Приемането на Закона за горите, което се проточи половин година, в крайна сметка се случи. Въпреки публичните кампании и въпреки десетките протестни акции. И чак когато това стана факт, май осъзнахме, че ония в парламента наистина го направиха. Продадоха българската природа на няколко олигарси с мръсни интереси като онзи, който превърна красивото Банско в нещо от сорта на Люлин 9 и присвои за ски пистите си земя в защитения от ЮНЕСКО Национален парк Пирин - двойно повече от дадената му в рамките на и без това безумната концесия.
Поводът за поръчката на промените в закона бе интересът му да се случи същото и на Витоша, а отвори ли се кутията на Пандора след влизането в сила на абсурдния закон, тогава ще пострадат и останалите български планини.
Бойко Борисов - господарят на всички власти в България, не спира да повтаря като латерна, че това се правело за скиорите. Да имат къде да карат. Добре де, ама те щяха да имат, ако въпросната фирма - Витоша ски, бе изпълнила задълженията си да ремонтира съоръженията и да почисти пистите, вместо да бойкотира сезона в най-снежната зима.
Само че от ремонт не се лапат толкова средства, колкото от ново строителство. А хората са алчни. И безумната им алчност ще ги докара дотам, че техните хотели ще стоят празни, както е в две трети от Банско и Слънчев бряг. Но когато лакомниците се осъзнаят, ще е късно за нашата природа. Защото новите дървета не израстват с магическа пръчка и биоразнообразието може никога да не се възстанови.
Премиерът сочи като пример Австрия - колко хиляди километра писти имала. Само че в манипулативното си изказване пропуска да спомене каква е общата площ на планините там - едва 30% от страната е на под 500 метра надморска височина, а в България средната е 470.
В същото време сред протестиращите са скиорите и сноубордистите. И те са бесни именно че трябва да се вдигнат до Австрия и други страни, където няма монопол, по-изгодно е и обслужването е доста по-качествено. Така, както все повече българи ходят на море в Гърция, а не в свинщината, в която се превърна прекрасното ни Черноморие.
Понеже не искаме това да се случи и в планините ни, най-после достатъчно много граждани излязоха на улицата, за да бъдат чути. Първия ден бяха 1000, а на втория - 3000. И ще стават все повече. Кротки хора, които имат кауза и които не искат да разказват, а да покажат на своите деца и внуци колко е красива нашата природа.
Скандирането „Без агресия" (или „Безагреси-я!", както звучеше на Орлов мост) бе нещо ново за българските протести. Силата на миролюбивото, но твърдо отстояване на истината. Да, полицаите могат да ме избутат оттук, но аз ще отида ей там. Да, могат и да ме арестуват, но няма как да ни арестуват всички.
Момиче прегръща полицай в пълно бойно снаряжение, преди да я приберат в джипа на жандармерията. Не само изключителен кадър, но и символ на лятото на нашето интелигентно недоволство. Което се противопоставя на всичко сбъркано в българския преход - на успеха с безобразни средства, на правото на силния, на липсата на мисъл за утре. Та дори на чалгата, която представлява нашата политика.
А носителите на тези ценности имат избор - да отстъпят сега или да си ходят.
Защото идваме ние.
Нещо се случва в София. Най-после. Млади, усмихнати хора се вдигнаха срещу безобразията, сътворени от властта.
Приемането на Закона за горите, което се проточи половин
година, в крайна сметка се случи. Въпреки
публичните кампании и въпреки десетките протестни акции. И чак когато това стана факт, май осъзнахме, че ония в парламента
наистина го направиха.
Продадоха българската природа на няколко олигарси с мръсни интереси
като онзи, който превърна красивото Банско в нещо от сорта на Люлин 9 и присвои
за ски пистите си земя в защитения от ЮНЕСКО Национален парк Пирин - двойно
повече от дадената му в рамките на и без това безумната концесия.
Поводът за поръчката на промените в закона бе интересът му да се случи същото и на Витоша, а отвори ли се кутията на Пандора след
влизането в сила на абсурдния закон, тогава ще пострадат и останалите
български планини.
Бойко Борисов - господарят на всички власти в България, не
спира да повтаря като латерна, че това се правело за скиорите. Да имат къде да
карат. Добре де, ама те щяха да имат, ако въпросната фирма - Витоша ски, бе
изпълнила задълженията си да ремонтира съоръженията и да почисти пистите,
вместо да бойкотира сезона в най-снежната зима.
Само че от ремонт не се лапат толкова средства, колкото от
ново строителство. А хората са алчни. И безумната им алчност ще ги докара
дотам, че техните хотели ще стоят празни, както е в две трети от Банско и
Слънчев бряг. Но когато лакомниците се осъзнаят, ще е късно за нашата природа.
Защото новите дървета не израстват с магическа пръчка и биоразнообразието може никога да не се възстанови.
Премиерът сочи като пример Австрия - колко хиляди километра
писти имала. Само че в манипулативното си изказване пропуска да спомене каква е
общата площ на планините там - едва 30% от страната е на под 500 метра
надморска височина, а в България средната е 470.
В същото време сред протестиращите са скиорите и
сноубордистите. И те са бесни именно че трябва да се вдигнат до Австрия и други
страни, където няма монопол, по-изгодно е и обслужването е доста по-качествено.
Така, както все повече българи ходят на море в Гърция, а не в свинщината, в
която се превърна прекрасното ни Черноморие.
Понеже не искаме това да се случи и в планините ни,
най-после достатъчно много граждани излязоха на улицата, за да бъдат чути.
Първия ден бяха 1000, а на втория - 3000. И ще стават все повече. Кротки хора, които
имат кауза и които не искат да разказват, а да покажат на своите деца и внуци
колко е красива нашата природа.
Скандирането „Без агресия" (или „Безагреси-я!", както звучеше
на Орлов мост) бе нещо ново за българските протести. Силата на миролюбивото, но
твърдо отстояване на истината. Да, полицаите могат да ме избутат оттук, но аз
ще отида ей там. Да, могат и да ме арестуват, но няма как да ни арестуват всички.
Момиче прегръща полицай в пълно бойно снаряжение, преди да я
приберат в джипа на жандармерията. Не само изключителен кадър, но и символ на лятото
на нашето интелигентно недоволство. Което се противопоставя на всичко сбъркано
в българския преход - на успеха с безобразни средства, на правото на силния, на
липсата на мисъл за утре. Та дори на чалгата, която представлява нашата
политика.
А носителите на тези ценности имат избор - да отстъпят сега
или да си ходят.
Защото идваме ние.
Фотография Евгени Димитров/Булфото (първата снимка най-горе) и Васил Танев