Проблемът
Замърсяването на въздуха е основната екологична причина за преждевременна смърт сред гражданите на ЕС. Фините прахови частици се считат за отговорни за приблизително 436 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2013 г., азотният диоксид за 68 000 и приземният озон за още 16 000.
София, България, е най-замърсената столица в Европа, с високи нива на концентрация на фини прахови частици (PM10). Ситуацията се влошава от факта, че градът се намира в долина със слаб вятър, което оставя замърсения въздух да се задържа над града за продължителни периоди от време. Според СЗО около 9000 души умират всяка година в България от заболявания, свързани с ниското качество на въздуха, а Европейската комисия изчислява, че икономиката на страната губи близо три милиарда евро годишно поради косвени здравни разходи в резултат на замърсяване на въздуха.
Средно, през последните години качеството на въздуха в София се определя като „средно“ със средна концентрация на фини прахови частици PM10 от 26,8 µg/m³. Това ниво е постоянно през цялата година, с изключение на месеци като юли и декември, когато качеството става „Нездравословно за чувствителни групи“ с показания съответно от между 45 и 50 µg/m³.
За сравнение, според данните предоставени от
Junk Bunk Ltd waste removal, британска екологична компания за извозване на отпадъци, замърсяването с фини прахови частици PM10 в градски условия в Лондон, Великобритания, е намаляло в дългосрочен план въпреки период на относителна стабилност между 2015 и 2019 г. Налице е общо намаление на средните годишни концентрации на PM10 в градски обекти от 36,1 µg/m3 през 1992 г. до 12,9 µg/m3 през 2021 г., най-ниската стойност във времевия ред.
Чистотата на въздуха е проблем не само за България, но и за целия Европейски съюз и за света като цяло. Страните от Централна и Източна Европа са особено засегнати от замърсяването на въздуха, тъй като все още разчитат на въглища и дърва за отопление на дома. Интензивното използване на лични автомобили – следствие от остарелия обществен транспорт – изостря статуквото.
Не е ясно кога броят на жертвите на замърсения въздух в София ще намалее
Докладът на CE-Delft за връзката между транспорта и здравните последици от замърсяването на въздуха в европейските градове показва, че София е най-замърсеният град в България с рекорд от 2 084 евро щети на глава от населението. През април 2021 г. българската столица прие програма за по-чист въздух за периода 2021-2026 г., но има съществени недостатъци, които поставят под въпрос дали тези цели ще бъдат постигнати или не. Те включват непропорционално разпределение на бюджета към източниците на замърсяване на въздуха, както и липса на амбиция по отношение на мерките и очакваното намаляване на емисиите.
Над 83% от бюджета е предвиден за мерки, свързани с транспорта, докато намалените емисии от този сектор възлизат само на 6% за PM10 и 5% за PM2.5. В програмата бюджетът за транспорт е увеличен с близо 500 млн. лв. до 2 млрд. лв. спрямо представения за обществено обсъждане вариант. Срещу това увеличение на финансирането не се предлагат прогнози за по-нататъшно намаляване на емисиите от транспорта. С други думи, целите остават същите независимо от по-високия бюджет.
Освен това транспортните мерки са изключително скъпи предвид очаквания ефект. Така например намаляване на емисиите на PM10 с 1 тон от предприетите транспортни мерки ще струва 2,19 млн. лв., а от мерки за битово отопление – 27 000 лв. По този начин мерките за битово отопление са 100 пъти по-евтини от мерките за транспорт. Също така е много трудно да се прецени ефективността на мерките в плана за действие за намаляване на транспортните емисии, тъй като не са посочени количествени показатели за тяхното изпълнение.
Планът не предвижда въвеждането на нискоемисионни зони за битово отопление, а параметрите на транспортните зони с ниски емисии не са ясно определени, което излага на риск прогнозата на програмата да отговаря на законовите стандарти за чистота на въздуха.
В същото време като цел се поставя контрола на натоварения трафик в града, като центърът се превръща в зона с ниски емисии. Автомобили с Евро категория 0, 1 и 2 няма да могат да се движат там в дните с по-високи концентрации на замърсители на въздуха. Общината ще продължи да прилага „зеления билет“ в дните със силно замърсен въздух, когато разходите за градски транспорт са намалени до 1 лв. Засиленото миене на улиците също е част от нова програма за подобряване качеството на въздуха чрез премахване на т.нар. кални зони в кварталите, които са източник на прах във въздуха.
Общината ще продължи да изпълнява и проекти за подмяна на старите печки на дърва и въглища с нови екологични отоплителни уреди. Привлечени са европейски средства за подмяна на печките на около 20 000 домакинства с екологично чисти системи, като се работи и по поставяне на филтри за комини.
Проблемът
Замърсяването на въздуха е основната екологична причина за преждевременна смърт сред гражданите на ЕС. Фините прахови частици се считат за отговорни за приблизително 436 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2013 г., азотният диоксид за 68 000 и приземният озон за още 16 000.
София, България, е най-замърсената столица в Европа, с високи нива на концентрация на фини прахови частици (PM10). Ситуацията се влошава от факта, че градът се намира в долина със слаб вятър, което оставя замърсения въздух да се задържа над града за продължителни периоди от време. Според СЗО около 9000 души умират всяка година в България от заболявания, свързани с ниското качество на въздуха, а Европейската комисия изчислява, че икономиката на страната губи близо три милиарда евро годишно поради косвени здравни разходи в резултат на замърсяване на въздуха.
Средно, през последните години качеството на въздуха в София се определя като „средно“ със средна концентрация на фини прахови частици PM10 от 26,8 µg/m³. Това ниво е постоянно през цялата година, с изключение на месеци като юли и декември, когато качеството става „Нездравословно за чувствителни групи“ с показания съответно от между 45 и 50 µg/m³.
За сравнение, според данните предоставени от Junk Bunk Ltd waste removal, британска екологична компания за извозване на отпадъци, замърсяването с фини прахови частици PM10 в градски условия в Лондон, Великобритания, е намаляло в дългосрочен план въпреки период на относителна стабилност между 2015 и 2019 г. Налице е общо намаление на средните годишни концентрации на PM10 в градски обекти от 36,1 µg/m3 през 1992 г. до 12,9 µg/m3 през 2021 г., най-ниската стойност във времевия ред.
Чистотата на въздуха е проблем не само за България, но и за целия Европейски съюз и за света като цяло. Страните от Централна и Източна Европа са особено засегнати от замърсяването на въздуха, тъй като все още разчитат на въглища и дърва за отопление на дома. Интензивното използване на лични автомобили – следствие от остарелия обществен транспорт – изостря статуквото.
Не е ясно кога броят на жертвите на замърсения въздух в София ще намалее
Докладът на CE-Delft за връзката между транспорта и здравните последици от замърсяването на въздуха в европейските градове показва, че София е най-замърсеният град в България с рекорд от 2 084 евро щети на глава от населението. През април 2021 г. българската столица прие програма за по-чист въздух за периода 2021-2026 г., но има съществени недостатъци, които поставят под въпрос дали тези цели ще бъдат постигнати или не. Те включват непропорционално разпределение на бюджета към източниците на замърсяване на въздуха, както и липса на амбиция по отношение на мерките и очакваното намаляване на емисиите.
Над 83% от бюджета е предвиден за мерки, свързани с транспорта, докато намалените емисии от този сектор възлизат само на 6% за PM10 и 5% за PM2.5. В програмата бюджетът за транспорт е увеличен с близо 500 млн. лв. до 2 млрд. лв. спрямо представения за обществено обсъждане вариант. Срещу това увеличение на финансирането не се предлагат прогнози за по-нататъшно намаляване на емисиите от транспорта. С други думи, целите остават същите независимо от по-високия бюджет.
Освен това транспортните мерки са изключително скъпи предвид очаквания ефект. Така например намаляване на емисиите на PM10 с 1 тон от предприетите транспортни мерки ще струва 2,19 млн. лв., а от мерки за битово отопление – 27 000 лв. По този начин мерките за битово отопление са 100 пъти по-евтини от мерките за транспорт. Също така е много трудно да се прецени ефективността на мерките в плана за действие за намаляване на транспортните емисии, тъй като не са посочени количествени показатели за тяхното изпълнение.
Планът не предвижда въвеждането на нискоемисионни зони за битово отопление, а параметрите на транспортните зони с ниски емисии не са ясно определени, което излага на риск прогнозата на програмата да отговаря на законовите стандарти за чистота на въздуха.
В същото време като цел се поставя контрола на натоварения трафик в града, като центърът се превръща в зона с ниски емисии. Автомобили с Евро категория 0, 1 и 2 няма да могат да се движат там в дните с по-високи концентрации на замърсители на въздуха. Общината ще продължи да прилага „зеления билет“ в дните със силно замърсен въздух, когато разходите за градски транспорт са намалени до 1 лв. Засиленото миене на улиците също е част от нова програма за подобряване качеството на въздуха чрез премахване на т.нар. кални зони в кварталите, които са източник на прах във въздуха.
Общината ще продължи да изпълнява и проекти за подмяна на старите печки на дърва и въглища с нови екологични отоплителни уреди. Привлечени са европейски средства за подмяна на печките на около 20 000 домакинства с екологично чисти системи, като се работи и по поставяне на филтри за комини.
Гласували общо: 1 потребители