Сериалът е единствената продукция, която е привлякла вниманието на 1 800 000 зрители. От март 2011 година до сега са заснети общо 170 епизода, което е равносилно на 70 пълнометражни филма. Новият 13-ти сезон на сериала започва на 1 март в 21 ч. по bTV.
По този повод разговаряме с Любо Нейков за предизвикателството години наред да е част от толкова успешен проект, доколко емблематичен е "Столичани в повече" за българското семейство, както и защо се обръща все повече към духовното. За какво друго - четете в долните редове!
Можем ли да кажем, че това е дългоочакваният финал на "Столичани в повече"?
Това е финалната сцена за 13-ти сезон – нека го кажем така, защото се отварят много нови капани за развитие на нови сюжетни линии.
С какво ви промени този сериал – това са цели 13 сезона и близо 8 години?
Наскоро снимахме една сцена, в която трябваше да гледам един албум със снимки през сезоните и трябва да призная, че разликата в годините си е оказала своя отпечатък, най-вече визуално. Вече колекционирам шапки, а преди колекционирах коса (смее се). Много колеги актьори минаха през сериала и беше огромно удоволствие и чест да работим заедно. Имахме много хубави моменти и до ден-днешен като се засечем някъде по театрите си ги припомняме. Този сериал е една важна част от нашия живот с много емоции, повечето положителни, но и с много студ и всичко друго, което съпътства едни снимки. Но няма да се оплакваме, защото това са много хубави спомени и лошото се забравя лесно.
До каква степен "Столичани в повече" е емблематичен за българското семейство и показателен за обществото, в което живеем?
За мен той е много емблематичен за времето, в което живеем, защото самият сюжет върви по повърхността на събитията, които ни се случват. Много от сезоните бяха със служебни правителства, с крадене на пари от министерства, неща, които не е като да не са се случвали у нас... Винаги сме се движили по ръба на случващото се, както и сега. В този сезон става дума за строеж на магистрала, за усвояване на средства от там, за капани и мафиотски схеми и чисто житейски събития – охладняването на отношенията в семейството, за това как "мама и тати ще ме гледат докато ме поемат децата", което е много притеснително. Това са едно-две поколения, които израснаха в нищото. Това е много тъжна история, тези хора не правят нищо, разбираш ли? Не са полезни за себе си, да не говорим за обществото. Нямат никаква амбиция, не изкарват никакви пари. Едва ли не са само на помощи и дотации или на пенсиите на мама и на тати. А много от тях и нямат деца, което е още по-жалко. Те са нереализирани хора, едно-две изгубени поколения. Просто изтрити, все едно ги е нямало.
Промени ли се вашият герой през сезоните?
Да, за съжаление, не толкова към добро, колкото да към правенето на различни опити за схеми, начини да оцелява, да забогатява през власт, през политика, през случайности в живота, на които се надява. Въобще – гледа на баницата мекото. Това е едно много категорично огледало на нашия живот. Много хора се припознават в Рангел и не искат да си го признаят, много хора припознават Рангел в свои близки и познати. Сериалът има огромен интерес в чужбина, сред българската диаспора, защото това са хора, които обичат да гледат българска кинематография и това ги доближава до онова, което са оставили или заради което са си тръгнали. Забавляват се, смешно им е, което пък за мен е най-голямото достойнство на нашия сериал - че се опитваме през смешната призма да разкажем тези неща. Има страшно много лафове от него, които станаха емблематични през годините. Дълги години на много хора телефоните им звъняха с музиката на "Столичани в повече". Фактът е, че в парламента даваха пример – "ще правим избори, но нека те не бъдат като в сериала "Столичани в повече". Мисля, че няма човек в България, който да не е чувал и да не знае за него.
Колко трудно е да се прави кино у нас и станаха ли по-лесни нещата в последните години, когато говорим за подем на българското кино и сериали?
Ако говорим от гледна точка на талантливи актьори и филммейкъри, България винаги е имала много и те стават все повече, което е прекрасно. От гледна точка на пазар - страната ни е твърде малка, за да има подем, няма възвръщаемост на този труд. Което е нормално, защото хората, които говорят нашия език, са твърде малко, за да има такава. Разбира се – един филм може да бъде направен с 20 лв., може и с 2000 лв. – съвсем образно казано. Но качеството ще бъде съвсем различно. Такива огромни проекти, каквито ни се иска да има, според мен ще стават все по-рядко и по-рядко, защото и държавата не инвестира достатъчно в тази посока. Спомням си прекрасно как на хубави годишнини като "1300 години България", все пак държавата заставаше зад някакви проекти, имаше някаква политика в това отношение. Сега сме далеч от тези работи, хората нямат какво да ядат. Всеки министър обещава, че процентът за култура ще стане все повече, но това не се случва.
Положителното е, че млади хора, които се занимават професионално с кино, са част от сериала и стават все повече, владеят езици, талантливи и добри са в работата си, а ние даваме шанс на тези хора, поле за изява.
Кое е предизвикателството, което ви се иска да поемете в професионален план оттук насетне?
Иска ми се да осъществя мечтите си и за щастие те са все повече и повече, но са свързани малко повече с духовната страна на живота, с неща, които напълно сме пренебрегнали. Иска ми се да обърнем фокус към тези неща, към това, което е изграждало мен и теб като личности. Не може различните поколения да учат различни неща, защото започваме да говорим на различен език. Ако учим различни неща, започваме да не се разбираме чисто поколенчески. Представите за това кое е добро и зло, кое е бяло и черно трябва да са еднакви. Това е голяма грешка в чисто образователен план. Всички имаме нужда от едно ново Възраждане.
Откъде трябва да дойде то? От нас?
От нас, разбира се! От най-ранна детска възраст, тоест от семейството и образованието. От там трябва да се започне, за да можем след време да берем плодовете на това.
Какво искате да пожелаете на нашите читатели?
Тъй като сме в началото на година искам да пожелая на всички читатели да са много здрави, много щастливи, много усмихнати, много позитивни, да бъдат много обичани и да обичат, защото сила се иска, за да набиеш някой и да счупиш нещо, за всичко останало е необходима само любов.
Интервю на Милена Славкова
Източник: Аctualno
Любо Нейков е един от най-обичаните съвременни български актьори. Комедийният сериал "Столичани в повече" се превърна в негова емблема, след като вече близо 8 години и цели 13 сезона е неизменна част от него.
Сериалът е единствената продукция, която е привлякла вниманието на 1 800 000 зрители. От март 2011 година до сега са заснети общо 170 епизода, което е равносилно на 70 пълнометражни филма. Новият 13-ти сезон на сериала започва на 1 март в 21 ч. по bTV.
По този повод разговаряме с Любо Нейков за предизвикателството години наред да е част от толкова успешен проект, доколко емблематичен е "Столичани в повече" за българското семейство, както и защо се обръща все повече към духовното. За какво друго - четете в долните редове!
Можем ли да кажем, че това е дългоочакваният финал на "Столичани в повече"?
Това е финалната сцена за 13-ти сезон – нека го кажем така, защото се отварят много нови капани за развитие на нови сюжетни линии.
С какво ви промени този сериал – това са цели 13 сезона и близо 8 години?
Наскоро снимахме една сцена, в която трябваше да гледам един албум със снимки през сезоните и трябва да призная, че разликата в годините си е оказала своя отпечатък, най-вече визуално. Вече колекционирам шапки, а преди колекционирах коса (смее се). Много колеги актьори минаха през сериала и беше огромно удоволствие и чест да работим заедно. Имахме много хубави моменти и до ден-днешен като се засечем някъде по театрите си ги припомняме. Този сериал е една важна част от нашия живот с много емоции, повечето положителни, но и с много студ и всичко друго, което съпътства едни снимки. Но няма да се оплакваме, защото това са много хубави спомени и лошото се забравя лесно.
До каква степен "Столичани в повече" е емблематичен за българското семейство и показателен за обществото, в което живеем?
За мен той е много емблематичен за времето, в което живеем, защото самият сюжет върви по повърхността на събитията, които ни се случват. Много от сезоните бяха със служебни правителства, с крадене на пари от министерства, неща, които не е като да не са се случвали у нас... Винаги сме се движили по ръба на случващото се, както и сега. В този сезон става дума за строеж на магистрала, за усвояване на средства от там, за капани и мафиотски схеми и чисто житейски събития – охладняването на отношенията в семейството, за това как "мама и тати ще ме гледат докато ме поемат децата", което е много притеснително. Това са едно-две поколения, които израснаха в нищото. Това е много тъжна история, тези хора не правят нищо, разбираш ли? Не са полезни за себе си, да не говорим за обществото. Нямат никаква амбиция, не изкарват никакви пари. Едва ли не са само на помощи и дотации или на пенсиите на мама и на тати. А много от тях и нямат деца, което е още по-жалко. Те са нереализирани хора, едно-две изгубени поколения. Просто изтрити, все едно ги е нямало.
Промени ли се вашият герой през сезоните?
Да, за съжаление, не толкова към добро, колкото да към правенето на различни опити за схеми, начини да оцелява, да забогатява през власт, през политика, през случайности в живота, на които се надява. Въобще – гледа на баницата мекото. Това е едно много категорично огледало на нашия живот. Много хора се припознават в Рангел и не искат да си го признаят, много хора припознават Рангел в свои близки и познати. Сериалът има огромен интерес в чужбина, сред българската диаспора, защото това са хора, които обичат да гледат българска кинематография и това ги доближава до онова, което са оставили или заради което са си тръгнали. Забавляват се, смешно им е, което пък за мен е най-голямото достойнство на нашия сериал - че се опитваме през смешната призма да разкажем тези неща. Има страшно много лафове от него, които станаха емблематични през годините. Дълги години на много хора телефоните им звъняха с музиката на "Столичани в повече". Фактът е, че в парламента даваха пример – "ще правим избори, но нека те не бъдат като в сериала "Столичани в повече". Мисля, че няма човек в България, който да не е чувал и да не знае за него.
Колко трудно е да се прави кино у нас и станаха ли по-лесни нещата в последните години, когато говорим за подем на българското кино и сериали?
Ако говорим от гледна точка на талантливи актьори и филммейкъри, България винаги е имала много и те стават все повече, което е прекрасно. От гледна точка на пазар - страната ни е твърде малка, за да има подем, няма възвръщаемост на този труд. Което е нормално, защото хората, които говорят нашия език, са твърде малко, за да има такава. Разбира се – един филм може да бъде направен с 20 лв., може и с 2000 лв. – съвсем образно казано. Но качеството ще бъде съвсем различно. Такива огромни проекти, каквито ни се иска да има, според мен ще стават все по-рядко и по-рядко, защото и държавата не инвестира достатъчно в тази посока. Спомням си прекрасно как на хубави годишнини като "1300 години България", все пак държавата заставаше зад някакви проекти, имаше някаква политика в това отношение. Сега сме далеч от тези работи, хората нямат какво да ядат. Всеки министър обещава, че процентът за култура ще стане все повече, но това не се случва.
Положителното е, че млади хора, които се занимават професионално с кино, са част от сериала и стават все повече, владеят езици, талантливи и добри са в работата си, а ние даваме шанс на тези хора, поле за изява.
Кое е предизвикателството, което ви се иска да поемете в професионален план оттук насетне?
Иска ми се да осъществя мечтите си и за щастие те са все повече и повече, но са свързани малко повече с духовната страна на живота, с неща, които напълно сме пренебрегнали. Иска ми се да обърнем фокус към тези неща, към това, което е изграждало мен и теб като личности. Не може различните поколения да учат различни неща, защото започваме да говорим на различен език. Ако учим различни неща, започваме да не се разбираме чисто поколенчески. Представите за това кое е добро и зло, кое е бяло и черно трябва да са еднакви. Това е голяма грешка в чисто образователен план. Всички имаме нужда от едно ново Възраждане.
Откъде трябва да дойде то? От нас?
От нас, разбира се! От най-ранна детска възраст, тоест от семейството и образованието. От там трябва да се започне, за да можем след време да берем плодовете на това.
Какво искате да пожелаете на нашите читатели?
Тъй като сме в началото на година искам да пожелая на всички читатели да са много здрави, много щастливи, много усмихнати, много позитивни, да бъдат много обичани и да обичат, защото сила се иска, за да набиеш някой и да счупиш нещо, за всичко останало е необходима само любов.
Интервю на Милена Славкова
Източник: Аctualno