На
редакционната поща пристигна писмо от
Сашо Шпатов, което гласеше:
„
...от
поне месец страшно ме е яд на тази дъвка,
че София не била България, дори почнах
да се карам с непознати във facebook по темата, което ми се случва за първи
път. Имах и няколко спора с приятели,
които не са родени тук, но живеят вече
доста години в София. От тях още веднъж се убедих, че не всеки тук чувства града като
свой. Затова тръгнах да правя списък с
нещата, които човек трябва да е видял,
чул, усетил и т.н., за да се смята, че е
изживял София. Мисля, че така много
повече хора ще си дадат сметка, че
по-скоро
харесват, отколкото ненавиждат този
град. Споделих го и с доста познати,
които също се включиха със силни
предложения, а най-честият отговор на
списъка беше „Обичам София" с няколко удивителни. Разбира
се, винаги има място за добавки - затова
и оставих това „Друго?" накрая. Нека
всеки сам си го допълва.
Надявам
се, че идеята ще ви хареса и бихте я
сметнали за подходящ текст за Sofia
Live."
И
още как.
Да
изживееш този град:
В катакомбите
под
„Света София“; на таван с гледка към
„Александър Невски"; с розови домати
от Женския пазар; Столично в
Кривото през зимата; Ариани на Народния през
лятото и задължително наесен да си влизал
и вътре; да си катерил Морените; да си
качвал Черни връх (+ Камен дел и Боянския
водопад); да си слизал по стълбичките
при Арена ди Сердика; с метрото от Младост
до Обеля и обратно; минимум час в петъчно
задръстване на „Цариградско“, посока
морето; София филм фест в Дома на киното;
да си минал през чешмите на Банята след
това; Левски - ЦСКА на живо; ритане на
Спортна София; нощно каране на Лалето;
уейкборд след работа на Казичене; първа
целувка точно на Лилиите в Борисовата;
следващите - в лифта към Алеко или, класика, на Моста на влюбените;
люпене на семки на пейка пред блока; разходка из празните улици, докато всички са се изнесли за празниците; да си протестирал пред Парламента;
поне веднъж да си блокирал Орлов мост;
Опера в парка; София диша; обиколка на
венеца манастири (моят личен топ 5:
Клисурския над Банкя, Лозенския на път
за Полуврак, Сеславския, манастира при
Равно поле и, разбира се - Драгалевския);
разходка с количка в Южния парк; купон
на вила в Малинова долина; среща на Попа;
циклене на Паметника;
шляене по „Шишман"; да
видиш Витоша от „Витошка"; козене на
Копитото; гледката от покрива на УАСГ;
да си избягал на контрольор в градския
или от кучета в Люлин; да си ходил по
нощите в Пирогов; с такси за Big Mac през
денонощния Drive-in на НДК, после - кежуал
спор за капитализма, задръстванията по
„България" и кой е по-добрият Роналдо
(под саундтрака на радио Сигнал, разбира
се); с трамвай - на шопинг в Илиянци или
просто през гората на Семинарията; пеша до Плиска през Борисовата;
с маршрутка до НБУ; сафари в Студентски с претъпкан 280;
кокичета от бабите по „Графа"; да си
поднасял цветя на паметника Левски; да
си чул новата година между каре блокове
в Зона Б-5; чайките над Партийния дом
на пролет; камбаната на Седмочисленици точно в 17:00, когато гълъбите се вдигат на облаци; концерт в Зала 1 на НДК,
независимо на кого; парти в
Микстейп; музиката в подлеза
на Университета; гайдарят зад Парламента;
излет на Камбаните; или направо на
Панчарево; да си прескачал Перловската река и руините за Ротондата; да си обирал джанките пред входа; да си се губил в чуждо Ж.К.; да си седял до Славейковците;
или на пейка парти на Кристал; среднощна
пица в Уго; наливна боза в
Пчела на „Иван
Асен"; дюнер от
Мимас; принцеси от
Сандвичите на „Раковска"; супа в хлебче в
Дивака; кюфтета с ПКС в
Маймунарника; да си имал дом (не
апартамент) тук; да си имал също и приятели
(не познати).
Да
си се влюбвал тук (само това да е, пак е
достатъчно).
Друго?
Фотография Васил
Танев
Ето и нашето интервю с Александър ШпатовНа
редакционната поща пристигна писмо от
Сашо Шпатов, което гласеше:
„...от
поне месец страшно ме е яд на тази дъвка,
че София не била България, дори почнах
да се карам с непознати във facebook по темата, което ми се случва за първи
път. Имах и няколко спора с приятели,
които не са родени тук, но живеят вече
доста години в София. От тях още веднъж се убедих, че не всеки тук чувства града като
свой. Затова тръгнах да правя списък с
нещата, които човек трябва да е видял,
чул, усетил и т.н., за да се смята, че е
изживял София. Мисля, че така много
повече хора ще си дадат сметка, че
по-скоро
харесват, отколкото ненавиждат този
град. Споделих го и с доста познати,
които също се включиха със силни
предложения, а най-честият отговор на
списъка беше „Обичам София" с няколко удивителни. Разбира
се, винаги има място за добавки - затова
и оставих това „Друго?" накрая. Нека
всеки сам си го допълва.
Надявам
се, че идеята ще ви хареса и бихте я
сметнали за подходящ текст за Sofia
Live."
И
още как.
Да
изживееш този град:
В катакомбите
под „Света София“; на таван с гледка към
„Александър Невски"; с розови домати
от Женския пазар; Столично в Кривото през зимата; Ариани на Народния през
лятото и задължително наесен да си влизал
и вътре; да си катерил Морените; да си
качвал Черни връх (+ Камен дел и Боянския
водопад); да си слизал по стълбичките
при Арена ди Сердика; с метрото от Младост
до Обеля и обратно; минимум час в петъчно
задръстване на „Цариградско“, посока
морето; София филм фест в Дома на киното;
да си минал през чешмите на Банята след
това; Левски - ЦСКА на живо; ритане на
Спортна София; нощно каране на Лалето;
уейкборд след работа на Казичене; първа
целувка точно на Лилиите в Борисовата;
следващите - в лифта към Алеко или, класика, на Моста на влюбените;
люпене на семки на пейка пред блока; разходка из празните улици, докато всички са се изнесли за празниците; да си протестирал пред Парламента;
поне веднъж да си блокирал Орлов мост;
Опера в парка; София диша; обиколка на
венеца манастири (моят личен топ 5:
Клисурския над Банкя, Лозенския на път
за Полуврак, Сеславския, манастира при
Равно поле и, разбира се - Драгалевския);
разходка с количка в Южния парк; купон
на вила в Малинова долина; среща на Попа;
циклене на Паметника;
шляене по „Шишман"; да
видиш Витоша от „Витошка"; козене на
Копитото; гледката от покрива на УАСГ;
да си избягал на контрольор в градския
или от кучета в Люлин; да си ходил по
нощите в Пирогов; с такси за Big Mac през
денонощния Drive-in на НДК, после - кежуал
спор за капитализма, задръстванията по
„България" и кой е по-добрият Роналдо
(под саундтрака на радио Сигнал, разбира
се); с трамвай - на шопинг в Илиянци или
просто през гората на Семинарията; пеша до Плиска през Борисовата;
с маршрутка до НБУ; сафари в Студентски с претъпкан 280;
кокичета от бабите по „Графа"; да си
поднасял цветя на паметника Левски; да
си чул новата година между каре блокове
в Зона Б-5; чайките над Партийния дом
на пролет; камбаната на Седмочисленици точно в 17:00, когато гълъбите се вдигат на облаци; концерт в Зала 1 на НДК,
независимо на кого; парти в Микстейп; музиката в подлеза
на Университета; гайдарят зад Парламента;
излет на Камбаните; или направо на
Панчарево; да си прескачал Перловската река и руините за Ротондата; да си обирал джанките пред входа; да си се губил в чуждо Ж.К.; да си седял до Славейковците;
или на пейка парти на Кристал; среднощна
пица в Уго; наливна боза в Пчела на „Иван
Асен"; дюнер от Мимас; принцеси от Сандвичите на „Раковска"; супа в хлебче в Дивака; кюфтета с ПКС в
Маймунарника; да си имал дом (не
апартамент) тук; да си имал също и приятели
(не познати).
Да
си се влюбвал тук (само това да е, пак е
достатъчно).
Друго?
Фотография Васил
Танев
Ето и нашето интервю с Александър Шпатов
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители