Позитивизмът е труден за поддържане в днешно време, а причини за него има, просто са потопени малко встрани от постоянния поток информация. Плявата и простотията ги потопиха - от ефира до личния ни живот, от спорта до образованието ни. И понякога се носи усещането, че от тази страна на барикадата, където сме повечето граждани в тази държава, песимистичният тон е оцветил цялото ни съществуване за поколения напред. А този текст е за това, което се случва от другата страна на барикадата. Където всъщност се случват хубавите неща, редица малки чудеса, които горят като свещи в мрака през цялото време и заслужават много повече време в нашия собствен ефир. И причините за позитивизъм да изплуват от помията.
Ето на прима виста част от тях - за 7 години гимнастичките ни спечелиха 81 медала от Олимпийски игри, световни и европейски първенства, Гран При и световни купи, включително златни медали от Световното през 2014. От Олимпиадата в Лондон 2012 имаме бронзовия медалист Радослав Златанов - български параолимпиец. Имаме Радослав Янков, световен шампион по сноуборд. Имаме ученици, които печелят конкурси в какви ли не дисциплини, включително и отличия от НАСА. Имаме д-р Теньо Попминчев - един от най-обещаващите учени в света, според Science News. Имаме световни шампиони по бийтбокс като Skiller и Pe4enkata. Имаме
Кристо. Имаме световноизвестни диригенти като Йордан Камджалов и
Максим Ешкенази. Имаме Иван Бърнев, който преди време изигра главна роля във филма на носителя на “Оскар” Иржи Менцел -
Служих на английския крал. Ами всекидневните герои - като пожарникаря
Валентин Желязков или астронома
Евгени Овчаров? Или майстор
Алексей Алексиев... Хора, които преследват съдбата си и мечтите си без оглед на условията, в които се налага да работят. Това са само малка част от героите и техните постижения, но, ако се разтърсим, ще намерим още и още. Сред общия поток от плява, тези хора и събития изпъкват ярко и светят в изкуствено поддържаната тъма.
А всъщност те са най-важното, което става в тази държава, защото са абсолютното доказателство, че нещата могат и се случват, въпреки всичко. Тези хора и успехи доказват, че от купчината тор може да се роди цвете - напълно неочаквано, но достатъчно жилаво, че да засенчи цветя от държави, където хората са се научили да превръщат дори торта в злато. И ако някой все пак се съмнява, е нормално да се запита дали изброените по-горе българи въобще някога са имали каквито и да било нормални условия да се реализират потенциала си. Просто потенциалът им е достатъчно силен, че да изплува и да разцъфти в България. И това ни е надеждата, защото е очевидно, че това е начинът - с трудности и перипетии, но напълно постижимо е човек да постигне нещата, за които гори и които го тласкат напред и нагоре.
Така че, следващият път, преди да ударим по масата, когато историята ни е крива, всички са против нас, а и ние сме скапаняци, по-добре да се замислим, че има хора, които се доказват извън тези мантри. Те са извън радара на псевдо-медии, псевдо-политика, псевдо-реалити програми в псевдо-общество. Вместо да спрат да се появяват изобщо, тези тихи герои се появяват от тук и от там, още и още за наша радост и горчилка. Горчилка, защото само можем да гадаем колко добре щяхме да живеем в България, ако всички като тях имат условия за развитие. Да не говорим за потенциала и на всички онези, които отдавна са в чужбина. И радост, защото големите хора от малката държава ги има и с делата си дават най-добрия урок - единственият правилен избор е да правиш това, което можеш, по най-добрия възможен начин. Защото всичко друго е вегетиране в един цирк, в който е тъпо да позволим да сме клоуните.
Позитивизмът е труден за поддържане в днешно време, а причини за него има, просто са потопени малко встрани от постоянния поток информация. Плявата и простотията ги потопиха - от ефира до личния ни живот, от спорта до образованието ни. И понякога се носи усещането, че от тази страна на барикадата, където сме повечето граждани в тази държава, песимистичният тон е оцветил цялото ни съществуване за поколения напред. А този текст е за това, което се случва от другата страна на барикадата. Където всъщност се случват хубавите неща, редица малки чудеса, които горят като свещи в мрака през цялото време и заслужават много повече време в нашия собствен ефир. И причините за позитивизъм да изплуват от помията.
Ето на прима виста част от тях - за 7 години гимнастичките ни спечелиха 81 медала от Олимпийски игри, световни и европейски първенства, Гран При и световни купи, включително златни медали от Световното през 2014. От Олимпиадата в Лондон 2012 имаме бронзовия медалист Радослав Златанов - български параолимпиец. Имаме Радослав Янков, световен шампион по сноуборд. Имаме ученици, които печелят конкурси в какви ли не дисциплини, включително и отличия от НАСА. Имаме д-р Теньо Попминчев - един от най-обещаващите учени в света, според Science News. Имаме световни шампиони по бийтбокс като Skiller и Pe4enkata. Имаме Кристо. Имаме световноизвестни диригенти като Йордан Камджалов и Максим Ешкенази. Имаме Иван Бърнев, който преди време изигра главна роля във филма на носителя на “Оскар” Иржи Менцел - Служих на английския крал. Ами всекидневните герои - като пожарникаря Валентин Желязков или астронома Евгени Овчаров? Или майстор Алексей Алексиев... Хора, които преследват съдбата си и мечтите си без оглед на условията, в които се налага да работят. Това са само малка част от героите и техните постижения, но, ако се разтърсим, ще намерим още и още. Сред общия поток от плява, тези хора и събития изпъкват ярко и светят в изкуствено поддържаната тъма.
А всъщност те са най-важното, което става в тази държава, защото са абсолютното доказателство, че нещата могат и се случват, въпреки всичко. Тези хора и успехи доказват, че от купчината тор може да се роди цвете - напълно неочаквано, но достатъчно жилаво, че да засенчи цветя от държави, където хората са се научили да превръщат дори торта в злато. И ако някой все пак се съмнява, е нормално да се запита дали изброените по-горе българи въобще някога са имали каквито и да било нормални условия да се реализират потенциала си. Просто потенциалът им е достатъчно силен, че да изплува и да разцъфти в България. И това ни е надеждата, защото е очевидно, че това е начинът - с трудности и перипетии, но напълно постижимо е човек да постигне нещата, за които гори и които го тласкат напред и нагоре.
Така че, следващият път, преди да ударим по масата, когато историята ни е крива, всички са против нас, а и ние сме скапаняци, по-добре да се замислим, че има хора, които се доказват извън тези мантри. Те са извън радара на псевдо-медии, псевдо-политика, псевдо-реалити програми в псевдо-общество. Вместо да спрат да се появяват изобщо, тези тихи герои се появяват от тук и от там, още и още за наша радост и горчилка. Горчилка, защото само можем да гадаем колко добре щяхме да живеем в България, ако всички като тях имат условия за развитие. Да не говорим за потенциала и на всички онези, които отдавна са в чужбина. И радост, защото големите хора от малката държава ги има и с делата си дават най-добрия урок - единственият правилен избор е да правиш това, което можеш, по най-добрия възможен начин. Защото всичко друго е вегетиране в един цирк, в който е тъпо да позволим да сме клоуните.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители