Още от Софийски истории

  • По боклуците ще ни познаете

    В един от първите топли мартенски съботи грабнахме двете домашни кучета и отпрашихме за вилата. Къщето е по пътя за Самоков, само на някакви си четиридесет и пет километра от София. Въздухът беше чист, а места за разходки - колкото искаш. Карах и си припявах някакъв радиохит, мъжът ми правеше на глас градинарски планове за новата визия на двора,

  • Първи срички

    „А няма ли да е яко... както във видеотеките - място, където вземаш филми, гледаш ги и ги връщаш... няма ли да е яко да се направи такова нещо с книги?" Да, яко ще е. Прочетох горното случайно преди няколко години в интернет - написано без ни най-малка следа от ирония, съвсем сериозно. Тези дни го споделих на приятели във facebook и повечето го

  • А сега накъде?

    „Хаосът властва" казва странната лисица от Антихрист на Ларс фон Триер. Хаосът няма лице и име. Той е каша и мазало. Няма посока и решение. Блуждае и се лута в лабиринт без изход, макар и с хиляди евентуални възможности, защото врата може да се отвори навсякъде - стига да искаш да счупиш стената. С глава или със среден пръст. Уви, нужно е и друго действие

  • Няколко добри истории

    Франческо Тоти се опитвал да нареди пъзел и когато след четири месеца успял, видял, че на кутията пише „от 2 до 3 години". „Ей, значи съм гений," казал си... Слаб виц, но силна част от любимата ми филантропска история, в която футболистът на Рома разнежва създателите на брандирани с името му анекдоти, давайки приходите от книгата си Всички вицове

  • Можем

    Любимото ми място на света е Созопол. Без преувеличение. Сумарно там съм прекарал най-много време от живота си, след родната София. А любимото ми място в Созопол беше нос Боруна. Когато бях тийнейджър, на вдадените в морето скали често си правехме плаж през деня, а през нощта палехме огън, дрънкахме с китари, гледахме звездите и чакахме изгрева. Сега

  • Да отглеждаш царчета

    Една от онези зимни съботи e, в които ти се иска да походиш из града. По „Витошка" от време на време минава някой и друг човек с колело; хората крачат бавно, а аз плавно слаломирам с неработния си мързел между майки с колички, баби по двойки и безполезници като мен. И точно в този така лежерен и ценен момент на около десетина метра пред

  • Бог да пази Кралицата

    Dear Nigel,Как си? Надявам се, че всичко е окей. Всъщност, изобщо не ми пука за теб, но нали си британец, а аз, като фен на вашата култура, знам, че лицемерното любезничене = на вежливост и на възпитание. С теб се знаем отдавна. Нали... mate? Имали сме своите хубави моменти, както и неизбежните кризи в отношенията. Последните обикновено възникват,

  • Имам най-готината печка в блока

    Преди 77 години Йордан Йовков създава сборника си с разкази за животни Ако можеха да говорят. За разлика от тях, хората могат да говорят. Могат и да гласуват, но, съдейки по социологическите прогнози за предстоящия тази седмица референдум, способността им да мислят е силно под въпрос. Очакванията са развитието на ядрената енергетика у нас чрез

  • Колко е важно да бъдеш малък

    Тия дни всички, които нямат кураж да слушат чалга, дори след един часа през нощта, си отнесоха комплимента „интелектуалци". Тук той се използва за хора, за чието творчество искаш да подчертаеш, че се цени в тесен приятелски кръг от двама души, понеже другите близки са я на очен, я на ушен преглед. И конкретно за тези, които не си сложиха широкоскроената

  • Хъмфри, сбогом!

    Живеем в най-веселата страна, особено към края на годината. Като се почне някъде към края на ноември, и се свърши... не смея да прогнозирам кога - България не работи, а празнува. Извън рожденици и именици, извън семейните тържества и обичайните петъчно-съботни вакханалии, положението се усложнява и от прибирането на приятели, съученици и

  • Няма да стане!

    Няма да стане тя тая работа!" казал един лекар на майка ми, докато тя едва доловимо стенела в деликатната позиция на раждаща ме. След това се врътнал, напуснал полесражението и оставил за евентуалното ми появяване на бял свят да се погрижи друг. Предвиждал неприятен изход и предпочитал мъртвороденото дете да не бъде вписано точно в неговата лекарска

  • Никой не е по-голям от фаса

    Спомням си как това лято избягахме за два часа от феста Elevation, за да намерим някоя кръчма в Доброславци, където да гледаме четвъртфинала между Англия и Италия на Европейското. Докато се лутахме из селото, попаднахме на класическа балканска сценка: група пияни мъже зяпаха нервно към телевизора през прозорците на хоремага, който шефът беше заключил,

  • Конфликт на интереси

    Отварям facebook и разглеждам стената си нашарена от горе до долу с негодуващите статуси на моите приятели и коментарите на техните приятели: "Май ще ни изгонят от Родината"; "Е, не! Отщя ми се трето... да го родя, за да им го дам на 3?""Поставят родителските кооперативи извън закона - зачеркват нещо преди да са го опознали дори!"Следват множество

  • HEY YOU, DON’T WATCH THAT! WATCH THIS!

    Помните ли киносалоните? Бяха романтичнио-вълшебни, затъмнени места, където ходехме, за да бягаме от действителността. Естествено, всеки го правеше по свой начин. Някои гледаха филма, други се натискаха по седалките, а трети хъркаха като поразчорлени, подпийнали ангели. Този вид преживяване вече отдавна се валя на прашния под на някоя изоставена

  • Да обличаме пижамите

    Не бе предвидено това да е автобиографичен текст. Обаче нашумелият напоследък и почти одобрен проект за булевард през Борисовата градина неизбежно ми припомни една случка от февруари 2007-а. Тогавашното правителство бе приело твърде орязан вариант на европейската екологична мрежа „Натура 2000" и на някой измежду всички вбесени от

  • Благодаря

    Здравейте скъпи, комплексирани, анонимни българи! Които обичате да пишете коментари и да давате съвети, скрити зад прякори, анимационни герои и каквито още се сещате фалшиви самоличности. Онлайн, разбира се... Обичам ви, прекрасни хора, които мразите всичко и всеки! Които не чакате да влезете в офиси и кабинети, а още по пътя към тях създавате нови

  • Ежедневен расизъм

    Oтивам на козметик. Приема ме едра, уморена и невзрачна жена на средна възраст. Оставям се на меките й кебапчести пръсти, а тя завързва обичайния за подобни места разговор: за времето, за децата („тези неблагодарни пубери"), за мъжа („моичкия"), за времето („то това есен като есен ли е?!")... Опитвам се да демонстрирам съпричастност

  • Една жена на 43

    Аз съм на четиридесет и три. Предпочитам да ги изписвам с думи, защото цифрите 4 и 3, строени една до друга, ми идват малко в повече - то си е почти половината на сто.Принципно не си крия годините. Мои са си. Изживяла съм толкова много, докато те са се въртели, че са ми ценни. Гледам да изглеждам добре. Става ми готино, когато някъде ме нарекат „момичето".

  • Малки портрети на големи позьори

    Наскоро едно от момичетата на Playboy взриви обществото на изключителните зрители, които иначе не трепват при орязване на бюджета за образование. За „столицата на Великобритания - Англия" се говореше навсякъде, където има и винаги ще има един ограмотяващ телевизор. Всеобщото недоволство получи необичайно медийно отразяване,