Пластичната хирургия е спорна тема. Понякога помага. Навремето
познавах една мацка с общо взето
несъществуващ
бюст. В света на визуалните животни (тоест хората и най-вече мъжете) това почти сигурно я обричаше на
социална гибел. След поредния просташки коментар, че е „плоска", тя каза „Fuck you, нещастници",
изтегли всичките си спестявания, замина за Швейцария и се върна оттам с чифт
съвършено оформени, Сочни Ци-ци
- такива, на които тайно, но редовно и френетично лъска половината мъжка
популация на планетата Земя. Може да се каже, че тя просто нямаше избор. (И не, не стана певица, даже
по-късно разкара почти всичкия силикон.)
Хирургично-козметичното префасониране е пипкава работа. Въпреки
уверенията на спецовете, гълтащи с охота кинтите ви, истината е, че резултатите
са непредвидими. Ръсиш покъртителни суми, затваряш очи и стискаш палци. Както
ще правят сега тези, заели се с едновременното облагородяване и съхраняване на
един от може би най-грозните паметници в Европа и със сигурност в България. Уродът
стърчи пред НДК вече 33 години
- ръбест, сив и нахално импозантен. Нищо лично към създателя му - кой знае
какви специални творчески инструкции е получил по онова време и кой му е висял
на главата. Говорим за епоха, в която, ако потресаващо простите лъвове на
софрите и братската дружба ти наредят да изобразиш Джеймс Бонд пиещ сок от бъз
вместо Болинджър, ти козируваш и го правиш. Както вероятно са процедирали
хората, мумифицирaли ни
с хорър-паметника на
Фритьоф Нансен съвсем наскоро. Извинявам се, но ако една
гигантска гад в квартала е горе-долу поносима, то
две вече идват малко в повече...
Не съм запознат с обстоятелствата около раждането на това
нещо, преследващо по грозотия евентуалното дете на Човека Слон и майката на
Гилбърт Грейп, но знам, че откакто то изникна в нашия квартал, не съм срещнал
нито един негов фен. Никой, за толкова много години, нито веднъж не ми е казал:
„Абе, скивай к'ъв готин паметник". Разбира се, когато въпросът за демонтирането
му бе повдигнат, голяма част от нацията внезапно се самоинжектира с небивала
гордост и любов към „културното ни наследство" и скочи да протестира, както при
драмата с Паметника на съветската армия - сплотено, наежено
и непоклатимо, като този несъмнено доблестен (и вероятно неграмотен) юнак и колхозничката му.
Въпрос на финанси, ще кажат едни. Въпрос на вкус, ще кажат
втори. Въпрос на управляващ режим, ще кажат трети. И всичките ще бъдат прави...
донякъде и за себе си. За мен този стърчащ депресивен изверг винаги ще сее мрак
из мястото, където навремето имаше лазурно слънчев шадраван, в който, тъкмо
проходил, едва не се удавих.
Big kiss
nasso
Пластичната хирургия е спорна тема. Понякога помага. Навремето
познавах една мацка с общо взето несъществуващ
бюст. В света на визуалните животни (тоест хората и най-вече мъжете) това почти сигурно я обричаше на
социална гибел. След поредния просташки коментар, че е „плоска", тя каза „Fuck you, нещастници",
изтегли всичките си спестявания, замина за Швейцария и се върна оттам с чифт
съвършено оформени, Сочни Ци-ци
- такива, на които тайно, но редовно и френетично лъска половината мъжка
популация на планетата Земя. Може да се каже, че тя просто нямаше избор. (И не, не стана певица, даже
по-късно разкара почти всичкия силикон.)
Хирургично-козметичното префасониране е пипкава работа. Въпреки
уверенията на спецовете, гълтащи с охота кинтите ви, истината е, че резултатите
са непредвидими. Ръсиш покъртителни суми, затваряш очи и стискаш палци. Както
ще правят сега тези, заели се с едновременното облагородяване и съхраняване на
един от може би най-грозните паметници в Европа и със сигурност в България. Уродът
стърчи пред НДК вече 33 години
- ръбест, сив и нахално импозантен. Нищо лично към създателя му - кой знае
какви специални творчески инструкции е получил по онова време и кой му е висял
на главата. Говорим за епоха, в която, ако потресаващо простите лъвове на
софрите и братската дружба ти наредят да изобразиш Джеймс Бонд пиещ сок от бъз
вместо Болинджър, ти козируваш и го правиш. Както вероятно са процедирали
хората, мумифицирaли ни
с хорър-паметника на Фритьоф Нансен съвсем наскоро. Извинявам се, но ако една
гигантска гад в квартала е горе-долу поносима, то две вече идват малко в повече...
Не съм запознат с обстоятелствата около раждането на това
нещо, преследващо по грозотия евентуалното дете на Човека Слон и майката на
Гилбърт Грейп, но знам, че откакто то изникна в нашия квартал, не съм срещнал
нито един негов фен. Никой, за толкова много години, нито веднъж не ми е казал:
„Абе, скивай к'ъв готин паметник". Разбира се, когато въпросът за демонтирането
му бе повдигнат, голяма част от нацията внезапно се самоинжектира с небивала
гордост и любов към „културното ни наследство" и скочи да протестира, както при
драмата с Паметника на съветската армия - сплотено, наежено
и непоклатимо, като този несъмнено доблестен (и вероятно неграмотен) юнак и колхозничката му.
Въпрос на финанси, ще кажат едни. Въпрос на вкус, ще кажат
втори. Въпрос на управляващ режим, ще кажат трети. И всичките ще бъдат прави...
донякъде и за себе си. За мен този стърчащ депресивен изверг винаги ще сее мрак
из мястото, където навремето имаше лазурно слънчев шадраван, в който, тъкмо
проходил, едва не се удавих.
Big kiss
nasso
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители