☰
✕

Ежедневен расизъм

7754 Категория: Софийски истории
Oтивам на козметик. Приема ме едра, уморена и невзрачна жена на средна възраст. Оставям се на меките й кебапчести пръсти, а тя завързва обичайния за подобни места разговор: за времето, за децата („тези неблагодарни пубери"), за мъжа („моичкия"), за времето („то това есен като есен ли е?!")... Опитвам се да демонстрирам съпричастност изпод марлята, с която е покрила лицето ми. Докато мънкам нещо, тя вече е сменила темата: била в Париж през лятото, ама никога повече нямало да ходи там. Пръстите й инстинктивно започват да втриват нещо в бузите ми, по-усилено и по-нервно. „Е защо така?", питам повече от куртоазия, отколкото от интерес. Козметичката рязко спира, повдига марлята, за да ме погледне право в очите, и казва: „Защото е пълно с черни!"  

В главата ми мигновено нахлува кръв. На половината от процедурата съм, а по ирония на съдбата лицето ми е намазано с някаква кафява смес. „И какво от това?!", питам. Козметичката не е усетила напрежението в гласа ми и с готовност отговаря: „Ами страх ме е от тия, чернилките... Може би съм расистка, не знам..."  

„Знаете ли какво - казвам. - Изобщо не се съмнявайте повече. Вие сте един истински завършен расист!" Пред изумения й поглед избърсвам лице, ставам, грабвам чантата и си тръгвам. Моят малък протест остава да виси в пространството на кварталния козметичен салон, разбран единствено и само от мен самата.  

Израснах в семейство, в което половината роднини бяха турци мюсюлмани, а другата - класическа балканска смес от албанци, българи и гърци. Празнували сме заедно Байрам и Рамазан, Коледа и Великден. През 70-те семейството на чичо ми осинови момиченце мулатче. Една моя братовчедка се омъжи за циганин. Всичко това никога, ама никога не е представлявало драма за нито един член на фамилията. Разбрах, че някой може да бъде мразен или отхвърлян само заради цвета на кожата си или вярата си, едва когато станах тийнейджър.

През 80-те в България все още имаше много чуждестранни африкански студенти и в Дианабад (тогава Червена звезда) хората с черен цвят на кожата бяха обичайна гледка, заради близкия Студентски град. В блока ни живееше младо семейство от Судан. Бях приятелка с жената и често излизах с нея и бебето й в кварталните градинки на разходка. Един ден, докато си играех и гушках момченцето им, една съученичка мина покрай нас и зяпна, като ме видя. На другия ден пред класа ме попита как не ме е било гнус да пипам „това маймунче". Нямаше грам съмнение в правотата на въпроса си. Зададе го директно, с ирония и с подигравка, които целяха да ме унижат. Никой от класа не ме упрекна, но и никой не ме защити. В този момент за първи път видях расизма в действие. Ежедневен, практически, масов и личен. Този, който не се демонстрира, но стои вкоренен във възпитанието. Не политическият, а „човешкият". Най-опасният.  

Между срещата с козметичката и случката със съученичката са минали почти трийсет години. Светът се е отворил, глобализирали сме политиките, икономиките, магазините и телевизиите си. Устите са ни заболели да говорим за равенство, а като българи сме се изтощили да обясняваме на „цивилизования" свят, че сме умен, достоен и талантлив народ. Хиляди пъти сме се дразнили от генералното западноевропейско отношение към нас - като към по-слабо развита култура - и сме се тупали в гърдите как ставаме за всичко. Прикривали сме чувството си за малоценност с неглижиране на чуждите постижения, когато сме извън България. И сме демонстрирали колко сме open minded, прилагайки общоприетите съвременни ценности в домашните си условия. Сами се припознаваме като демократично настроени, сексуално толерантни, лишени от религиозни предразсъдъци модерни хора, за които расизмът е отживелица. Само че...  

Само че опитайте да се сетите колко пъти някой пред вас е започвал да разказва история с думите „Не съм расист, дори имам приятелка еврейка, но..." или с „не разделям хората по цвят, даже познавам двама негри, но..." Расизмът е толкова вплетен в българския бит, че хората дори не се притесняват да обсъждат шумно как например в целия френски национален отбор по футбол нямало нито един бял. Без никакви угризения пропускат факта, че чернокожи, или не, с африкански, с американски или с европейски корени, тези играчи са граждани на френската република, говорят нейния език и спазват нейните закони. И че отделянето им по цвят на кожата не е просто отживелица, а опасен начин на мислене.  

На официални форуми съм слушала как българската нация се губела заради циганите. В социалните мрежи ежедневно чета статуси, призоваващи да сме пазели българския дух от заплахата на: „циганската сган", „еврейската световна конспирация", „турския фес", „жестокостта на жълтата раса", „негърската агресия". Ако се беше случила с момчета с по-светъл цвят на кожата, историята с поругаването на портретите на български исторически личности, която заля facebook и Twitter, щеше да събуди съвсем друг тип дебати. Тогава обществото щеше да говори за историческо съзнание, за ролята на училището, за уважението към миналото и за учителя като фигура. В крайна сметка вероятно щеше да определи инцидента като „необмислена тийнейджърска проява" и с това снизходително да го забрави. Тъмният тен на лицата на извършителите обаче коренно обърна фокуса. И, което е най-страшното, заговори с расистки лозунги не само от трибуната на ежедневния личен статус в социалната мрежа. Оказа се, че езикът на този вид безпощадна омраза е близък на личности, чийто статус в обществото е повече от значим. На него си позволи да говори дори уж утвърденият корифей Кеворк Кеворкян. Патосът му беше толкова органически и автентичен, че даже принципната журналистическа етика не го спря да употребява в обилните си изказвания по въпроса откровени улични обиди. И да разчита на аргументация, опряна на етнически и, в крайна сметка, чиста проба расистки принципи.  

Гледах 007 координати: Скайфол преди няколко дни. Докато поредният и адски готин Джеймс Бонд спасяваше света, някой в салона шумно нарече красивата му чернокожа колега „мръсна, черна предателка". Изумих се как спонтанната зрителска реакция може да бъде толкова расистки категорична. Ако дамата, която стреля и уж убива агент 007, беше бяла, коментарът със сигурност щеше да свърши до „мръсна предателка". Плашещо е, че това „черна" се изплъзна от само себе си. За да докаже неоспоримо, че расизмът е част от възпитанието, поведението и „ценностите" на голяма част от хората тук. И е на такова клетъчно ниво, че ще трябват години целенасочено възпитание и национална политика, за да бъде определен от средностатистическия българин - лично и в себе си - като зло. Дотогава ще си разказваме истории за „най-добри приятели негри" и ще извиняваме държавното безхаберие с циганите, а световните политически проблеми - с някакъв измислен еврейски мегаплан за господство. Чист фашизъм в нов, рафиниран вид.  

Не се сдържах и се обърнах да видя лицето на въпросния коментатор в киносалона. Беше на видима възраст 20-25 години. Облечен като рапър, със свлечени панталони, провиснал суичър, шапка с козирка настрани и огромна верига на врата. Каква ирония...    

Oтивам на козметик. Приема ме едра, уморена и невзрачна жена на средна възраст. Оставям се на меките й кебапчести пръсти, а тя завързва обичайния за подобни места разговор: за времето, за децата („тези неблагодарни пубери"), за мъжа („моичкия"), за времето („то това есен като есен ли е?!")... Опитвам се да демонстрирам съпричастност изпод марлята, с която е покрила лицето ми. Докато мънкам нещо, тя вече е сменила темата: била в Париж през лятото, ама никога повече нямало да ходи там. Пръстите й инстинктивно започват да втриват нещо в бузите ми, по-усилено и по-нервно. „Е защо така?", питам повече от куртоазия, отколкото от интерес. Козметичката рязко спира, повдига марлята, за да ме погледне право в очите, и казва: „Защото е пълно с черни!"  

В главата ми мигновено нахлува кръв. На половината от процедурата съм, а по ирония на съдбата лицето ми е намазано с някаква кафява смес. „И какво от това?!", питам. Козметичката не е усетила напрежението в гласа ми и с готовност отговаря: „Ами страх ме е от тия, чернилките... Може би съм расистка, не знам..."  

„Знаете ли какво - казвам. - Изобщо не се съмнявайте повече. Вие сте един истински завършен расист!" Пред изумения й поглед избърсвам лице, ставам, грабвам чантата и си тръгвам. Моят малък протест остава да виси в пространството на кварталния козметичен салон, разбран единствено и само от мен самата.  

Израснах в семейство, в което половината роднини бяха турци мюсюлмани, а другата - класическа балканска смес от албанци, българи и гърци. Празнували сме заедно Байрам и Рамазан, Коледа и Великден. През 70-те семейството на чичо ми осинови момиченце мулатче. Една моя братовчедка се омъжи за циганин. Всичко това никога, ама никога не е представлявало драма за нито един член на фамилията. Разбрах, че някой може да бъде мразен или отхвърлян само заради цвета на кожата си или вярата си, едва когато станах тийнейджър.

През 80-те в България все още имаше много чуждестранни африкански студенти и в Дианабад (тогава Червена звезда) хората с черен цвят на кожата бяха обичайна гледка, заради близкия Студентски град. В блока ни живееше младо семейство от Судан. Бях приятелка с жената и често излизах с нея и бебето й в кварталните градинки на разходка. Един ден, докато си играех и гушках момченцето им, една съученичка мина покрай нас и зяпна, като ме видя. На другия ден пред класа ме попита как не ме е било гнус да пипам „това маймунче". Нямаше грам съмнение в правотата на въпроса си. Зададе го директно, с ирония и с подигравка, които целяха да ме унижат. Никой от класа не ме упрекна, но и никой не ме защити. В този момент за първи път видях расизма в действие. Ежедневен, практически, масов и личен. Този, който не се демонстрира, но стои вкоренен във възпитанието. Не политическият, а „човешкият". Най-опасният.  

Между срещата с козметичката и случката със съученичката са минали почти трийсет години. Светът се е отворил, глобализирали сме политиките, икономиките, магазините и телевизиите си. Устите са ни заболели да говорим за равенство, а като българи сме се изтощили да обясняваме на „цивилизования" свят, че сме умен, достоен и талантлив народ. Хиляди пъти сме се дразнили от генералното западноевропейско отношение към нас - като към по-слабо развита култура - и сме се тупали в гърдите как ставаме за всичко. Прикривали сме чувството си за малоценност с неглижиране на чуждите постижения, когато сме извън България. И сме демонстрирали колко сме open minded, прилагайки общоприетите съвременни ценности в домашните си условия. Сами се припознаваме като демократично настроени, сексуално толерантни, лишени от религиозни предразсъдъци модерни хора, за които расизмът е отживелица. Само че...  

Само че опитайте да се сетите колко пъти някой пред вас е започвал да разказва история с думите „Не съм расист, дори имам приятелка еврейка, но..." или с „не разделям хората по цвят, даже познавам двама негри, но..." Расизмът е толкова вплетен в българския бит, че хората дори не се притесняват да обсъждат шумно как например в целия френски национален отбор по футбол нямало нито един бял. Без никакви угризения пропускат факта, че чернокожи, или не, с африкански, с американски или с европейски корени, тези играчи са граждани на френската република, говорят нейния език и спазват нейните закони. И че отделянето им по цвят на кожата не е просто отживелица, а опасен начин на мислене.  

На официални форуми съм слушала как българската нация се губела заради циганите. В социалните мрежи ежедневно чета статуси, призоваващи да сме пазели българския дух от заплахата на: „циганската сган", „еврейската световна конспирация", „турския фес", „жестокостта на жълтата раса", „негърската агресия". Ако се беше случила с момчета с по-светъл цвят на кожата, историята с поругаването на портретите на български исторически личности, която заля facebook и Twitter, щеше да събуди съвсем друг тип дебати. Тогава обществото щеше да говори за историческо съзнание, за ролята на училището, за уважението към миналото и за учителя като фигура. В крайна сметка вероятно щеше да определи инцидента като „необмислена тийнейджърска проява" и с това снизходително да го забрави. Тъмният тен на лицата на извършителите обаче коренно обърна фокуса. И, което е най-страшното, заговори с расистки лозунги не само от трибуната на ежедневния личен статус в социалната мрежа. Оказа се, че езикът на този вид безпощадна омраза е близък на личности, чийто статус в обществото е повече от значим. На него си позволи да говори дори уж утвърденият корифей Кеворк Кеворкян. Патосът му беше толкова органически и автентичен, че даже принципната журналистическа етика не го спря да употребява в обилните си изказвания по въпроса откровени улични обиди. И да разчита на аргументация, опряна на етнически и, в крайна сметка, чиста проба расистки принципи.  

Гледах 007 координати: Скайфол преди няколко дни. Докато поредният и адски готин Джеймс Бонд спасяваше света, някой в салона шумно нарече красивата му чернокожа колега „мръсна, черна предателка". Изумих се как спонтанната зрителска реакция може да бъде толкова расистки категорична. Ако дамата, която стреля и уж убива агент 007, беше бяла, коментарът със сигурност щеше да свърши до „мръсна предателка". Плашещо е, че това „черна" се изплъзна от само себе си. За да докаже неоспоримо, че расизмът е част от възпитанието, поведението и „ценностите" на голяма част от хората тук. И е на такова клетъчно ниво, че ще трябват години целенасочено възпитание и национална политика, за да бъде определен от средностатистическия българин - лично и в себе си - като зло. Дотогава ще си разказваме истории за „най-добри приятели негри" и ще извиняваме държавното безхаберие с циганите, а световните политически проблеми - с някакъв измислен еврейски мегаплан за господство. Чист фашизъм в нов, рафиниран вид.  

Не се сдържах и се обърнах да видя лицето на въпросния коментатор в киносалона. Беше на видима възраст 20-25 години. Облечен като рапър, със свлечени панталони, провиснал суичър, шапка с козирка настрани и огромна верига на врата. Каква ирония...    

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Софийски истории

  • Най-спешните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари

    Парите са съществена част от живота ни и има моменти, когато имаме нужда от тях спешно, за да посрещнем неочаквани разходи или да покрием основни нужди. В тази статия ще обсъдим най-неотложните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари и ще проучим някои възможни решения за справяне с тези ситуации. Медицински спешни случаи Спешните медицински случаи

  • Българска роза бе засадена в центъра на Виена (СНИМКИ)

    В сряда следобяд (на 19 април) в австрийската столица Виена се състоя едно прекрасно и цветно събитие: засаждането на българска роза в световноизвестната красива цветна градина Volksgarten в сърцето на австрийската столица (срещу парламента и кметството, до Бургтеатър, канцлерството и президенството). Идеята е на децата от българското неделно

  • Различните видове изолации и техните предимства

    Изолацията играе решаваща роля за поддържане на температурата и енергийната ефективност на всяка сграда. Изборът на правилната топлоизолация за вашия дом или бизнес сграда може значително да намали разходите за енергия и да подобри комфорта. Нека разгледаме разгледаме различните видове изолации и техните предимства. Изолация от фибростъкло Изолацията

  • Стотици любители на възхитителен джин се потопиха в „Есенция от любовни любопитности“ по време на необикновено парти

    Още в ранния следобед почитателите на екстравагантния джин, търпеливо изчакваха да се сдобият със загадъчна карта на приключението, което ги очакваше в следващите няколко часа. Чудато преобразената градина обещаваше превкусни любопитности, под вещото ръководство на петима приказни герои – добре познатите Барон фон Краставич и Кю Къмбербач, както

  • Полезни съвети при тегленето на нов кредит

    В днешните несигурни времена с нарастваща инфлация и постоянно вдигане на цените, много хора не успяват да покрият разходите си и имат спешна нужда от допълнителни средства. В такъв случай повечето прибягват до тегленето на онлайн кредити. Ако и вие се чудите откъде да намерите пари за непредвидени разходи, то не е лоша идея да кандидатствате за сигурен бърз

  • Градските предизвикателства пред София: намиране на гъвкави решения за качеството на въздуха

    Проблемът Замърсяването на въздуха е основната екологична причина за преждевременна смърт сред гражданите на ЕС. Фините прахови частици се считат за отговорни за приблизително 436 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2013 г., азотният диоксид за 68 000 и приземният озон за още 16 000. София, България, е най-замърсената столица в Европа, с високи

  • Сервизи за хранене

    Изборът на сервиз за хранене на пръв поглед може и да не изглежда толкова важен, но истината е, че ако притежавате правилния комплект, той ще направи много по-приятно времето за хранене. Друго, което може да постигнете, е да промените целия облик на кухнята или трапезарията си. А ако искате да впечатлите гостите си или да подарите луксозен сервиз, трябва да

  • Как да изберем дамско портмоне за подарък?

      Често оставаме без идеи за подаръци за празниците на любимите ни хора. Затова тук сме ви приготвили страхотно предложение – а именно, дамско портмоне. Това е идеално решение, когато искате да подарите функционален и практичен продукт, който да напомни за вашата привързаност. Но как да изберем такова? Как избираме дамско портмоне, когато търсим подарък? Ако

  • Откъде да се сдобием със свежи и модерни попълнения за нашия гардероб?

    Дамите доста често пазаруват. Те обичат да търсят нови дрехи, обувки, аксесоари и принадлежности. Съответно, купища онлайн магазини предлагат всякакви продукти за жени. Това обаче не означава, че всеки един магазин е стойностен. Затова тук ще разгледаме откъде да попълним своя гардероб. Защо да пазаруваме в Answear? Дигитализацията на света ни осигури

  • Къде ще ви дадат заем без да имате официална заетост?

     Коя банка ще даде заем без официална заетост на някого? - обикновен въпрос, който звучи отхора, които нямат официална работа. Много от тях дори не се опитват да кандидатстват в банката, тъй като не се съмняват, че това ще доведе до отказ. Лице, което има определени доходи, които не са официално потвърдени, има възможност да използва кредитен продукт. Доколко

  • Как визуално да увеличите пространството в малка баня в хотел?

    Независимо от броя на звездите на хотела, банята в него трябва да отговаря на съответните стандарти. Следователно, имайки предвид насоките на строителните разпоредби, можем да приложим и подходящи трикове за подреждане, които ще направят банята да изглежда по-великолепна. Как да използваме светлина, отражения, цветове, форми и пропорции, за да изглежда

  • Осветление за банята - как ефективно да осветявате тази стая

      Светлината е подценен герой в интериора - особено на малките помещения, като бани в жилищни блокове. Светлината оформя пространството. Тя може визуално да подобри пропорциите и да внесе желаното настроение в помещението. Както осветлението на малка баня без прозорец, така и на баня с голямо остъкляване, изисква обмислени решения. Предлагаме какво

  • Кой метод за отпушване на канали да изберем?

    Отпушването на канали не е никак лесна задача. Много хора си мислят, че могат да се справят с подръчни средства, но идва един момент, в който те просто не работят. Ако такава патова ситуация настъпи, то тогава намесата на водопроводчик е неизбежна. В следващите редове ще посочим, какви методи за отпушване на канал прилагат хората и кой е най-добрият от тях. Как

  • Бум на казино игрите в България

    От незапомнени времена, човекът рискува. Това е една от човешките черти – инстинктът за самосъхранение, стремежът за размножаване и стремежът за риск, или хазарт. С понятието „хазарт” имаме предвид много по-малки понятия, като изпитването на вълнение, нарочното покачване на адреналина и т.н. Помислете малко: А ако прашката на Давид се бе счупила в ръката

  • Как да опазим дома си от крадци – 10 хитринки

    Освен камера за видеонаблюдение и аларма за опазването на дома, е нужно да знаем и в какво се изразява правилното поведение на собствениците на имоти. Какво е добре да предприемете, за да защитите жилището си от крадци и злонамерени деяния?  10 хитринки за опазване на жилището от крадци  Освен камера за видеонаблюдение със звук и алармена система е препоръчително

  • Как да открием перфектните мебели онлайн

    Обзавеждането на едно жилище винаги е сериозно предизвикателство. Избирането на различни артикули за дома отнема много от свободното време, и е свързано с различен вид проучвания и запознаване с характеристиките на отделните вещи. Днес има много по-лесен начин да се справим с тази задача, като се доверим на търговците и изберем мебели онлайн. Този тип пазаруване

  • Цветята са на почит от векове

    Цветята са омайвали художници и поети от древни времена. Както днес, така и в миналото думата цвете е символ на красота и свежест. То е използвано за подарък за дамите от древни времена. Розата е доказала своята красота и е предпочитан подарък, като символ на любов. Букет рози си остава предпочитан за подарък и символ на любов от много години насам. Днес в сайтовете

  • Какво да правим в София през август? (Първа част)

    Август може да бъде убийствен за всеки един в София. Особено когато в мислите си ти си на някой усамотен плаж, под чадър, четейки книга. Тази година жегите също са огромни. Точно затова август може да бъде изключително опасен за здравето на тялото и психиката. Ето няколко занимания, които могат да ви изкарат от августовата депресия: 1. Разхождай се в парка Препоръчително

  • Като деца мечтаехме да станем такива

    Когато сме деца определено виждаме една професия като забавление, без да забелязваме негативните страни и целия кариерен път, който се извървява докато накрая убедено твърдиш, че си постигнал нещо и си намерил призванието си. Точно преди пенсията. Както и да е. Децата обаче по типично чист и невинен начин подхождат към избора на професия.  Ето кои са

  • Кога не се нуждаете от трудов договор при кандидатстване за кредит?

    Стабилните доходи и работата на безсрочен трудов договор са сред основните изисквания на банковите финансови институции, изпълнението на които ви позволява да кандидатствате за кредит. Изискването за сигурни и доказани чрез трудов договор доходи е начин банките да си гарантират, че ще върнете отпуснатите средствата. За тях е важно да имате регулярен