Още от Софийски истории

  • Краят на времето

    Странно време е.Краят на годината.Като края на времето е. Като малка смърт.Всички погребваме себе си. Старото си аз. И всички се раждаме отново.Раждаме се от самоомерзението си. От надеждите си. От страховете си. От мечтите си. Нови.Уж. Пълни с надежда. По-добри. По-силни. Уж.В началото

  • Големият брат гледа

    Когато видяхме инсталацията на тези испанци, първо се сетихме за Оруел, а малко след това и за този ТВ спот на братята македонци. Първо ни напуши смях, а после ни стана тъжно къде са простите, но гениални идеи на българските рекламисти, артисти и други -исти. Но хайде да не се вайкаме, а да се върнем в Мадрид, където на 20 ноември бяха парламентарните им

  • THE COLOUR FIELD

    Дъ Калърфийлд е името на групата, създадена през 1984-та година от Тери Хол - бившия вокалист на Дъ Спешълс и Фън Бой Трий. И въпреки че Тери винаги е бил начумерен сноб в мизерно настроение и на всичкото отгоре фен на Манчестър Юнайтед (емотикон тип "повръщам"), името на този негов проект силно ми допада. И винаги съм искал да опиша родния

  • Животът трябва да се живее

    Какво става с Тодор Колев напоследък?(тихо се смее) Не знам. Но със сигурност не се е изгубил. Дори наскоро постави спектакъл в Народния (Шърли Валънтайн - б.р.), а сега се занимава с разни бъдещи неща - предимно театър, но и малко кино. Те обаче са в толкова начална фаза, че няма смисъл да се оповестяват. Къде се чувствате добре напоследък -

  • Нямам да ти върна

    Едно време имаше само 142 - телефон, на който се обаждаш, после чакаш и, с повечко късмет, някой най-накрая те взима от точка А към точка Б в големия град. Тази картинка е позната на всеки софиянец, навъртял поне 30 лазарника. След 10 ноември нещата рязко се промениха - всеки с автомобил и книжка (а понякога и без) можеше да стане таксиджия,

  • When the music`s over

    Може да се каже, че неотдавнашната ни статия за дюкян Меломан ме освести от един пиянски ступор, изрита ме от леглото и ме замъкна към банята, където напъха бръснатия ми череп под студен душ. След като се опомних, ми стана тъпо. Не гузно, депресивно и празно, както ти става след като си предобрил, а онова неприятно двойно "т" - тъжно и тъпо.

  • WHERE THE STREETS HAVE A NAME...

    "Навън е джунгла", "Улицата не прощава", "Само силните оцеляват". И така нататък, и така нататък. Ърбън клишета, с които - откакто се помня - все някой ме замеря поучително, критикувайки ме за това, че по някаква случайност не съм роден в краен квартал, а съм "глезеното лайно от центъра." Възможно е. Но знам, че и тук улиците не са осеяни с

  • Умирай трудно

    Живея в страна на безсмъртни. И авторът е бил победоносно прав, пишейки навремето: „Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе". Абсолютно прав. Юнаци не, ами направо титани сме ние. Не говоря за националният отбор по футбол - за него никой не говори. Щот е извратено. Говоря за друго. Преди години ме учеха, че Румъния е страната

  • YOU TALKIN TO ME?

    Ама, сериозно! You... talkin'... to... ME? Е, нямам мохикан а ла Травис Бикъл (Шофьор на такси), но освен че не карам жълта кола, не съм и репетирал пред огледалото като него. Това означава, че - макар и свикнал - пак мога да бъда хванат неподготвен... от звънката съвременна софийска реч. Тя е безкомпромисна, радикална, нахакана

  • Балът на толерантността

    Тези дни беше балът на традиционната българска толерантност. Традиционната българска толерантност беше чакала този момент толкова време. Беше си купила кървавочервената рокля с пайети още преди години и всеки ден се гледаше в огледалото вкъщи. Седеше си с роклята на вечерите в малката мърлява кухня. Въргаляше се в нея на дивана пред телевизора

