Едва ли има човек със
здрав разум в България, който не осъзнава,
че въпросът относно ОСТАВКАТА не е
„дали", а „кога". Най-интересното
обаче е, че въпросът „А после какво?"
го задават предимно защитниците на
светкавично провалилото се и морално
делигитимирало се управление.
В този въпрос, естествено,
има смисъл, но не и като аргумент срещу
ОСТАВКАТА. Както много сполучливо се
изрази някой напоследък,
туморът трябва да се премахне от тялото и по
това спор не може да има.
Отговорът на иначе
смисления въпрос плаши не протестиращите,
ами техните опоненти, вкопчили се с
наистина всички средства в настоящото
статукво.
В опитите някак си да
се задържат на власт, те фабрикуват
паралелна реалност, приписвайки на
отсрещната страна всички свои пороци
- че били платени от кой ли не, че били
лумпени, че искали да върнат еди кой си
на власт.
Редакциите на цели
вестници, собственост на злополучния
кандидат-шеф на ДАНС, нямат друга работа,
освен да отвличат вниманието с
псевдопроблеми като истерията с бежанците
и да промиват мозъци чрез полуистини,
базирани на логиката „Кучето е животно,
и котката е животно, следователно
кучетата са котки", и чрез откровени
клевети.
Валидността на
Гьобелсовата аксиома „Една лъжа,
повторена хиляда пъти, се превръща в
истина" обаче има ограничен обхват в
съвремието, благодарение на изчезването
на границите между комуникатор и
аудитория. В интернет всеки може да е
медиа и
гражданската
журналистика с нулев бюджет неизменно е на крачка пред кафевите
(жълтото е твърде мек цвят) псевдомедии
на Пеевски.
За обръщането на
резултата в мача не помагат и специално
наетите тролове в нета, тъй като те се
разпознават отдалеч с нахалството и
със стила си на изразяване.
Пропагандата обаче не
се ограничава в медийното пространство.
В дните на многолюдни демонстрации в
София за буфер около Народното събрание
се докарват автобуси с разноцветни
„контрапротестиращи" от близо и далеч,
които хабер си нямат защо са там. Но тъй
като и това не е достатъчно, много пъти
през петте месеца
#ДАНСwithme,
в множеството се внедряват и нискочели
провокатори, които да търсят агресия,
която да се използва срещу целите на
протеста.
Междувременно карикатурата
на журналист, политик и човек - Николай
Бареков, се готви да влиза в парламента
с новата си партия, която да подкрепи
БСП и ДПС, ако Атака се издъни на следващите
избори. А най-влиятелният българин
според
последната
класация на Forbes - Цветан Василев, не пести средства за
целия този цирк. За съжаление, средства
от нас, данъкоплатците, доколкото
неговата
банка КТБ оперира с държавни пари - и при тази, и при предишната власт.
Събитията тази година
издълбаха не просто разделителна линия,
ами изкопен ров между две Българии.
Едната е малобройна, макар и да разполага
с почти целия финансов (публичните
средства и монополите в частния бизнес)
и силов (полицията и мутренските бригади)
ресурс в страната. А другата е нейна
жертва.
Напук на логиката тези,
които гласуват за олигархията, и тези,
които са облъчени от нейната пропаганда
и декламират фантасмагориите за Сорос,
кръга „Капитал" и прочие, са в още
по-голяма степен жертви.
Освен че са ограбвани на всекидневна
база от политическо-икономическата
мафия, като всички нас, техните съзнания
са откраднати и нямаме право да ги съдим
строго.
Една лъжа не може да
съществува вечно, колкото и хора да
бъдат
изгорени на клада заради разобличаването й. Тези,
които са от другата страна на разделителната
линия, дори и без да го осъзнават, рано
или късно ще се събудят, и тогава тежко
и горко на всички онези политици и
журналисти, създаващи паралелната
реалност за някой лев от олигарсите.
Според Библията Мойсей
е водил народа си 40 години из пустинята,
докато се смени поколението и изчезне
споменът от робството. По всичко личи,
че в България нещо се променя - макар и
мъчително бавна, тази промяна може и да
се случи по-рано от библейския сюжет.
Символично е, че
студентите, окупирали СУ и други
университети и вдъхнали нова сила на
протеста, са родени в началото на 90-те,
когато започна режисираният преход, и
нямат дори детски спомен за комунистическия
режим, от чийто последствия и метаморфози
теглим и до днес.
Връщане назад няма -
управлението на страната ни е напълно
дискредитирано, включително и в
международен план, за което свидетелстват
публикациите в уважавани медии като
Independent и
BBC,
и
реакциите
на посланици от водещите европейски
страни, а
сцените
на полицейско насилие от страна на
маскирани робокопи по никакъв начин не
връщат легитимността му.
Коренната промяна може
да не се случи само след едни нови избори,
но семената й са посяти. От нас зависи
как ще я отгледаме.
#ОСТАВКА!
Фотография Васил
Танев
Едва ли има човек със
здрав разум в България, който не осъзнава,
че въпросът относно ОСТАВКАТА не е
„дали", а „кога". Най-интересното
обаче е, че въпросът „А после какво?"
го задават предимно защитниците на
светкавично провалилото се и морално
делигитимирало се управление.
В този въпрос, естествено,
има смисъл, но не и като аргумент срещу
ОСТАВКАТА. Както много сполучливо се
изрази някой напоследък, туморът трябва да се премахне от тялото и по
това спор не може да има.
Отговорът на иначе
смисления въпрос плаши не протестиращите,
ами техните опоненти, вкопчили се с
наистина всички средства в настоящото
статукво.
В опитите някак си да
се задържат на власт, те фабрикуват
паралелна реалност, приписвайки на
отсрещната страна всички свои пороци
- че били платени от кой ли не, че били
лумпени, че искали да върнат еди кой си
на власт.
Редакциите на цели
вестници, собственост на злополучния
кандидат-шеф на ДАНС, нямат друга работа,
освен да отвличат вниманието с
псевдопроблеми като истерията с бежанците
и да промиват мозъци чрез полуистини,
базирани на логиката „Кучето е животно,
и котката е животно, следователно
кучетата са котки", и чрез откровени
клевети.
Валидността на
Гьобелсовата аксиома „Една лъжа,
повторена хиляда пъти, се превръща в
истина" обаче има ограничен обхват в
съвремието, благодарение на изчезването
на границите между комуникатор и
аудитория. В интернет всеки може да е
медиа и гражданската
журналистика с нулев бюджет неизменно е на крачка пред кафевите
(жълтото е твърде мек цвят) псевдомедии
на Пеевски.
За обръщането на
резултата в мача не помагат и специално
наетите тролове в нета, тъй като те се
разпознават отдалеч с нахалството и
със стила си на изразяване.
Пропагандата обаче не
се ограничава в медийното пространство.
В дните на многолюдни демонстрации в
София за буфер около Народното събрание
се докарват автобуси с разноцветни
„контрапротестиращи" от близо и далеч,
които хабер си нямат защо са там. Но тъй
като и това не е достатъчно, много пъти
през петте месеца #ДАНСwithme,
в множеството се внедряват и нискочели
провокатори, които да търсят агресия,
която да се използва срещу целите на
протеста.
Междувременно карикатурата
на журналист, политик и човек - Николай
Бареков, се готви да влиза в парламента
с новата си партия, която да подкрепи
БСП и ДПС, ако Атака се издъни на следващите
избори. А най-влиятелният българин
според последната
класация на Forbes - Цветан Василев, не пести средства за
целия този цирк. За съжаление, средства
от нас, данъкоплатците, доколкото
неговата
банка КТБ оперира с държавни пари - и при тази, и при предишната власт.
Събитията тази година
издълбаха не просто разделителна линия,
ами изкопен ров между две Българии.
Едната е малобройна, макар и да разполага
с почти целия финансов (публичните
средства и монополите в частния бизнес)
и силов (полицията и мутренските бригади)
ресурс в страната. А другата е нейна
жертва.
Напук на логиката тези,
които гласуват за олигархията, и тези,
които са облъчени от нейната пропаганда
и декламират фантасмагориите за Сорос,
кръга „Капитал" и прочие, са в още
по-голяма степен жертви.
Освен че са ограбвани на всекидневна
база от политическо-икономическата
мафия, като всички нас, техните съзнания
са откраднати и нямаме право да ги съдим
строго.
Една лъжа не може да
съществува вечно, колкото и хора да
бъдат изгорени на клада заради разобличаването й. Тези,
които са от другата страна на разделителната
линия, дори и без да го осъзнават, рано
или късно ще се събудят, и тогава тежко
и горко на всички онези политици и
журналисти, създаващи паралелната
реалност за някой лев от олигарсите.
Според Библията Мойсей
е водил народа си 40 години из пустинята,
докато се смени поколението и изчезне
споменът от робството. По всичко личи,
че в България нещо се променя - макар и
мъчително бавна, тази промяна може и да
се случи по-рано от библейския сюжет.
Символично е, че
студентите, окупирали СУ и други
университети и вдъхнали нова сила на
протеста, са родени в началото на 90-те,
когато започна режисираният преход, и
нямат дори детски спомен за комунистическия
режим, от чийто последствия и метаморфози
теглим и до днес.
Връщане назад няма -
управлението на страната ни е напълно
дискредитирано, включително и в
международен план, за което свидетелстват
публикациите в уважавани медии като
Independent и BBC,
и реакциите
на посланици от водещите европейски
страни, а сцените
на полицейско насилие от страна на
маскирани робокопи по никакъв начин не
връщат легитимността му.
Коренната промяна може
да не се случи само след едни нови избори,
но семената й са посяти. От нас зависи
как ще я отгледаме. #ОСТАВКА!
Фотография Васил
Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители