Залата е пълна с познати лица, хората
бърборят оживено преди филмът да започне. Няколко думи от организаторите и
светлините угасват. Очакванията са високи, темата е интересна и актуална.
Миналата година Sweet Grass Production представиха
Валхала - фрийрайд филм, облечен в шейсетарски психеделични
дрешки. Няколко години преди това ни зарадваха със
Signatures, мой личен фаворит, разказващ за японския прочит на свободното каране. Днес Сладката трева
заедно с Patagonia искат да ни разкажат за... Позволете
ми да започна от по-далеч.
Прогнозата за сняг за през отминалия
уикенд звучи от няколко седмици. Всички ние, чакащите снега с нетърпение,
скептично настроени, проверяваме снежната покривка в планините на всеки час с
надеждата, че няма да претърпи рязък обрат. Петък вечерта протриваме мокетите в
прашните офиси от нервничене. Накрая в 18:00 звънецът удря, грабваме багажа и
екипировката, натъпкваме всичко в колите и газ към планината. Време е за
другата реалност, макар и значително по-кратка. От понеделник чакаме да стане
петък, за да правим нещата осмислящи ежедневието ни, извън забързаното градско
битие. А снегът е универсална радост за малки и големи. Макар в града телевизионните
канали да гърмят с изопачена информация за снежен апокалипсис, в планината е
приказка, изпълваща сърцето с радост, дори само да я съзерцаваш през
заскрежения прозорец.
Планини, сняг, приятели - нима има
нещо, което може да предизвика разминаване? За съжаление отговорът е "да". Макар да сме целеустремени към една
идея - да се наслаждаваме на величието на планините, всеки един от нас има свой
начин за възприемане, своя интерпретация, свои възгледи. Тази така силно
изразена индивидуалност и желанието непреклонно да отстояваме "нашия начин", нашето тълкувание, отваря
огромна пропаст. Препятствие, което измества акцента на планината. Егото ни
взима превес. Градим укрепления от доводи и аргументи. Вече не сме отбор, а
индивиди, които самостоятелно преследват личностно постижение.
Но какво значение има различието на
мнения на група младежи, обединени от желанието си да бъдат в планината?
Е оказва се, че има. Нека увеличим мащаба и да съпоставим
световната картинка с нашата Витоша, която последните години е обект на
редица
политически дебати, протести и дори саботажи. От едната страна са
хората, които
искат Витоша да бъде развита като курорт, да има по-голям капацитет,
повече
писти и повече хора да могат да се насладят на този благодат - да имаме
планина
непосредствено до столицата. На другия бряг са хората, които вярват, че
развиването на Витоша като курорт е бизнес проект, целящ единствено и
само
печалба, а последствията ще бъдат оскверняване и разруха.
Истината е че в лицето на този казус не
откриваме топлата вода. Нито Македонците са я открили, нито която и да е друга
страна на Балканите. В далечната Канада, Британска Колумбия, подобен спор се
води от години, а името му е планината Джъмбо. Това е и историята, която ни
представят Sweetgrass и Patagonia -
история за сблъсък на два полюса, на две идеи.
Иска ми се да направя друга асоциация с
мое любимо място - Седемте рилски езера. Няма да разказвам за красотата и заряда,
който носи това кътче. Неслучайно Петър Дънов го е избрал за храм на учението
си. Помня, че когато бях малък, изкачването до там бе истинско
предизвикателство за мен. Впоследствие пътят стана по-проходим, появи се лифт,
построиха се заведения. Лятото върволици хора се тълпят на лифта, търсещи
прохлада в планината, разнообразие и психическа отмора. Колко от тях щяха да
посетят това магическо местенце, ако нямаше съоръжения, които да улеснят
достъпа? Не е ли прекрасно, че повече хора могат да се докоснат и попият от
заряда на планината? Сред които и възрастни, болни или хора в неравностойно
положение. В същото време, колко от тях, от нас, се отнасят отговорно и се
замислят какви са последиците за естествените обитатели на планината?
Трудно да дадеш категоричен отговор.
Ситуацията не е нито бяла (освен зимата), нито черна. Истината е по средата.
Всеки, който обича планината по един или друг начин, има свое лично усещане и
мнение и то е истина в индивидуалния свят на всеки един от нас, но не е
абсолютно, не е физичен закон. А балансирането между двете граници е трудно
постижимо.
Живеем в свят, диктуван от бизнеса, склонен
да пренебрегва щетите, които нанася. От друга страна, нима всеки един запален
скиор не изпитва задоволство от алпийските курорти и възможностите да посети
места, които надали би видял без създадените условия?
Докато гледам грамадните въжени
гондоли, които стигат до 3000 м надморска височина, изпитвам респект към
инженерните постижения на човечеството. Но хубавото впечатление веднага се оттича
в канавките, когато срещна следи от онези групи нехайни туристи. Ето, пак
полюси...
Историята на
Дивият Джъмбо ни разказва за желанието на хората от планината да я
запазят такава, каквато е - непокорена от масите, дива. На другия бряг са онези,
които я виждат като великолепна възможност - релеф, склонове, климат - за
развитието на ски курорт.
А ти на какво мнение си? Гледай,
преживявай и сподели.