  • Любовен триъгълник

     СОФИЯ, МОИ СМЕСЕНИ ЧУВСТВА. От Яна Бюрер Тавание Градовете са хората в тях. Градът не е сблъсък между панели и тухли, между чакъл и жълти павета, между предградия и център, а между хора. В битката аз, ти, родителите ни, мутрите, badass-смешниците, чалгесите, наци-нещастниците, псевдоинтелектуалците, кухите wannabe-хипстърчета

  • MASTER AND SERVANT

    Тази седмица е специална. За различни хора - по различни поводи. В периода 5-11 септември през последните сто години са се случили някои значими, любопитни, хубави и недотам прекрасни неща. Що се отнася до нас, българите, на 6 септември ние празнуваме Съединението. Тази година обаче никой не се вълнува особено от него. Защото българите

  • Краят на аферата

    Вчера попаднах на тази новина:"Атлетът с два ампутирани крака Оскар Писториус се класира за полуфиналите в бягането на 400 метра на Световното първенство по лека атлетика в Даегу. Южноафриканецът, който бяга с фиброкарбонови протези, финишира трети в последната квалификационна серия с време 45.39 сек. Първият атлет с протези, участващ

  • Where the streets have no name

    Казват, че улиците нямат имена. Имат души. Може би е вярно. Не знам. Знам, че бях на края на света. И ми хареса. И пак ще се върна там. Имам една теория, че когато едно място страшно ти хареса, оставяш част от себе си в него. И после се връщаш да си я търсиш. Или не се връщаш, но тя си стои и те чака. Ако минеш, минеш. Ако не, здраве да е. Майната му, дет се казва на български.

  • Поезията не е клошарка

    на цимента дюшек вместо възглавница некви парцали сгънати акуратнои некъв изтупан чичка идва през ден да чуди - що не вървя у домаобяснявам му - аз ще съм тук засега а домът ми е нещо като паметникс гвардейци и пушки запо-очест, и мумия в бяло биде отсреща в шкафа на немчеви има стар хляб, сладко от дюлипо кракра развяват карма кучката таня и кучката дърто незнайно

  • THEY'RE LOVIN' IT!

    Привеждам тяло, долепвам ухо до земята. Като скаут... Или ловец... Вслушвам се внимателно. Чувам го. Наближава! Далечният тътен прелива в усилващ се грохот!Те идват! Сладките мили невинни деца на България препускат насам!Сега не са сладки, нито са мили, сега са стадо диви глигани! Устремени в яростен бяг - към супермаркета! Към

  • Пряко включване

    Онзи ден минавах през един подлез и от едната му страна слизаха баба и внуче. Бабата - видимо поизнервена от жегата, от непрекъснатите въпроси на внука, от тежката торба с всевъзможен зарзават в лявата й ръка, от живота като такъв и пенсията като цяло. Вървяха и по всичко личеше, че внукът е точно на една или в краен случай на две възможности от

  • LET THEM ENTERTAIN YOU!

    "Take a hit baby, BE SOMEBODY!", обръща се собственикът на стриптийз клуб Лари Гомес към една от танцьорките си. Случката е от Kill Bill, Vol. 2 и се развива в офиса на въпросния неприятен тип, където той е начертал линии кокаин върху плочка и приканва своята служителка да "удари" една. За да стане Някоя! E, читателю, имам добри новини

  • Поздрави от Гърция

    Стачки, бунтове, безредици. Режим на тока, контейнери, преливащи с боклук. Узо, прозрачна морска вода, пържени тиквички, риба на скара. И пак узо. С малко бира. Никога не бях виждал нещо като тайфун в морето. Божествена вихрушка с воден стълб, който стигаше чак до ада. И сякаш пренасяше разни твари нагоре-надолу. Обмен някакъв. Слава