Блясък

Сигурно се случва да прекарвате безсънни нощи в търсене на правилния изход, така че никога да не разберете каква ще бъде България след десет години. С избора си на „30-те най-влиятелни българи, които имат властта, парите и желанието да променят страната" априлският брой на Forbes обещава един наистина приятен полет. В никакъв случай не пропускайте тази класация, макар да е непълна и очевидно недостоверна.

Позициите в нея са разменени като номерата на апартаментите в столицата на капитализма Лондон по време на Втората световна война, а повечето от класираните не отговарят на зададените критерии. Някои нямат властта, други - парите, трети - желанието. Съществуват естествено още възможни комбинации и уточнения, но като за начало си сложете латексови ръкавици и отгърнете на страница 48, където Бойко Борисов повежда листата в качеството си на „голям талант на непосредственото общуване с избирателите и превръщане на кризите във възможности".

След това напомняне за богатото ни евфемистично наследство, започва да се влачи тежката сянка от думите на бившия министър Трайчо Трайков: „По-добре сива [икономика], отколкото никаква". Изключително уместно влиза и обобщението на Иво Каменов пред Юрген Рот: „Докато разпределението на благата в България не приключи, ние сме в нещо като военно положение". Усещате ли как напрежението нараства? Малко Прокофиев? Чаша кръв? Още от същото минало? Или направо да преминем в залата за ръкопляскания, където виси този шедьовър на пропагандното изкуство „Желанието да променят страната". Някой попита ли как точно? [...] Чудесно. 

И все пак дори онези, които се събуждат с българските версии на изданията, обединяващи заслужилите капиталисти, са обречени да сричат бъдещето си, тъй като никога не са разчитали знаците правилно. Ако четяха гладко, щяха да забележат, че влизането в един по-голям и действително елитен клуб е задължително в условията на глобален пазар. (Условия, напомнени официално и не толкова любезно за последен път в Катар.) За да станеш част от този клуб обаче, трябва да притежаваш редица трудно постижими качества, както и да правиш онова, което другите правят отдавна: да развиваш филантропска дейност след години мизантропска дейност.

Колко от класираните биха разказали истинските истории на израстването си пред една подбрана международна аудитория? Дали някой с морала на сокоизстисквачка, идеите на доктор Стрейнджлав и маниерите на бояджия ще впечатли нежните синове на груби аристократи, които никога не са вечеряли върху вестник? Какво го е подтикнало да увеличава състоянието си? Как точно е променил живота на хората около себе си? Познава ли бедни, които го карат да се срамува, че е богат? Познава ли богати, които го карат да се срамува за това, че вече не е беден? Колко често се движи по улицата без охрана? Защо? Колко пъти на ден трябва да унизи някой, за да повярва в превъзходството си? Вярва ли в нещо, което не носи материални облаги? Нима? За какво вдъхновява хората: да живеят или да умират? Остава ли сам понякога? Какво си мисли в тези моменти? Мисли ли?

Според най-богатия човек в света - Карлос Слим, справянето с бедността не е въпрос на морал. Справянето с бедността е финансово изгодно. До известна степен това е една перфидна теория, но все пак личният живот на Слим създава предпоставки за определени мисии. Членовете на семейството му от години си трансплантират бъбреци един на друг, а през 1999-а съпругата на милиардера умира от бъбречна недостатъчност. Слим обаче не решава, че това е моментът да бъде максимално безскрупулен и да направи така, че всички в Мексико да останат с по един бъбрек, а се заема с подобряване на условията за трансплантации и изследователска дейност. Същевременно инвестира в образованието и отваря музей на съвременното изкуство, който носи името на покойната му съпруга, вместо да открие поредния хотел или верига супермаркети, в които да надува изкуствено и съгласувано цените дори на стоките от първа необходимост.

Опасявам се, че Карлос Слим не беше добър пример. Ние сме заобиколени от помисли, а не от идеи, и добрият пример е лош пример. Всички, които правят грешка след грешка, но не продават нито една, са пълни нещастници. Пречукай малката мечта на някой, за да се освободи място за твоята малка мечта. Купи си перли, защото само така най-накрая ще блеснеш. Страдай непреодолимо, ако не успееш да постигнеш перфектните размери на  празен фризер. Замени си подписа с драскулка и открий разликата.

