Интересно и на моменти доста странно е да се наблюдава ефекта Воев/НГ през XXI век. Чудесно е, че много хора, които няма как да са ги гледали на лайф, сега живеят с музиката им. Велико е, че новото поколение, или поне част от него, има култ към тях, че ги обича като герои.
Зверски тъпо е обаче, че има и такива, които ги размахват свирепо над главите ни, пищейки истерично: „Нещастници, ей тва е изкуство!", вместо да ни предизвикват с нещо свое. Увеселително голям става и броят на онези, които твърдят, че са най-фантастичните фенове и че са били там „от самото начало". Нещо като с онзи прословут исторически концерт на Секс Пистълс, на който хиляди сноби ще ти кажат, че са присъствали, а всъщност е имало само 35 човека.
Наистина нямаше да е зле всичките да бяха дошли на последните гигове на Воев и компания в периода 1991-1992. Аз ги помня. Понеже бях там. Не защото съм най-якият НГ-фен (тогавашният ни басист Мишо беше), а просто защото и ние свирихме на тях. Поредица фестивали и няколко по-малки концерта. На тези, по-малките, определено не беше фраш. Това обаче не пречеше на групата да излиза в пълен боен грим. Което ме спечели веднага, особено на онова шоу, на което Воев цъфна по чехли, с лакирани в яркочервено нокти на краката. Метълите в публиката полудяха - буквално. Хахах, безценно! Предвид че и през 2012-а нацията ни като цяло продължава да бъде расистка, хомофобска и доста консервативна по отношение на външния вид, какво да говорим за преди двайсет години. По онова време се опитваха да ни натикат в казармата и разни левенти ми обясняваха колко смело и мъжествено било да ходиш войник, а аз съм се глезил с тая тупирана коса, дантелени шалчета и ластични джинси. А каква ли смелост се изискваше да се обличаш като Воев и ко., да правиш подобна музика и да се събуждаш сутрин, знаейки, че всеки ден е обречена битка с тъпанарите?
Всъщност на един от онези лайфове бяхме само двете групи и те бързо ни надушиха, че сме опустошили гардеробите на гаджета и майки, което явно им допадна (не ще да е било свиренето ни) и ни поканиха на няколко съвместни концерта, но тогавашният ни мениджър им отказа. Ама че идиот! По-важното в случая е, че Воев не държеше НГ непременно да свирят само и единствено с „дарк" групи, както съм чувал разни тъпаци да дрънкат. На последните вероятно е убягнало и възхитителното чувство за хумор, което се подхилкваше под гениалната ледена повърхност не само в текстовете, но и музката му. Все пак, ако се заслушате, ясно си личи, че освен Джой Дивижън, Баухаус и т.н. нашите хора са слушали и немалко Би Фифти Ту`с, която едва ли е най-мрачната група в света.
Понякога се питам дали ако Воев тепърва започваше, щеше да бъде боготворен така от една култура, в която всеки втори е „поет", „писател", „блогър", „хипстер" и някакъв вид неразбран пръдльо, а реално всички са хейтъри? Не бих искал и да знам.
Докато пишех това, на лууп вървеше „Ледове", което е любимото ми парче на НГ. Утре ние ще изсвирим една от малкото им песни, записани на английски. В наша собствена интерпретация. Сигурен съм, че Воев би искал така. Той винаги търсеше нюансите. Дори в черното.
Днес започва тридневният
фестивал УЛИЦА
НОВ ЖИВОТ - 20 години отвъд Димитър Воев.
Всъщност той бе открит още вчера, с
изложба в The Fridge
на „Мадрид" 8. Това
не е първото ознаменуване на годишнина
от смъртта на един от най-ценните
български артисти, но със сигурност е
най-мащабното досега. Участващите
музиканти, художници, режисьори, поети,
писатели и приятели сами по себе си са
достатъчни, за да напълнят залите, да
не говорим за хората с билети. (Между
другото, почти всички билети са
разпродадени, така че ако си се надявал
да вземеш на място или да се набуташ в
гест листа - успех!) Доста впечатляващо
предвид факта, че музиката на Воев и
Нова Генерация не се лее от ефира и
групата няма повече видеоклипове,
отколкото песни, и по-малко песни,
отколкото концерти. По едно време беше
модерно всеки втори „режисьор" да се
фръцка с това как ще прави филм за Нова
Генерация. Тези филми още ги чакаме, но
режисьорите ще се пръкнат отново на
фестивала.
