Още от Софийски истории

  • Плоският екран на плоското битие

    Разговорите с дядо ми са ми най-любими. Не защото го обичам безкрайно много; не защото е на моя акъл, както се казва, а защото винаги ми отваря очите. Отваря ми очите за всичко, което в днешно време е изгубило своя стар смисъл и облик. А ето я и поредната ни тема - отново на пръв поглед доста общо и безинтересно нещо, но пък на свой ред, каращо те да се замислиш. Заговорихме

  • 9 неща, с които ще запомним лято 2017

    Посрещането на юлското слънце в ранните часове на 1-ви юли е традиция, зародила се в България през 70-те. От тогава хиляди ентусиасти празнуват July Morning на Черноморието или от някое високо място в планината. Само че, това лято, благодарение на събитието на Solar Morning, за пръв път имахме възможността да кажем здравей на първите слънчеви лъчи на юли и

  • Панелка ли бе - да я опишеш?

    Да поживееш в панелка е от първа необходимост, ако искаш да разбереш българската култура. Да имаш отношения със съседите си в нея за съжаление пък, е неизбежно, но може да тренира психиката ти срещу желания за убийство, или да те накара да извършиш точно такова ако се предадеш на изкушението. И въпреки, че всяка панелка е специална сама по себе си, а всеки момент

  • Оставете фитнеса, правете любов

    Понеже сме шарена компания, понякога разпускаме с така важната тема дали една жена трябва да е слаба, или не. Мнозинството мъже бяха категорични, че трябва да се хванат за нещо. Слабичката ни, 40-килограмова приятелка въздъхна тъжно, а ние я успокоихме, че ще си намери някой, за когото да се хваща. Изводът: Все някой някъде за нещо иска да се хване. Прави ми

  • Шегите, които отидоха прекалено надалеч

    Хубавото на шегите е, че ги имаме тук и сега - тръгващи още с падането на комунизма и живеещи до днес, на шегите можем да се насладим само с едно отваряне на Facebook сутрин или само с натискане на копчето на радиото в колата. А аз наистина много обичам да говоря за шеги и не можах да изчакам първи април, за да успея да ви разкажа за онези от тях, които в действителност

  • Болезнената човешка еволюция

    Въпросът за промяната вълнува хората от Древна Гърция до наши дни. Хераклит е казал „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща (вода на) река“. В будизма също се обяснява за една от четирите истини – безпокойството от факта, че всичко в нашия живот е непостоянно. Днес редица бизнес методи за взимане на решения се основават върху включването на модификации и новости.

  • 5 неща, които изнервят всеки софиянец

    1. Наподобяваш ходещ донорТрудно е да минеш по някоя оживена софийска улица без някой да те спре и да ти поиска пари. Да, разбирам, че някои хора са изключително затруднени от липсата на цигари и алкохол и имат нужда от средства, за да си ги набавят преди да изпаднат в абстиненция, но ние, пешеходците, сме нормални хора; не сме ходещи банки. 2. Принуден си да се

  • Супержената или кога стана обидно да си домакиня

    Имам един въпрос. Жените изминахме много път от кринолините, криворазбрания морал и абсурдните разбирания, но постигнахме ли това, което желаем? Във всяка съвременна млада жена расте кълбо от въпроси. Ако имам деца, ще мога ли да се реализирам в работата? Кой ще взима малкото съкровище от градина, ако остана до късно в офиса? Възможно е първо да заложим

  • Психология на провала

    На пръв поглед всичко изглежда именно така - животът си е такъв, ние сме пешките, които чат-пат му се размятат по шахматната дъска, понякога падаме, а ако се ужулим, знаем кого да обвиним - именно него. На него можем да му хвърлим всичко в краката, да се облегнем назад, понякога и да си поревем, и накрая пак да стигнем до извода, че нещата в живота се случват така,

  • Черноморието ни не е само Слънчака и наздраве

    Ако не престанем сами да дискредитираме морските ни курорти, със сигурност все по-честа гледка ще бъдат препълнените с българи плажове на Керамоти и остров Тасос. Ако работещите по морето у нас не си дадат сметка, че в много от случаите се държат с туриста като с натрапник на чужда територия, категорично ще откажат повечето нашенци, които търсят в почивката

  • Във война и в любов

    Тя била родена през 1915г. в китното балканско градче Берковица. Като най-голямото дете в семейството се грижела за по-малките си братя и сестри. Не знам колко са били, но повечето живеели по домове. Бедно семейство, едва свързвали двата края. Не стига това, ами и осиротяват. Решава да замине за София, да работи. И там го среща. Той пък бил руснак. За него лично

  • Ама моля ви се, спомнете си как се чука

    Принципно не съм много в ред. Не знам дали е защото съм си падала много на главата като малка, но има само една абсолюта в живота ми, и тя е, че винаги си мисля, че причината за всичко, което не се получава, е в мен. Като прибавим и някой друг комплекс, досега все тихичко си ближех раните и обвинявах Луната в Риби или някоя друга невинна планета, застанала не там, където

  • Най-добре лъжат тези, които говорят истината

    Спомените ме отведоха директно някъде между детската ми стая и площадката за игра. Там, където съществуваше един друг, леко плашещ свят. Свят, в който живеят и Баба Яга, и Торбалан, и още десетки такива злодеи. А пък те на всичкото отгоре се пренасяха понякога и в нашия свят, за да вземат непослушните деца. Всъщност аз никога не съм вярвала в тях. Е, може би само

  • Неща в България, които чужденците никога няма да разберат

    Както и да е. Замислих се: кои бяха онези неща, които не просто аз не мога да разбера, въпреки че тук съм роден и отраснал, а и кои бяха нещата, които един чужденец никога не би могъл да схване? Извадих си тефтера в трамвая и започнах да изреждам. А ето и до къде стигнах: Защо по дяволите ядем динята със сирене? Това е въпрос, равносилен на това да питаш кое е първо

  • Жените с татуировки, децата и хорските погледи

    Проблемът при тези неща обаче не идва в "омръзването", защото на практика няма как да ти омръзнат. Трябва да си адски непостоянен и претенциозен, за да ти омръзне татуировката, особено ако е на място, което почти не виждаш. Проблемът не е и в остаряването, защото, хайде моля ви се, представете си колко много ще ви се кефят внуците и техните приятелчета? Вие ще

  • 6 признака, че си истински софиянец

    Ненавиждаш блъсканицата в 76, 204 или който и да е автобус, който върви по ЦариградскоНе си истински софиянец, ако поне веднъж не си се возил в пиков час в градския транспорт. Страхът да забременееш без да искаш, заради блъсканицата, миризмата, която идва от човека до теб, или факта, че имаш още 12 спирки до вкъщи, са водещите фактори всеки път да се кълнеш, че

  • И Исус не е могъл да пише, но се е оправил

    Сарказмът, с който боравя, винаги е бил един от ключовите фактори за изпълнението на всеки един проект, с който някога съм се заемал. Този път даже беше в излишък. Признавам си. И все пак хората имаха доста полюсни мнения за литературния ми разбор на Напрао ги убивам. Четох всичко - от това колко е оригинална идеята (въпреки че съм го правил с една от първите й песни

  • Ама днеска се е родил, бе

    Днес ние отдаваме почит на Левски, ама не трябва баш това да правим. С отдаването на почит към неговата личност най-вече лъжем себе си. Дължим си най-искрените извинения на Левски. Защото оставихме подобен пример да гние без да го последваме по какъвто и да било начин. Оставихме го както оставихме и всичко дето не крещи Златен век от дъното на пропастта си. Защото

  • Дрехите ментета са по-малък проблем от хората, които ги носят

    Запитах се дали и аз имах нещо толкова истинско, и едновременно толкова нереалистично, колкото съня на баба ми за черешовата градина. Не само се питах, но и зарових, мъчих се и не спах четири нощи заради софийските жеги, и пак не можах да се сетя. Именно защото не можах да намеря нещо едновременно истинско и нереалистично, стигнах до заключението, че проблемът