Фотография
Димитър ГраматиковЗалата е пълна с познати лица, хората
бърборят оживено преди филмът да започне. Няколко думи от организаторите и
светлините угасват. Очакванията са високи, темата е интересна и актуална.
Миналата година Sweet Grass Production представиха Валхала - фрийрайд филм, облечен в шейсетарски психеделични
дрешки. Няколко години преди това ни зарадваха със Signatures, мой личен фаворит, разказващ за японския прочит на свободното каране. Днес Сладката трева
заедно с Patagonia искат да ни разкажат за... Позволете
ми да започна от по-далеч.
Прогнозата за сняг за през отминалия
уикенд звучи от няколко седмици. Всички ние, чакащите снега с нетърпение,
скептично настроени, проверяваме снежната покривка в планините на всеки час с
надеждата, че няма да претърпи рязък обрат. Петък вечерта протриваме мокетите в
прашните офиси от нервничене. Накрая в 18:00 звънецът удря, грабваме багажа и
екипировката, натъпкваме всичко в колите и газ към планината. Време е за
другата реалност, макар и значително по-кратка. От понеделник чакаме да стане
петък, за да правим нещата осмислящи ежедневието ни, извън забързаното градско
битие. А снегът е универсална радост за малки и големи. Макар в града телевизионните
канали да гърмят с изопачена информация за снежен апокалипсис, в планината е
приказка, изпълваща сърцето с радост, дори само да я съзерцаваш през
заскрежения прозорец.
Планини, сняг, приятели - нима има
нещо, което може да предизвика разминаване? За съжаление отговорът е "да". Макар да сме целеустремени към една
идея - да се наслаждаваме на величието на планините, всеки един от нас има свой
начин за възприемане, своя интерпретация, свои възгледи. Тази така силно
изразена индивидуалност и желанието непреклонно да отстояваме "нашия начин", нашето тълкувание, отваря
огромна пропаст. Препятствие, което измества акцента на планината. Егото ни
взима превес. Градим укрепления от доводи и аргументи. Вече не сме отбор, а
индивиди, които самостоятелно преследват личностно постижение.
Но какво значение има различието на
мнения на група младежи, обединени от желанието си да бъдат в планината?
Е оказва се, че има. Нека увеличим мащаба и да съпоставим
световната картинка с нашата Витоша, която последните години е обект на
редица
политически дебати, протести и дори саботажи. От едната страна са
хората, които
искат Витоша да бъде развита като курорт, да има по-голям капацитет,
повече
писти и повече хора да могат да се насладят на този благодат - да имаме
планина
непосредствено до столицата. На другия бряг са хората, които вярват, че
развиването на Витоша като курорт е бизнес проект, целящ единствено и
само
печалба, а последствията ще бъдат оскверняване и разруха.
Истината е че в лицето на този казус не
откриваме топлата вода. Нито Македонците са я открили, нито която и да е друга
страна на Балканите. В далечната Канада, Британска Колумбия, подобен спор се
води от години, а името му е планината Джъмбо. Това е и историята, която ни
представят Sweetgrass и Patagonia -
история за сблъсък на два полюса, на две идеи.
Иска ми се да направя друга асоциация с
мое любимо място - Седемте рилски езера. Няма да разказвам за красотата и заряда,
който носи това кътче. Неслучайно Петър Дънов го е избрал за храм на учението
си. Помня, че когато бях малък, изкачването до там бе истинско
предизвикателство за мен. Впоследствие пътят стана по-проходим, появи се лифт,
построиха се заведения. Лятото върволици хора се тълпят на лифта, търсещи
прохлада в планината, разнообразие и психическа отмора. Колко от тях щяха да
посетят това магическо местенце, ако нямаше съоръжения, които да улеснят
достъпа? Не е ли прекрасно, че повече хора могат да се докоснат и попият от
заряда на планината? Сред които и възрастни, болни или хора в неравностойно
положение. В същото време, колко от тях, от нас, се отнасят отговорно и се
замислят какви са последиците за естествените обитатели на планината?
Трудно да дадеш категоричен отговор.
Ситуацията не е нито бяла (освен зимата), нито черна. Истината е по средата.
Всеки, който обича планината по един или друг начин, има свое лично усещане и
мнение и то е истина в индивидуалния свят на всеки един от нас, но не е
абсолютно, не е физичен закон. А балансирането между двете граници е трудно
постижимо.
Живеем в свят, диктуван от бизнеса, склонен
да пренебрегва щетите, които нанася. От друга страна, нима всеки един запален
скиор не изпитва задоволство от алпийските курорти и възможностите да посети
места, които надали би видял без създадените условия?
Докато гледам грамадните въжени
гондоли, които стигат до 3000 м надморска височина, изпитвам респект към
инженерните постижения на човечеството. Но хубавото впечатление веднага се оттича
в канавките, когато срещна следи от онези групи нехайни туристи. Ето, пак
полюси...
Историята на Дивият Джъмбо ни разказва за желанието на хората от планината да я
запазят такава, каквато е - непокорена от масите, дива. На другия бряг са онези,
които я виждат като великолепна възможност - релеф, склонове, климат - за
развитието на ски курорт.
А ти на какво мнение си? Гледай,
преживявай и сподели.
Фотография Димитър Граматиков
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители