напазаруваш маслото, хляба и бирата, дет' се вика, ще забършеш някой и друг любовен сувенир и няма какво повече да го мислиш. На самия ден вероятно ще се озърташ в офиса дали няма да доставят букетче хризантеми за теб с картичка от Него. Може би ще трепнеш дали вечерта ще си получиш годишния зюмбюл сега или на осми март. Сигурно ще се чудиш и ще се сети ли Той да каже, че те обича и дали изобщо ще вмъкне в графика си някоя и друга вечеря за вас, двамката, в кварталната пицария.

Ти, от своя страна, като една истинска влюбена, ще се постараеш малко повече. Ще отидеш на фризьор, ще си купиш бельо (прозрачната нощница с пухчета), ще му подариш смешни боксерки с биберончета или най-малкото - червено сърце на дървена дръжчица. Ако усетиш, че е забравил какъв ден е днес, може би ще се нацупиш, ама малко, защото иначе рискуваш да си останеш вкъщи. А после какво ще разкажеш във фризьорския салон?!

Та така с деня на влюбените. Под цялата тази лепкава панаирджийска помпозност и розов триумф на китайската лека промишленост, някъде там, с палец натирена, сдухана, натъпкана като маджун на прозорец с постоянно течение, стои любовта. Толкова е малка и притеснена, че няма сили да смачка опаковките. Толкова е индустриализирана, пресметната и тиражирана, че крепи на рамена печалбите от себе си и не смее да ги изпусне, за да не я смажат. Превърнала се е в нечий образ на собственото си значение. Във ваденка, която да изчоплиш с нокът, когато ти омръзне да я гледаш. В документ за демонстрацията на нечии чувства. Не в самите чувства.

И все пак любовта си е там. Съществува. Твърдя това без капка от острата ирония, на която съм способна. Не само защото съм я срещала, а и защото още се уча да я живея пълноценно. Приемам уроците й точно така, както претърпелият много загуби суеверно почуква на дърво - смирено и с малко страх да не я обидя с нехайство. Вече не я виждам в червените балони, с които един мъж някога украси насред булеварда цялата ми кола. Не я разпознавам в набързо купената от летище и подарена с апломб ужасно скъпа чанта. Не намирам сладостта й в изсвирената от ресторантски оркестър „наша" песен, по време на която задължително трябва да поклащаме охладнелите си един към друг тела в блус. Не обичам фабричния шоколадов вкус на любовта, поднесена под формата на торта като десертно извинение за някаква малка, но болезнена небрежност. Не вярвам в тази любов.

Вярвам в делничната любов. Виждала съм я и, слава Богу, продължавам да я виждам всеки ден. Като дете се чудех защо баба изпращаше дядо да спи следобеден сън всеки ден с едно „Айде, явурум, леки завивки!" Било е любов. Помня баща ми, който, заедно с пресния лук и килото домати от пазара, всеки ден носеше на мама букетче невени; как когато тя заспиваше с килнати очила пред телевизора, тихинко ги сваляше от очите й, за да не се нарани, завиваше я с одеалце и оставаше да я погледа няколко секунди. Било е любов.

Веднъж с крайчеца на окото забелязах един красив мъж със сребърни коси, докато минава зад стола на жена си, лекичко да повдига крайчеца на жилетката й, за да завие оголеното й рамо. Направи го с такова внимание, сякаш можеше да я счупи. Било е любов.

Таткото на най-добрата ми приятелка гасне в последните си дни, а единственото, което тя избра да ми разкаже през сълзи за него, беше как паркирал огромния си камион (бил е шофьор цял живот) край поляни с полски цветя, слизал от каросерията и тръгвал из тях да бере цветя. Хич не му пукало как може да изглежда един здрав, прав мъжкар из нивята с маргарити, макове и люляци - просто крачел из тревите и берял, берял, берял за жена си. Връщал се вкъщи с огромни дъхави, полски букети, които майка й можела да обхване само ако много, много силно ги прегърне.

Това е огромна любов. Такава, за която няма специални дни, защото тя е делнична. Живее в ежедневието и не свършва с угасването на живота. Тя е там - в топлото кафе сутрин, чийто аромат стига до носа ти, докато някой те е оставил да се излежаваш. В нарязаната специално за теб на парченца ябълка. В неочакваната целувка зад врата, докато работиш. В онова погалване, дето майките го могат - по челото, с отместване на падналия в очите кичур. В дребното скарване, че ходиш прекалено гол, пък навън е студено и ще настинеш.

Имам прекрасна вуйна. Когато вуйчо ми умираше пред очите ни, тя топлеше в ръцете си студените му стъпала и отчиташе с тялото си напредващия към сърцето смъртен хлад. Изчака го спокойно да издъхне, за да си отиде в мир. Погали за последно челото му. След малко, докато се щурахме в търсене на разни битови подробности около погребението му, едва едва придърпа одеялото до гърдите му, за да го завие и тихо му се скара: „Ех, бе, Иле, и какво направи ти сега?..." После му изглади риза.

Това наистина е любов.

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Софийски истории

  • Най-спешните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари

    Парите са съществена част от живота ни и има моменти, когато имаме нужда от тях спешно, за да посрещнем неочаквани разходи или да покрием основни нужди. В тази статия ще обсъдим най-неотложните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари и ще проучим някои възможни решения за справяне с тези ситуации. Медицински спешни случаи Спешните медицински случаи

  • Българска роза бе засадена в центъра на Виена (СНИМКИ)

    В сряда следобяд (на 19 април) в австрийската столица Виена се състоя едно прекрасно и цветно събитие: засаждането на българска роза в световноизвестната красива цветна градина Volksgarten в сърцето на австрийската столица (срещу парламента и кметството, до Бургтеатър, канцлерството и президенството). Идеята е на децата от българското неделно

  • Различните видове изолации и техните предимства

    Изолацията играе решаваща роля за поддържане на температурата и енергийната ефективност на всяка сграда. Изборът на правилната топлоизолация за вашия дом или бизнес сграда може значително да намали разходите за енергия и да подобри комфорта. Нека разгледаме разгледаме различните видове изолации и техните предимства. Изолация от фибростъкло Изолацията

  • Стотици любители на възхитителен джин се потопиха в „Есенция от любовни любопитности“ по време на необикновено парти

    Още в ранния следобед почитателите на екстравагантния джин, търпеливо изчакваха да се сдобият със загадъчна карта на приключението, което ги очакваше в следващите няколко часа. Чудато преобразената градина обещаваше превкусни любопитности, под вещото ръководство на петима приказни герои – добре познатите Барон фон Краставич и Кю Къмбербач, както

  • Полезни съвети при тегленето на нов кредит

    В днешните несигурни времена с нарастваща инфлация и постоянно вдигане на цените, много хора не успяват да покрият разходите си и имат спешна нужда от допълнителни средства. В такъв случай повечето прибягват до тегленето на онлайн кредити. Ако и вие се чудите откъде да намерите пари за непредвидени разходи, то не е лоша идея да кандидатствате за сигурен бърз

  • Градските предизвикателства пред София: намиране на гъвкави решения за качеството на въздуха

    Проблемът Замърсяването на въздуха е основната екологична причина за преждевременна смърт сред гражданите на ЕС. Фините прахови частици се считат за отговорни за приблизително 436 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2013 г., азотният диоксид за 68 000 и приземният озон за още 16 000. София, България, е най-замърсената столица в Европа, с високи

  • Сервизи за хранене

    Изборът на сервиз за хранене на пръв поглед може и да не изглежда толкова важен, но истината е, че ако притежавате правилния комплект, той ще направи много по-приятно времето за хранене. Друго, което може да постигнете, е да промените целия облик на кухнята или трапезарията си. А ако искате да впечатлите гостите си или да подарите луксозен сервиз, трябва да

  • Как да изберем дамско портмоне за подарък?

      Често оставаме без идеи за подаръци за празниците на любимите ни хора. Затова тук сме ви приготвили страхотно предложение – а именно, дамско портмоне. Това е идеално решение, когато искате да подарите функционален и практичен продукт, който да напомни за вашата привързаност. Но как да изберем такова? Как избираме дамско портмоне, когато търсим подарък? Ако

  • Откъде да се сдобием със свежи и модерни попълнения за нашия гардероб?

    Дамите доста често пазаруват. Те обичат да търсят нови дрехи, обувки, аксесоари и принадлежности. Съответно, купища онлайн магазини предлагат всякакви продукти за жени. Това обаче не означава, че всеки един магазин е стойностен. Затова тук ще разгледаме откъде да попълним своя гардероб. Защо да пазаруваме в Answear? Дигитализацията на света ни осигури

  • Къде ще ви дадат заем без да имате официална заетост?

     Коя банка ще даде заем без официална заетост на някого? - обикновен въпрос, който звучи отхора, които нямат официална работа. Много от тях дори не се опитват да кандидатстват в банката, тъй като не се съмняват, че това ще доведе до отказ. Лице, което има определени доходи, които не са официално потвърдени, има възможност да използва кредитен продукт. Доколко

  • Как визуално да увеличите пространството в малка баня в хотел?

    Независимо от броя на звездите на хотела, банята в него трябва да отговаря на съответните стандарти. Следователно, имайки предвид насоките на строителните разпоредби, можем да приложим и подходящи трикове за подреждане, които ще направят банята да изглежда по-великолепна. Как да използваме светлина, отражения, цветове, форми и пропорции, за да изглежда

  • Осветление за банята - как ефективно да осветявате тази стая

      Светлината е подценен герой в интериора - особено на малките помещения, като бани в жилищни блокове. Светлината оформя пространството. Тя може визуално да подобри пропорциите и да внесе желаното настроение в помещението. Както осветлението на малка баня без прозорец, така и на баня с голямо остъкляване, изисква обмислени решения. Предлагаме какво

  • Кой метод за отпушване на канали да изберем?

    Отпушването на канали не е никак лесна задача. Много хора си мислят, че могат да се справят с подръчни средства, но идва един момент, в който те просто не работят. Ако такава патова ситуация настъпи, то тогава намесата на водопроводчик е неизбежна. В следващите редове ще посочим, какви методи за отпушване на канал прилагат хората и кой е най-добрият от тях. Как

  • Бум на казино игрите в България

    От незапомнени времена, човекът рискува. Това е една от човешките черти – инстинктът за самосъхранение, стремежът за размножаване и стремежът за риск, или хазарт. С понятието „хазарт” имаме предвид много по-малки понятия, като изпитването на вълнение, нарочното покачване на адреналина и т.н. Помислете малко: А ако прашката на Давид се бе счупила в ръката

  • Как да опазим дома си от крадци – 10 хитринки

    Освен камера за видеонаблюдение и аларма за опазването на дома, е нужно да знаем и в какво се изразява правилното поведение на собствениците на имоти. Какво е добре да предприемете, за да защитите жилището си от крадци и злонамерени деяния?  10 хитринки за опазване на жилището от крадци  Освен камера за видеонаблюдение със звук и алармена система е препоръчително

  • Как да открием перфектните мебели онлайн

    Обзавеждането на едно жилище винаги е сериозно предизвикателство. Избирането на различни артикули за дома отнема много от свободното време, и е свързано с различен вид проучвания и запознаване с характеристиките на отделните вещи. Днес има много по-лесен начин да се справим с тази задача, като се доверим на търговците и изберем мебели онлайн. Този тип пазаруване

  • Цветята са на почит от векове

    Цветята са омайвали художници и поети от древни времена. Както днес, така и в миналото думата цвете е символ на красота и свежест. То е използвано за подарък за дамите от древни времена. Розата е доказала своята красота и е предпочитан подарък, като символ на любов. Букет рози си остава предпочитан за подарък и символ на любов от много години насам. Днес в сайтовете

  • Какво да правим в София през август? (Първа част)

    Август може да бъде убийствен за всеки един в София. Особено когато в мислите си ти си на някой усамотен плаж, под чадър, четейки книга. Тази година жегите също са огромни. Точно затова август може да бъде изключително опасен за здравето на тялото и психиката. Ето няколко занимания, които могат да ви изкарат от августовата депресия: 1. Разхождай се в парка Препоръчително

  • Като деца мечтаехме да станем такива

    Когато сме деца определено виждаме една професия като забавление, без да забелязваме негативните страни и целия кариерен път, който се извървява докато накрая убедено твърдиш, че си постигнал нещо и си намерил призванието си. Точно преди пенсията. Както и да е. Децата обаче по типично чист и невинен начин подхождат към избора на професия.  Ето кои са

  • Кога не се нуждаете от трудов договор при кандидатстване за кредит?

    Стабилните доходи и работата на безсрочен трудов договор са сред основните изисквания на банковите финансови институции, изпълнението на които ви позволява да кандидатствате за кредит. Изискването за сигурни и доказани чрез трудов договор доходи е начин банките да си гарантират, че ще върнете отпуснатите средствата. За тях е важно да имате регулярен