Интересно и на моменти
доста странно е да се наблюдава ефекта
Воев/НГ през
XXI век. Чудесно е, че много
хора, които няма как да са ги гледали на
лайф, сега живеят с музиката им. Велико
е, че новото поколение, или поне част от
него, има култ към тях, че ги обича като
герои.
Зверски тъпо е обаче,
че има и такива, които ги размахват
свирепо над главите ни, пищейки истерично:
„Нещастници, ей тва е изкуство!", вместо
да ни предизвикват с нещо свое. Увеселително
голям става и броят на онези, които
твърдят, че са най-фантастичните фенове
и че са били там „от самото начало".
Нещо като с онзи прословут исторически
концерт на Секс Пистълс, на който хиляди
сноби ще ти кажат, че са присъствали, а
всъщност е имало само 35 човека.
Наистина нямаше да е
зле всичките да бяха дошли на последните
гигове на Воев и компания в периода
1991-1992. Аз ги помня. Понеже бях там. Не
защото съм най-якият НГ-фен (тогавашният
ни басист Мишо беше), а
просто защото и ние свирихме на тях.
Поредица фестивали и няколко по-малки
концерта. На тези, по-малките, определено
не беше фраш. Това обаче не пречеше на
групата да излиза в пълен боен грим.
Което ме спечели веднага, особено на
онова шоу, на което Воев цъфна по чехли,
с лакирани в яркочервено нокти на
краката. Метълите в публиката полудяха
- буквално. Хахах, безценно! Предвид че
и през 2012-а нацията ни като цяло продължава
да бъде расистка, хомофобска и доста
консервативна по отношение на външния
вид, какво да говорим за преди двайсет
години. По онова време се опитваха да
ни натикат в казармата и разни левенти
ми обясняваха колко смело и мъжествено
било да ходиш войник, а аз съм се глезил
с тая тупирана коса, дантелени шалчета
и ластични джинси. А каква ли смелост
се изискваше да се обличаш като Воев и
ко., да правиш подобна музика и да се
събуждаш сутрин, знаейки, че всеки ден
е обречена битка с тъпанарите?
Всъщност на един от
онези лайфове бяхме само двете групи и
те бързо ни надушиха, че сме опустошили
гардеробите на гаджета и майки, което
явно им допадна (не ще да
е било свиренето ни) и
ни поканиха на няколко съвместни
концерта, но тогавашният ни мениджър
им отказа. Ама че идиот! По-важното в
случая е, че Воев не държеше НГ непременно
да свирят само и единствено с „дарк"
групи, както съм чувал разни тъпаци да
дрънкат. На последните вероятно е
убягнало и възхитителното чувство за
хумор, което се подхилкваше под гениалната
ледена повърхност не само в текстовете,
но и музката му. Все пак, ако се заслушате,
ясно си личи, че освен Джой Дивижън,
Баухаус и т.н. нашите хора са слушали и
немалко Би
Фифти Ту`с,
която едва ли е най-мрачната група в
света.
Понякога се питам дали
ако Воев тепърва започваше, щеше да бъде
боготворен така от една култура, в която
всеки втори е „поет", „писател",
„блогър", „хипстер" и някакъв вид
неразбран пръдльо, а реално всички са
хейтъри? Не бих искал и да знам.
Докато пишех това, на
лууп вървеше „Ледове", което е любимото
ми парче на НГ. Утре ние ще изсвирим една
от малкото им песни, записани на английски.
В наша собствена интерпретация. Сигурен
съм, че Воев би искал така. Той винаги
търсеше нюансите. Дори в черното.