Още от Софийски истории

  • А бяхме лоши

    Когато си вдигна ръцете, ставам поне 200 сантиметра. Сериозна летва дори за тълпа избягали от сирийската война жилави хлапета, които се молят за кутията, която държа горе. Но не ми дават дори минута да ги вкарам в нещо като редица, за да не се убият за нещата в нея. Само преди малко са се лепили за прегръдки, дрънкали са „Обичам те" на няколко езика,

  • Промяната loading…

    На 14 юни бях в Sofia Live. Почвах писаческата си дейност за този шармантен сайт и бях отишъл да ме снимат в цялата ми красота. Точно беше излязла вестта за Пеевски и там я обсъдихме накратко. Беше смущаваща, но, честно казано, не беше кой знае какво - просто поредната управленска нелепост. Вечерта беше съвсем друго. Хиляди си бяха казали,

  • Пламъци и пърхот

    Помните самозапалилия се Пламен Горанов, нали? Няма как да сте го забравили - тогава всички се окичихме с лика му, социалните мрежи почерняха от виртуалните траурни ленти, изразяващи скръбта по българския Ян Палах. Медиите „подпалваха" трупа му всеки ден в продължение на седмици. Кметът на Варна, заради когото момчето пламна, подаде оставка.

  • Наздраве за новата демокрация

    Дори в най-мракобесните времена българинът е имал свобода да говори и да мечтае на едно място - на масата. С доверен, малък кръг от познати; с чаша, изпълнена с вещество, правещо го по-добър говорител; в спор без задни мисли, където искрено споделя вижданията си как нещата да станат по-добри. И днес си е така. Мнозина говорят публично по някакъв

  • От запръжката до Пеевски

    Съзнателно изчаках да минат повече от 24 часа, преди да напиша и ред за транспортното събитие на годината - превърнатите в екскурзия митинги-манифестации на БСП и ДПС, от едната страна, и на ГЕРБ - от другата. Съботният ден се превърна в истинско изпитание за поддръжниците на въпросните три партии, които бяха извозвани с всички възможни средства

  • Две Българии

    Едва ли има човек със здрав разум в България, който не осъзнава, че въпросът относно ОСТАВКАТА не е „дали", а „кога". Най-интересното обаче е, че въпросът „А после какво?" го задават предимно защитниците на светкавично провалилото се и морално делигитимирало се управление. В този въпрос, естествено, има смисъл,

  • 69

    В този текст ще говорим за съвкупление. При това от най-първичен тип. С измамно предизвикани и реално подиграни чувства, превърнали двете страни, участващи в него, в една много различна от любовната двойка - тази на прецакващ и прецакан. Родих се през 1969-а. По-малко от два месеца преди първия фестивал в Удсток. Малко преди началото едноименното

  • В очакване на бежанците

    Сега какво ще правиме без варвари?За нас все пак те бяха разрешение. Константинос Кавафис, „В очакване на варварите"Превод: Атанас Далчев През 122 година след Христа в римската провинция Британия император Адриан започва изграждането на едно от най-масивните съоръжения на античния свят: каменна стена дълга 118 км и висока

  • Да окупираш бъдещето си

    Здравейте, драги читатели. Това е текст без увод, за окупацията без увод. Няма време за уводи, няма време и за встъпителни слова и припомняне. От няколко дни неуспелите студенти започнаха да надигат глава срещу статуквото - обществено, политическо и социално. Да, неуспелите студенти. Тези, дето нямат илюзии, че с недовършено висше

  • Хляб

    Клише твърди, че хлябът е най-вкусен в родината. От това произлиза ли, че където е най-вкусен хлябът, именно това е родината ти?! А ако на много места хлябът ти е по-вкусен, отколкото в собствената ти Родина?... Тогава какво правим?! Аз рядко ям хляб. Но колкото и да съм опитвал, в България не ми е вкусен. Вече. Преди обожавах ръчния, който

  • Спрете Диков

    Според мен основният проблем на градоустройството ни е, че не осъзнаваме колко е важно и го оставяме на случайни хора, които го прецакват. Затова ще обясня защо е важна шарката на плочките по „Витошка" или формата на кръстовището на Лъвов мост. Цитатите в курсив по-долу са от отговори на обществено ангажирани столични архитекти, на

  • Успехите на Пеевски и аварийният изход за демокрацията

    „Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?“ Тези думи принадлежат на Делян Пеевски, знаете. „Прекрасно се чувствам, защото има толкова много неща да се свършат в държавата." Тези пък са на министър-председателя Пламен Орешарски, който така отговори на въпрос как се чувства, преследван от стотици протестиращи и

  • Game over

    Обичах да ходя с малкия си син в градинката зад НДК. Широки поляни, спокойствие, малко хора, никакви сергии и сладоледаджийници. Може да тичаш на воля, да гониш топка, да изучаваш различните видове шишарки, да поиграеш с добронамерени кучета, които, ако случайно те съборят на земята, после идват, махайки опашка, да ти се извинят. Е... Finito.

  • Може би. Дано

    Усмихнати, млади, одухотворени. Носят ръчно направени плакати със забавни послания, в които не е нужно да се взираш дълго, за да видиш омерзението и тъгата зад тях. Хора всякакви и отвсякъде, но не тълпа. Дошли с идея, на която й трябваха десетки години, за да порасне, за да й писне, да излезе на улицата и да заяви себе си: „Аз няма повече да живея

  • Ама друг път

    Докато четох новината, че г-н Станишев празнувал 9 септември с 5000 съпартийци в местността Копривките (обсъждайки през това време „калинките"), си припомних негово минало изказване по повод датата. Авторът на Защото сме социалисти твърди следното: „Нямаме основание да се срамуваме от 9 септември. Това е епохално и светло

  • За гълтането

    На 4-и септември, около 12:30 часа на обед, смятах, че това ще бъде най-тъжният текст за протеста, който съм писала. В изкривените муцуни на протестиращи и контрапротестиращи, докарани с автобуси от БСП, ДПС и ГЕРБ, четях само омраза и не виждах никакъв протест или манифестация. Виждах само разходка до София и добре заучени партийни фрази. Дали

  • Да изживееш този град

    На редакционната поща пристигна писмо от Сашо Шпатов, което гласеше: „...от поне месец страшно ме е яд на тази дъвка, че София не била България, дори почнах да се карам с непознати във facebook по темата, което ми се случва за първи път. Имах и няколко спора с приятели, които не са родени тук, но живеят вече доста години в София. От тях

  • София наистина диша

    За 33 години живот в София не си спомням друго лято, в което Орлов мост да е миришел на липа. Тази промяна в атмосферата на най-обгазеното място в нашия град бе пряко следствие от всекидневните #ДАНСwithme протести, затварящи за няколко часа кръстовището. Милиарди знаци се изписаха в опит да бъде анализирано, възвеличано или неглижирано

  • 60 дни по-късно

    За седмица бях в Котел. Не бях излизал от София от декември. Чувствах се като крепостен столичанин. За седмица усетих пълнота и съвсем конкретно спокойствие. Но и обратното. Една сутрин отидох до природонаучния музей. Там се натъкнах на прекрасно растение. Името му е неповторимо. Направо е един път - решетка обикновена. На табелката пише, че „дрогата"