Ние, хората, обожаваме да бъдем драматични когато става дума за отношения и проблемите в тях. Приятелства или любовни връзки, семейство или размяна на реплики в супермаркета с леличка с кофти боядисана червена коса на касата пред нас, сякаш всички проблеми в живота ни идват от тъпите хора, които са навсякъде и изобщо не се държат както смятаме, че е правилно. Както казва Скот Дисик: “Понякога осъзнавам, че аз съм перфектен и просто проблемът е във всички останали около мен”.
Най-голямата болка на ранимото създание Човек, е раздялата. То не се пишат песни с разкъсваща емоция, то не се постват фейсбук статуси за фалшивите приятели, то не се развиват травми до живот и проблеми с доверието защото “People always leave”...
Ако обаче разчистим всички илюзии “как трябва да бъде” начело с тази, че започнат ли едни отношения, те Трябва с главно “Т” да бъдат един непрекъснат низ от чести срещи и безпроблемно общуване за да си заслужават, ще можем да си отдъхнем малко от драмата.
На първо място, всяка среща с човешко същество те учи на нещо, ако разбира се благоволиш пред себе си да седнеш и да си научиш урока. Дори най-прецакалият те човек в действителност ти показва, че нещо в теб може да бъде другояче, за да не се стига пак до същата ситуация. Както Уил Смит каза в скорошен изблик на мъдрост в неговото instagram story: “Никога не се изкарвай жертва, в никоя ситуация. Така не можеш да продължиш напред. Не обвинявай никого, ти си само ТИ и единственото, което можеш да направиш е да поемеш отговорността пред себе си. Да се научиш от ситуацията, дори и тя да е била изцяло предизвикана от някой друг”.
Второ и упорито пренебрегвано, ако си свързан с някого, ако наистина наистина си свързан с някого, няма значение колко далеч сте, дали си общувате постоянно или сте спрели контакт за една, две, даже десет години. Връзката никога не се къса ако запазиш само хубавите чувства. Затова няма нужда от паниката “Край, всичко между нас приключи, затварям тази страница, ах, как умират отношенията”. Единственото умиране си е умирането в края на живота. Всичко друго е излишно драматизиране. Веднъж свързани дори с най-малката сребърна нишка, вие сте част от живота си.
Като сме тръгнали да изброяваме, стигаме до трето свръхважно. Няма нищо страшно в паузите в отношенията. Човек дори себе си не може да търпи постоянно, та какво остава за някой друг. Всяка връзка има възходи и спадове, не само любовните. И понякога най-доброто, което могат да направят двама души е да се отдалечат, да оставят енергията си да отдъхне от присъствието на другия, да преживеят нови неща с нови хора, в едни по-свежи отношения. Така ако сте запазили само добро към онзи, с когото разделяте пътищата си за колкото време ви е нужно, след като то изтече, със сигурност ще има какво да си разказвате и да преживявате заедно с подновени сили. На всичкото отгоре като бонус, след дълга пауза в отношенията с някого ти практически получаваш нов, променен и ако е готин тип - израснал човек, с когото обаче имате лукса да споделяте дълга обща история.
На мен ми бяха нужни 5-6-7-8 връзки от всякакъв вид: с родител, роднинска, няколко гаджета и немалко приятелства, в които просто спираме контакт (все тая периодът от време и дори начинът на “късане”), за да разбера. Аз съм прецаквала нещата и съм била ужасен човек, другият е бил тъп нетърпим тъпак, изтощавали сме се от присъствието си, не е имало какво да си кажем... но в един момент, година или повече по-късно, просто сме вдигали телефона когато го усетим и сме продължавали все едно нищо не е било. Колкото и вода да е необходимо да изтече, хората винаги се връщат едни към други. Както вече казахме, ако чувствата помежду им, дълбоко вътре, са хубави. И добавяме, АКО имат способността да забравят лошите части от миналото, за да видят какво още може да бъде и нямат навика да обвиняват. Така че споко. Не е 100% нужно да си публикуваш гневни песни за раздяла в профила. Само чил. Това е просто пауза, след края на която може да срещнеш един поне два пъти и половина по-як човек.
А дали едни отношения, които включват секс са обречени?Ние, хората, обожаваме да бъдем драматични когато става дума за отношения и проблемите в тях. Приятелства или любовни връзки, семейство или размяна на реплики в супермаркета с леличка с кофти боядисана червена коса на касата пред нас, сякаш всички проблеми в живота ни идват от тъпите хора, които са навсякъде и изобщо не се държат както смятаме, че е правилно. Както казва Скот Дисик: “Понякога осъзнавам, че аз съм перфектен и просто проблемът е във всички останали около мен”.
Най-голямата болка на ранимото създание Човек, е раздялата. То не се пишат песни с разкъсваща емоция, то не се постват фейсбук статуси за фалшивите приятели, то не се развиват травми до живот и проблеми с доверието защото “People always leave”...
Ако обаче разчистим всички илюзии “как трябва да бъде” начело с тази, че започнат ли едни отношения, те Трябва с главно “Т” да бъдат един непрекъснат низ от чести срещи и безпроблемно общуване за да си заслужават, ще можем да си отдъхнем малко от драмата.
На първо място, всяка среща с човешко същество те учи на нещо, ако разбира се благоволиш пред себе си да седнеш и да си научиш урока. Дори най-прецакалият те човек в действителност ти показва, че нещо в теб може да бъде другояче, за да не се стига пак до същата ситуация. Както Уил Смит каза в скорошен изблик на мъдрост в неговото instagram story: “Никога не се изкарвай жертва, в никоя ситуация. Така не можеш да продължиш напред. Не обвинявай никого, ти си само ТИ и единственото, което можеш да направиш е да поемеш отговорността пред себе си. Да се научиш от ситуацията, дори и тя да е била изцяло предизвикана от някой друг”.
Второ и упорито пренебрегвано, ако си свързан с някого, ако наистина наистина си свързан с някого, няма значение колко далеч сте, дали си общувате постоянно или сте спрели контакт за една, две, даже десет години. Връзката никога не се къса ако запазиш само хубавите чувства. Затова няма нужда от паниката “Край, всичко между нас приключи, затварям тази страница, ах, как умират отношенията”. Единственото умиране си е умирането в края на живота. Всичко друго е излишно драматизиране. Веднъж свързани дори с най-малката сребърна нишка, вие сте част от живота си.
Като сме тръгнали да изброяваме, стигаме до трето свръхважно. Няма нищо страшно в паузите в отношенията. Човек дори себе си не може да търпи постоянно, та какво остава за някой друг. Всяка връзка има възходи и спадове, не само любовните. И понякога най-доброто, което могат да направят двама души е да се отдалечат, да оставят енергията си да отдъхне от присъствието на другия, да преживеят нови неща с нови хора, в едни по-свежи отношения. Така ако сте запазили само добро към онзи, с когото разделяте пътищата си за колкото време ви е нужно, след като то изтече, със сигурност ще има какво да си разказвате и да преживявате заедно с подновени сили. На всичкото отгоре като бонус, след дълга пауза в отношенията с някого ти практически получаваш нов, променен и ако е готин тип - израснал човек, с когото обаче имате лукса да споделяте дълга обща история.
На мен ми бяха нужни 5-6-7-8 връзки от всякакъв вид: с родител, роднинска, няколко гаджета и немалко приятелства, в които просто спираме контакт (все тая периодът от време и дори начинът на “късане”), за да разбера. Аз съм прецаквала нещата и съм била ужасен човек, другият е бил тъп нетърпим тъпак, изтощавали сме се от присъствието си, не е имало какво да си кажем... но в един момент, година или повече по-късно, просто сме вдигали телефона когато го усетим и сме продължавали все едно нищо не е било. Колкото и вода да е необходимо да изтече, хората винаги се връщат едни към други. Както вече казахме, ако чувствата помежду им, дълбоко вътре, са хубави. И добавяме, АКО имат способността да забравят лошите части от миналото, за да видят какво още може да бъде и нямат навика да обвиняват. Така че споко. Не е 100% нужно да си публикуваш гневни песни за раздяла в профила. Само чил. Това е просто пауза, след края на която може да срещнеш един поне два пъти и половина по-як човек.
А дали едни отношения, които включват секс са обречени?
Гласували общо: 1 потребители