Демокрация под въпрос

Краят на ХХ век бе победоносен за демокрацията в глобален план и с края на измамата, наречена комунизъм, този обществен модел изглеждаше единственият възможен начин за развитие на съвременното общество.

Новото столетие обаче нанесе немалко рани върху по презумпция крехката обвивка на демокрацията.

Две от суперсилите в света - Русия и Китай, дори с най-големи усилия на въображението, не могат да бъдат определени като демократични държави.

Във все още най-влиятелната страна - САЩ, системата на провеждане на избори прави на практика невъзможно участието във властта на партии извън двете най-големи и кара всички останали да изглеждат като безобидни ексцентрици, независимо от това колко разумни са техните идеи.

Влиянието на корпорациите и банките в Америка доведе до глобалната финансова криза, от която обаче пострадаха не те, ами обикновените граждани. Това изкара хората на улиците и създаде движението „Окупирай". За съжаление, то по никакъв начин не донесе промяна в посока на едно по-справедливо функциониращо общество и бързо загуби първоначалната си инерция.

„Арабската пролет" от 2010-2011 г. даде надежда за нов тласък за демокрацията, но в страна като Египет например смяната на диктатора Хосни Мубарак с военно-ислямистки режим не донесе желаната промяна.

Това напомни как някои от най-недемократичните управления в историята са започнали като борба за повече справедливост в обществото, а са донесли още по-страшен неин дефицит - например превратът на болшевиките в Русия през 1917-а.

Донякъде аналогичен е примерът у нас от тази година - недоволството на хората свали едно крадливо правителство, за да дойде на власт друго такова, при това избрано с механизмите на демокрацията, което още с първите си назначения и действия ясно показа, че от него не бива да очакваме нищо добро.

Междувременно съседна Турция се тресе от вълнения, с които нашите протести не могат да се сравнят по мащаб и интензивност. Модерно мислещите хора там продължават да ни показват как се защитава демокрацията - с цената на всичко, денонощно и без страх от уж всесилната ръка на държавния репресивен апарат.

Проблемът обаче е, че и там хората, които обичат свободата и демокрацията, съвсем не представляват пълната картина и няма да е чудно, ако партията на ретроградния насилник Реджеп Ердоган продължи да се радва на най-голяма обществена подкрепа.

Така както многократно съм си говорил с мои приятели след резултатите от изборите у нас и сме изразявали общата си почуда как в своите среди не познаваме почти никой, който да е гласувал за една от четирите партии, влезли в българския парламент...

Какво да се прави, дефекти на демокрацията. Както знаем от стария Чърчил, тя е лоша форма на управление, но по-добра още не е измислена.

Затова да си я отстояваме, защото и тя не идва наготово - дори в комплект с Европейския съюз, както видяхме. Да си я отстояваме, както го правят в Турция.

Ще се видим на площада - поводи ще имаме много.

Фотография Васил Танев

Краят на ХХ век бе победоносен за демокрацията в глобален план и с края на измамата, наречена комунизъм, този обществен модел изглеждаше единственият възможен начин за развитие на съвременното общество.

Новото столетие обаче нанесе немалко рани върху по презумпция крехката обвивка на демокрацията.

Две от суперсилите в света - Русия и Китай, дори с най-големи усилия на въображението, не могат да бъдат определени като демократични държави.

Във все още най-влиятелната страна - САЩ, системата на провеждане на избори прави на практика невъзможно участието във властта на партии извън двете най-големи и кара всички останали да изглеждат като безобидни ексцентрици, независимо от това колко разумни са техните идеи.

Влиянието на корпорациите и банките в Америка доведе до глобалната финансова криза, от която обаче пострадаха не те, ами обикновените граждани. Това изкара хората на улиците и създаде движението „Окупирай". За съжаление, то по никакъв начин не донесе промяна в посока на едно по-справедливо функциониращо общество и бързо загуби първоначалната си инерция.

„Арабската пролет" от 2010-2011 г. даде надежда за нов тласък за демокрацията, но в страна като Египет например смяната на диктатора Хосни Мубарак с военно-ислямистки режим не донесе желаната промяна.

Това напомни как някои от най-недемократичните управления в историята са започнали като борба за повече справедливост в обществото, а са донесли още по-страшен неин дефицит - например превратът на болшевиките в Русия през 1917-а.

Донякъде аналогичен е примерът у нас от тази година - недоволството на хората свали едно крадливо правителство, за да дойде на власт друго такова, при това избрано с механизмите на демокрацията, което още с първите си назначения и действия ясно показа, че от него не бива да очакваме нищо добро.

Междувременно съседна Турция се тресе от вълнения, с които нашите протести не могат да се сравнят по мащаб и интензивност. Модерно мислещите хора там продължават да ни показват как се защитава демокрацията - с цената на всичко, денонощно и без страх от уж всесилната ръка на държавния репресивен апарат.

Проблемът обаче е, че и там хората, които обичат свободата и демокрацията, съвсем не представляват пълната картина и няма да е чудно, ако партията на ретроградния насилник Реджеп Ердоган продължи да се радва на най-голяма обществена подкрепа.

Така както многократно съм си говорил с мои приятели след резултатите от изборите у нас и сме изразявали общата си почуда как в своите среди не познаваме почти никой, който да е гласувал за една от четирите партии, влезли в българския парламент...

Какво да се прави, дефекти на демокрацията. Както знаем от стария Чърчил, тя е лоша форма на управление, но по-добра още не е измислена.

Затова да си я отстояваме, защото и тя не идва наготово - дори в комплект с Европейския съюз, както видяхме. Да си я отстояваме, както го правят в Турция.

Ще се видим на площада - поводи ще имаме много.

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители