☰
✕

Една жена на 43

43634 Категория: Софийски истории
Аз съм на четиридесет и три.
Предпочитам да ги изписвам с думи, защото цифрите 4 и 3, строени една до друга, ми идват малко в повече - то си е почти половината на сто.
Принципно не си крия годините. Мои са си. Изживяла съм толкова много, докато те са се въртели, че са ми ценни. Гледам да изглеждам добре. Става ми готино, когато някъде ме нарекат „момичето". Напоследък така правят само лелката от плод-и-зеленчука (видимо над седемдесетгодишна), портиерът на блока (и той към шейсет) и изобщо наистина възрастни хора, с пенсионен стаж повече от моя работен до момента.

За такива като мен казват, че „не са първа младост". Всъщност не, така казваха, когато бях на трийсет и нещо. Значи сега и към втора младост не спадам. Чувала съм да наричат четиридесетгодишните жени всякак - застаряващи, лелки, депресантки, стари чанти, дърти парчета. Все още се смея, когато го чуя, но все повече не от сърце. Отдавна спрях да се подигравам на петдесетгодишните за техните топли вълни, тотална несъвместимост със съвременните технологии и отчаяните им опити да заличат следите на времето по лицата си. Когато прочета некролог на някой, починал на седемдесет, цъкам с език и казвам: „Ей, млад човек..." .

Дъщерите ми не ме разбират. За тях моите години са си много. Разбираемо е. Оня ден по-голямата, която е на цели осемнайсет, ме пита дали по наше време е имало видеоклипове. "По ваше време", каза тя и в очите й се четеше онзи изследователски интерес към праисторическите времена като при археолог на разкопки.
Сестра й, която е на дванайсет, се опита около рождения ми ден да ми направи комплимент, че изглеждам по-млада. „Е колко по-млада?", „Ами приличаш ми като да си на четиридесет....". Детето ми спести три години, дето и без това не ги уточнявам чак толкова.

Признах си всичко това не защото особено ме притесняват моите над-четиридесет-години. Все още гледам на тях с ирония, а и - честно казано - не се замислям много-много. Големият проблем е, че те притесняват всички останали. Притесняват българското общество като цяло.

Когато си жена журналист и си в своите четиридесет, спират да те канят в екипа на лайфстайл списания. Сякаш внезапно спираш да имаш лайфстайл. Предлагат ти работа предимно в домакински женски издания, където да водиш рубрики за градината, готварство, здравни теми, юридически съвети... Рубриките за секс - не. Все едно с четиридесетия рожден ден либидото панически те напуска, мъжете си плюят в пазвата против страх, щом те видят, а всичките ти сексуално атрактивни части на тялото са изсъхнали. Текстовете за съвременни-готини-градски-мацки, които си пишела преди, сега са поверени на младите колежки, щото ти вече нито си съвременна, нито си готина, нито си мацка. Евентуално си останала градска, ама и това не е много сигурно, защото колегите са забелязали, че все по-често ходиш да си прекопаваш градинката на вилата. Което си е неоспорим знак, че имаш вътрешната нужда да свикваш с пръстта.

Когато си жена над четиридесет, българските мъже, поне тези, с които ти би си легнала, започват все повече да те приемат като добра приятелка. Нищо, че самите те са към петдесетте. Не, че нямаш ухажори, но те са или отчайващо дебели, или дълбоко женени, или... абе винаги им има нещо.

На четиридесет една съвременна жена, та дори и средностатистическата българка, полага усилия, за да изглежда добре. Подхранва с мечтите си козметичната индустрия, спортува, събира се на вино с „наборки" и заедно се надъхват, че днешните четиридесет са новите трийсет. Може би по света е така, но у нас четиридесет са си четиридесет и за обществото това си е неприлично много, за да имаш претенции за каквото и да било.

Преди време споделих пред голяма и разнородна група от съвременни хора желанието си да родя трето дете. Хубавата част от реакцията им беше, че всички страшно ми се зарадваха. След това обаче някой се изцепи с въпроса на колко съм всъщност. Когато вдъхновено казах четиридесет и три, тълпата като по сигнал разочаровано въздъхна „еее...". „То след някоя и друга година ти е време за внуци", изказа се наскоро един особено деликатен роднина, щом ме видя да изхвърлям малко детско колело на боклука. Сякаш раждането на внуци ще спре всичките ми живи женски функции, ще ми забоде две куки за плетене в ръцете и ще ме отпрати в тъжната категория на българските баби.

Истината за 40-те обаче е съвсем различна. Тялото ти те слуша както преди, даже малко повече, защото си се сетила да му спестяваш някои неща. Въображението ти работи по-силно отвсякога, защото опитът те е научил, че всичко си има начин, само трябва да го намериш. Нервите ти може и да са по-опънати, но пък отдавна си спряла да се кахъриш, че някой не ти е звъннал, че друг те е изместил или че е трябвало да направиш това или онова. Философски си се научила да казваш, че си знаеш цената и практически се опитваш да я защитаваш.

Усилията ти са много повече, защото не искаш да изглеждаш безсилна. Работиш повече, правиш повече, но не по-големи компромиси, подредена си и можеш всичко. Ти го знаеш, те обаче - не. И няма начин да ги убедиш. На четиридесет обществото ти определя следната мисия - да доизживяваш. Дори приятелките ми започнаха една по една да го вярват - на всяко второ изречение лепват по едно „...ми то на моите години..." или „...абе на нашата възраст...". Постепенно спират да правят неща, говорят за къщи, в които щели да се преселят, за да живеели добре „младите", а „младите" често още не ходят на училище или акат в памперси...

Аз съм на четиридесет и три. Навършени. Казвам се Мария Касимова-Моасе и отказвам да се предавам. Ще трябва да ме търпите, докато ме налегне старческата деменция. Има-няма още толкова години, на колкото съм в момента.

Фотография Васил Танев

Аз съм на четиридесет и три.
Предпочитам да ги изписвам с думи, защото цифрите 4 и 3, строени една до друга, ми идват малко в повече - то си е почти половината на сто.
Принципно не си крия годините. Мои са си. Изживяла съм толкова много, докато те са се въртели, че са ми ценни. Гледам да изглеждам добре. Става ми готино, когато някъде ме нарекат „момичето". Напоследък така правят само лелката от плод-и-зеленчука (видимо над седемдесетгодишна), портиерът на блока (и той към шейсет) и изобщо наистина възрастни хора, с пенсионен стаж повече от моя работен до момента.

За такива като мен казват, че „не са първа младост". Всъщност не, така казваха, когато бях на трийсет и нещо. Значи сега и към втора младост не спадам. Чувала съм да наричат четиридесетгодишните жени всякак - застаряващи, лелки, депресантки, стари чанти, дърти парчета. Все още се смея, когато го чуя, но все повече не от сърце. Отдавна спрях да се подигравам на петдесетгодишните за техните топли вълни, тотална несъвместимост със съвременните технологии и отчаяните им опити да заличат следите на времето по лицата си. Когато прочета некролог на някой, починал на седемдесет, цъкам с език и казвам: „Ей, млад човек..." .

Дъщерите ми не ме разбират. За тях моите години са си много. Разбираемо е. Оня ден по-голямата, която е на цели осемнайсет, ме пита дали по наше време е имало видеоклипове. "По ваше време", каза тя и в очите й се четеше онзи изследователски интерес към праисторическите времена като при археолог на разкопки.
Сестра й, която е на дванайсет, се опита около рождения ми ден да ми направи комплимент, че изглеждам по-млада. „Е колко по-млада?", „Ами приличаш ми като да си на четиридесет....". Детето ми спести три години, дето и без това не ги уточнявам чак толкова.

Признах си всичко това не защото особено ме притесняват моите над-четиридесет-години. Все още гледам на тях с ирония, а и - честно казано - не се замислям много-много. Големият проблем е, че те притесняват всички останали. Притесняват българското общество като цяло.

Когато си жена журналист и си в своите четиридесет, спират да те канят в екипа на лайфстайл списания. Сякаш внезапно спираш да имаш лайфстайл. Предлагат ти работа предимно в домакински женски издания, където да водиш рубрики за градината, готварство, здравни теми, юридически съвети... Рубриките за секс - не. Все едно с четиридесетия рожден ден либидото панически те напуска, мъжете си плюят в пазвата против страх, щом те видят, а всичките ти сексуално атрактивни части на тялото са изсъхнали. Текстовете за съвременни-готини-градски-мацки, които си пишела преди, сега са поверени на младите колежки, щото ти вече нито си съвременна, нито си готина, нито си мацка. Евентуално си останала градска, ама и това не е много сигурно, защото колегите са забелязали, че все по-често ходиш да си прекопаваш градинката на вилата. Което си е неоспорим знак, че имаш вътрешната нужда да свикваш с пръстта.

Когато си жена над четиридесет, българските мъже, поне тези, с които ти би си легнала, започват все повече да те приемат като добра приятелка. Нищо, че самите те са към петдесетте. Не, че нямаш ухажори, но те са или отчайващо дебели, или дълбоко женени, или... абе винаги им има нещо.

На четиридесет една съвременна жена, та дори и средностатистическата българка, полага усилия, за да изглежда добре. Подхранва с мечтите си козметичната индустрия, спортува, събира се на вино с „наборки" и заедно се надъхват, че днешните четиридесет са новите трийсет. Може би по света е така, но у нас четиридесет са си четиридесет и за обществото това си е неприлично много, за да имаш претенции за каквото и да било.

Преди време споделих пред голяма и разнородна група от съвременни хора желанието си да родя трето дете. Хубавата част от реакцията им беше, че всички страшно ми се зарадваха. След това обаче някой се изцепи с въпроса на колко съм всъщност. Когато вдъхновено казах четиридесет и три, тълпата като по сигнал разочаровано въздъхна „еее...". „То след някоя и друга година ти е време за внуци", изказа се наскоро един особено деликатен роднина, щом ме видя да изхвърлям малко детско колело на боклука. Сякаш раждането на внуци ще спре всичките ми живи женски функции, ще ми забоде две куки за плетене в ръцете и ще ме отпрати в тъжната категория на българските баби.

Истината за 40-те обаче е съвсем различна. Тялото ти те слуша както преди, даже малко повече, защото си се сетила да му спестяваш някои неща. Въображението ти работи по-силно отвсякога, защото опитът те е научил, че всичко си има начин, само трябва да го намериш. Нервите ти може и да са по-опънати, но пък отдавна си спряла да се кахъриш, че някой не ти е звъннал, че друг те е изместил или че е трябвало да направиш това или онова. Философски си се научила да казваш, че си знаеш цената и практически се опитваш да я защитаваш.

Усилията ти са много повече, защото не искаш да изглеждаш безсилна. Работиш повече, правиш повече, но не по-големи компромиси, подредена си и можеш всичко. Ти го знаеш, те обаче - не. И няма начин да ги убедиш. На четиридесет обществото ти определя следната мисия - да доизживяваш. Дори приятелките ми започнаха една по една да го вярват - на всяко второ изречение лепват по едно „...ми то на моите години..." или „...абе на нашата възраст...". Постепенно спират да правят неща, говорят за къщи, в които щели да се преселят, за да живеели добре „младите", а „младите" често още не ходят на училище или акат в памперси...

Аз съм на четиридесет и три. Навършени. Казвам се Мария Касимова-Моасе и отказвам да се предавам. Ще трябва да ме търпите, докато ме налегне старческата деменция. Има-няма още толкова години, на колкото съм в момента.

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Софийски истории

  • Най-спешните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари

    Парите са съществена част от живота ни и има моменти, когато имаме нужда от тях спешно, за да посрещнем неочаквани разходи или да покрием основни нужди. В тази статия ще обсъдим най-неотложните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари и ще проучим някои възможни решения за справяне с тези ситуации. Медицински спешни случаи Спешните медицински случаи

  • Българска роза бе засадена в центъра на Виена (СНИМКИ)

    В сряда следобяд (на 19 април) в австрийската столица Виена се състоя едно прекрасно и цветно събитие: засаждането на българска роза в световноизвестната красива цветна градина Volksgarten в сърцето на австрийската столица (срещу парламента и кметството, до Бургтеатър, канцлерството и президенството). Идеята е на децата от българското неделно

  • Различните видове изолации и техните предимства

    Изолацията играе решаваща роля за поддържане на температурата и енергийната ефективност на всяка сграда. Изборът на правилната топлоизолация за вашия дом или бизнес сграда може значително да намали разходите за енергия и да подобри комфорта. Нека разгледаме разгледаме различните видове изолации и техните предимства. Изолация от фибростъкло Изолацията

  • Стотици любители на възхитителен джин се потопиха в „Есенция от любовни любопитности“ по време на необикновено парти

    Още в ранния следобед почитателите на екстравагантния джин, търпеливо изчакваха да се сдобият със загадъчна карта на приключението, което ги очакваше в следващите няколко часа. Чудато преобразената градина обещаваше превкусни любопитности, под вещото ръководство на петима приказни герои – добре познатите Барон фон Краставич и Кю Къмбербач, както

  • Полезни съвети при тегленето на нов кредит

    В днешните несигурни времена с нарастваща инфлация и постоянно вдигане на цените, много хора не успяват да покрият разходите си и имат спешна нужда от допълнителни средства. В такъв случай повечето прибягват до тегленето на онлайн кредити. Ако и вие се чудите откъде да намерите пари за непредвидени разходи, то не е лоша идея да кандидатствате за сигурен бърз

  • Градските предизвикателства пред София: намиране на гъвкави решения за качеството на въздуха

    Проблемът Замърсяването на въздуха е основната екологична причина за преждевременна смърт сред гражданите на ЕС. Фините прахови частици се считат за отговорни за приблизително 436 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2013 г., азотният диоксид за 68 000 и приземният озон за още 16 000. София, България, е най-замърсената столица в Европа, с високи

  • Сервизи за хранене

    Изборът на сервиз за хранене на пръв поглед може и да не изглежда толкова важен, но истината е, че ако притежавате правилния комплект, той ще направи много по-приятно времето за хранене. Друго, което може да постигнете, е да промените целия облик на кухнята или трапезарията си. А ако искате да впечатлите гостите си или да подарите луксозен сервиз, трябва да

  • Как да изберем дамско портмоне за подарък?

      Често оставаме без идеи за подаръци за празниците на любимите ни хора. Затова тук сме ви приготвили страхотно предложение – а именно, дамско портмоне. Това е идеално решение, когато искате да подарите функционален и практичен продукт, който да напомни за вашата привързаност. Но как да изберем такова? Как избираме дамско портмоне, когато търсим подарък? Ако

  • Откъде да се сдобием със свежи и модерни попълнения за нашия гардероб?

    Дамите доста често пазаруват. Те обичат да търсят нови дрехи, обувки, аксесоари и принадлежности. Съответно, купища онлайн магазини предлагат всякакви продукти за жени. Това обаче не означава, че всеки един магазин е стойностен. Затова тук ще разгледаме откъде да попълним своя гардероб. Защо да пазаруваме в Answear? Дигитализацията на света ни осигури

  • Къде ще ви дадат заем без да имате официална заетост?

     Коя банка ще даде заем без официална заетост на някого? - обикновен въпрос, който звучи отхора, които нямат официална работа. Много от тях дори не се опитват да кандидатстват в банката, тъй като не се съмняват, че това ще доведе до отказ. Лице, което има определени доходи, които не са официално потвърдени, има възможност да използва кредитен продукт. Доколко

  • Как визуално да увеличите пространството в малка баня в хотел?

    Независимо от броя на звездите на хотела, банята в него трябва да отговаря на съответните стандарти. Следователно, имайки предвид насоките на строителните разпоредби, можем да приложим и подходящи трикове за подреждане, които ще направят банята да изглежда по-великолепна. Как да използваме светлина, отражения, цветове, форми и пропорции, за да изглежда

  • Осветление за банята - как ефективно да осветявате тази стая

      Светлината е подценен герой в интериора - особено на малките помещения, като бани в жилищни блокове. Светлината оформя пространството. Тя може визуално да подобри пропорциите и да внесе желаното настроение в помещението. Както осветлението на малка баня без прозорец, така и на баня с голямо остъкляване, изисква обмислени решения. Предлагаме какво

  • Кой метод за отпушване на канали да изберем?

    Отпушването на канали не е никак лесна задача. Много хора си мислят, че могат да се справят с подръчни средства, но идва един момент, в който те просто не работят. Ако такава патова ситуация настъпи, то тогава намесата на водопроводчик е неизбежна. В следващите редове ще посочим, какви методи за отпушване на канал прилагат хората и кой е най-добрият от тях. Как

  • Бум на казино игрите в България

    От незапомнени времена, човекът рискува. Това е една от човешките черти – инстинктът за самосъхранение, стремежът за размножаване и стремежът за риск, или хазарт. С понятието „хазарт” имаме предвид много по-малки понятия, като изпитването на вълнение, нарочното покачване на адреналина и т.н. Помислете малко: А ако прашката на Давид се бе счупила в ръката

  • Как да опазим дома си от крадци – 10 хитринки

    Освен камера за видеонаблюдение и аларма за опазването на дома, е нужно да знаем и в какво се изразява правилното поведение на собствениците на имоти. Какво е добре да предприемете, за да защитите жилището си от крадци и злонамерени деяния?  10 хитринки за опазване на жилището от крадци  Освен камера за видеонаблюдение със звук и алармена система е препоръчително

  • Как да открием перфектните мебели онлайн

    Обзавеждането на едно жилище винаги е сериозно предизвикателство. Избирането на различни артикули за дома отнема много от свободното време, и е свързано с различен вид проучвания и запознаване с характеристиките на отделните вещи. Днес има много по-лесен начин да се справим с тази задача, като се доверим на търговците и изберем мебели онлайн. Този тип пазаруване

  • Цветята са на почит от векове

    Цветята са омайвали художници и поети от древни времена. Както днес, така и в миналото думата цвете е символ на красота и свежест. То е използвано за подарък за дамите от древни времена. Розата е доказала своята красота и е предпочитан подарък, като символ на любов. Букет рози си остава предпочитан за подарък и символ на любов от много години насам. Днес в сайтовете

  • Какво да правим в София през август? (Първа част)

    Август може да бъде убийствен за всеки един в София. Особено когато в мислите си ти си на някой усамотен плаж, под чадър, четейки книга. Тази година жегите също са огромни. Точно затова август може да бъде изключително опасен за здравето на тялото и психиката. Ето няколко занимания, които могат да ви изкарат от августовата депресия: 1. Разхождай се в парка Препоръчително

  • Като деца мечтаехме да станем такива

    Когато сме деца определено виждаме една професия като забавление, без да забелязваме негативните страни и целия кариерен път, който се извървява докато накрая убедено твърдиш, че си постигнал нещо и си намерил призванието си. Точно преди пенсията. Както и да е. Децата обаче по типично чист и невинен начин подхождат към избора на професия.  Ето кои са

  • Кога не се нуждаете от трудов договор при кандидатстване за кредит?

    Стабилните доходи и работата на безсрочен трудов договор са сред основните изисквания на банковите финансови институции, изпълнението на които ви позволява да кандидатствате за кредит. Изискването за сигурни и доказани чрез трудов договор доходи е начин банките да си гарантират, че ще върнете отпуснатите средствата. За тях е важно да имате регулярен