Аз и още 4 други решихме да останем.
Защо- и аз не знам. Може би тогава нямах при кого да отида, а сега пък имам цели 18 избора.
Според онлайн изчисления, всеки ден от България емигрирали над 20 човека. Т.е. всички от моя клас и други като тях. Някой си намират работа още от тук, българските сайтове за обяви за работа са пълни с оферти за чужбина: от ферми и гроздобери, до домашни помощници и сервитьори. Заплатите са ясно упоменати- ниски за чуждия стандарт, но райски за нашия. Условията са много по-добри от българските работодатели, а шанса да си стъпиш на краката и да успееш огромен.
Тогава защо още всички стоим тук?
Семейство, отговорности, кариера, деца, близки, страх.
Все причини, които можем да изреждаме. Причини, които понякога ни принуждават, друг път спират, а дори и мачкат, за да не можем просто да ги хванем една чанта с 10 тениски и да заминем на приключение, което е много вероятно да ни направи по-спокойни, по-щастливи и много повече нормални хора, отколкото жалкото ни живеене тук.
Но и емигрирането не толкова вълшебно, камо ли лесно.
Всеки ден гледаме и слушаме десетки истории на хора, които преживяват небивали унижения по ферми в целия свят. Други пък не могат да си намерят работа, умират, а близките им се чудят как да ги приберат. Трети се радват дори на помощите за безработни в чужбина, защото на много места са по-високи от средната работна заплата в страната им.
Раят на българския гурбедчия- Англия, също е доста подводен камък напоследък. Хлъзгава и неясна. Ще приеме ли повече българи, няма ли да приеме. Ще изгони ли сегашните, или ще ги задържи.
Едно е ясно: всеки от младите българи в България е мислел за емиграция. Някои са я предприели, други изчакват, трети само се замислят. И всичките тези статистики не говорят много добре за страната ни. Не очаквано, един ден..аз и 4-те други мои съученици ще се събудим в една празна страна. Ще вървим по празни улици, ще се разхождаме по празни паркове. Ще пием кафе в празни кафета и сигурно дори ще бъде на самообслужване! Емиграцията вече не е тенденция, тя е ежедневие!
Как се случва метаморфозата на едно общество в стадо?
Колко от вашите съученици са емигрирали? Повечето? Да и при мен е така. От клас, който беше 23 човека, 18 живеят в чужбина. От екзотични дестинации като Сингапур и Куба, до клишетата Англия и Испания. 18 човека, който или записаха нещо, и не дочакаха да завършат, или направо след последния училищен звънец решиха да избягат, но не защото някой ги гони, а защото те не искат да останат тук.
Аз и още 4 други решихме да останем.
Защо- и аз не знам. Може би тогава нямах при кого да отида, а сега пък имам цели 18 избора.
Според онлайн изчисления, всеки ден от България емигрирали над 20 човека. Т.е. всички от моя клас и други като тях. Някой си намират работа още от тук, българските сайтове за обяви за работа са пълни с оферти за чужбина: от ферми и гроздобери, до домашни помощници и сервитьори. Заплатите са ясно упоменати- ниски за чуждия стандарт, но райски за нашия. Условията са много по-добри от българските работодатели, а шанса да си стъпиш на краката и да успееш огромен.
Тогава защо още всички стоим тук?
Семейство, отговорности, кариера, деца, близки, страх.
Все причини, които можем да изреждаме. Причини, които понякога ни принуждават, друг път спират, а дори и мачкат, за да не можем просто да ги хванем една чанта с 10 тениски и да заминем на приключение, което е много вероятно да ни направи по-спокойни, по-щастливи и много повече нормални хора, отколкото жалкото ни живеене тук.
Но и емигрирането не толкова вълшебно, камо ли лесно.
Всеки ден гледаме и слушаме десетки истории на хора, които преживяват небивали унижения по ферми в целия свят. Други пък не могат да си намерят работа, умират, а близките им се чудят как да ги приберат. Трети се радват дори на помощите за безработни в чужбина, защото на много места са по-високи от средната работна заплата в страната им.
Раят на българския гурбедчия- Англия, също е доста подводен камък напоследък. Хлъзгава и неясна. Ще приеме ли повече българи, няма ли да приеме. Ще изгони ли сегашните, или ще ги задържи.
Едно е ясно: всеки от младите българи в България е мислел за емиграция. Някои са я предприели, други изчакват, трети само се замислят. И всичките тези статистики не говорят много добре за страната ни. Не очаквано, един ден..аз и 4-те други мои съученици ще се събудим в една празна страна. Ще вървим по празни улици, ще се разхождаме по празни паркове. Ще пием кафе в празни кафета и сигурно дори ще бъде на самообслужване! Емиграцията вече не е тенденция, тя е ежедневие!
Как се случва метаморфозата на едно общество в стадо?