Фотография Васил Танев

Сигурно се случва да прекарвате безсънни нощи в търсене на правилния изход, така че никога да не разберете каква ще бъде България след десет години. С избора си на „30-те най-влиятелни българи, които имат властта, парите и желанието да променят страната" априлският брой на Forbes обещава един наистина приятен полет. В никакъв случай не пропускайте тази класация, макар да е непълна и очевидно недостоверна.

Позициите в нея са разменени като номерата на апартаментите в столицата на капитализма Лондон по време на Втората световна война, а повечето от класираните не отговарят на зададените критерии. Някои нямат властта, други - парите, трети - желанието. Съществуват естествено още възможни комбинации и уточнения, но като за начало си сложете латексови ръкавици и отгърнете на страница 48, където Бойко Борисов повежда листата в качеството си на „голям талант на непосредственото общуване с избирателите и превръщане на кризите във възможности".

След това напомняне за богатото ни евфемистично наследство, започва да се влачи тежката сянка от думите на бившия министър Трайчо Трайков: „По-добре сива [икономика], отколкото никаква". Изключително уместно влиза и обобщението на Иво Каменов пред Юрген Рот: „Докато разпределението на благата в България не приключи, ние сме в нещо като военно положение". Усещате ли как напрежението нараства? Малко Прокофиев? Чаша кръв? Още от същото минало? Или направо да преминем в залата за ръкопляскания, където виси този шедьовър на пропагандното изкуство „Желанието да променят страната". Някой попита ли как точно? [...] Чудесно. 

И все пак дори онези, които се събуждат с българските версии на изданията, обединяващи заслужилите капиталисти, са обречени да сричат бъдещето си, тъй като никога не са разчитали знаците правилно. Ако четяха гладко, щяха да забележат, че влизането в един по-голям и действително елитен клуб е задължително в условията на глобален пазар. (Условия, напомнени официално и не толкова любезно за последен път в Катар.) За да станеш част от този клуб обаче, трябва да притежаваш редица трудно постижими качества, както и да правиш онова, което другите правят отдавна: да развиваш филантропска дейност след години мизантропска дейност.

Колко от класираните биха разказали истинските истории на израстването си пред една подбрана международна аудитория? Дали някой с морала на сокоизстисквачка, идеите на доктор Стрейнджлав и маниерите на бояджия ще впечатли нежните синове на груби аристократи, които никога не са вечеряли върху вестник? Какво го е подтикнало да увеличава състоянието си? Как точно е променил живота на хората около себе си? Познава ли бедни, които го карат да се срамува, че е богат? Познава ли богати, които го карат да се срамува за това, че вече не е беден? Колко често се движи по улицата без охрана? Защо? Колко пъти на ден трябва да унизи някой, за да повярва в превъзходството си? Вярва ли в нещо, което не носи материални облаги? Нима? За какво вдъхновява хората: да живеят или да умират? Остава ли сам понякога? Какво си мисли в тези моменти? Мисли ли?

Според най-богатия човек в света - Карлос Слим, справянето с бедността не е въпрос на морал. Справянето с бедността е финансово изгодно. До известна степен това е една перфидна теория, но все пак личният живот на Слим създава предпоставки за определени мисии. Членовете на семейството му от години си трансплантират бъбреци един на друг, а през 1999-а съпругата на милиардера умира от бъбречна недостатъчност. Слим обаче не решава, че това е моментът да бъде максимално безскрупулен и да направи така, че всички в Мексико да останат с по един бъбрек, а се заема с подобряване на условията за трансплантации и изследователска дейност. Същевременно инвестира в образованието и отваря музей на съвременното изкуство, който носи името на покойната му съпруга, вместо да открие поредния хотел или верига супермаркети, в които да надува изкуствено и съгласувано цените дори на стоките от първа необходимост.

Опасявам се, че Карлос Слим не беше добър пример. Ние сме заобиколени от помисли, а не от идеи, и добрият пример е лош пример. Всички, които правят грешка след грешка, но не продават нито една, са пълни нещастници. Пречукай малката мечта на някой, за да се освободи място за твоята малка мечта. Купи си перли, защото само така най-накрая ще блеснеш. Страдай непреодолимо, ако не успееш да постигнеш перфектните размери на  празен фризер. Замени си подписа с драскулка и открий разликата.

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители