Как ще ги стигнем англичаните

Всеки е бил в такава ситуация: приятно заведение, хубава музика, приветлив персонал, купонът върви точно, както трябва. И в един момент... някой от съседната маса запалва цигара.

Злото не идва само, защото, при липсата на съпротива, постепенно все повече хора се заразяват от примера.

Не е в реда на нещата да си разваляш вечерта, карайки се с другите клиенти, затова и питаш някой от персонала защо се случва това. Стигаш по веригата до управителя или дори до собственика на заведението, който ти обяснява, че след еди колко си часа позволявали пушенето, защото: а) не можели да спрат хората; б) не искали да си загубят клиентите, които щели да отидат на друго място, където се пуши.

Все едно, че след полунощ, като в приказката за Пепеляшка, законът се превръща на тиква и вече не важи.

Джак от Бирмингам, който държи едно иначе готино място във Велико Търново, признава, че в родната му Англия това нещо няма как да се случи, защото глобата за второ нарушение ще го удари много тежко в джоба, а при третия път направо ще отнемат лиценза му. Но тук, в България, спокойно си говори с мен, тръскайки в пепелник, поставен на бара.

Васко от София (имената и на двамата са променени, иначе са си съвсем истински личности) дори е написал две страници грамотна и аргументирана позиция защо смята, че забраната за пушене е тежък удар по собствениците на заведения. Връчи ми писанията си, докато пушеше електронна цигара в очакване да наближи полунощ и да запали от истинските.

Той несъмнено има железни финансови основания за гледната си точка, но тази тема е доста несъществена част от пораженията, които последното управление на страната нанесе на малкия бизнес.

Едно от нещата, от които съдържателите на барове се оплакват, е, че половин година преди пълната забрана бе наложена частична, която ги задължи да инвестират средства във вентилация, оказала се скоро след това излишна. Те обаче забравят, че отлагането на забраната бе временна мярка, лобирана именно от тях самите. Тогава всеки собственик на заведение дори имаше шанса да си спести тези разходи, като забрани доброволно пушенето на своя територия, с което да стане и по-атрактивен, отличавайки се от множеството.

Въобще забраната за пушенето бе едно от редките категорично положителни действия на вече бившата власт и то не може да бъде измервано просто в пари - макар че има и добавена стойност в спестени разходи за здравеопазване в цялостната картина на икономиката.

Ако има заведения, затворили поради отлив на клиенти вследствие на този закон, те явно не са намерили начин да бъдат достатъчно конкурентни в променените условия и няма на кого да се сърдят за това.

Щом в едни заведения (достатъчно такива знаем поне в центъра на София) могат да поддържат въздуха чист от никотинова смрад по цяла нощ и на никой клиент не му хрумва да запали вътре, значи е въпрос на воля и на другите места да го правят.

Класиката е: „Ако не давам да се пуши, ще си загубя клиентите." Логичният отговор тогава е: „Ако никъде не дават, те къде ще отидат?" Защото българинът не обича да си стои вкъщи и дори във времена на най-остра криза винаги е „на кафе" или „на бира".

А щом едни хора могат да си носят електронни цигари или да излизат навън, без да се чувстват ощетени по някакъв начин, значи всички могат да го правят - въпрос на минимална широта на мисленето.

Ключовите думи са еволюция и контрол. Голяма част от обществото вече е еволюирала дотам, за да осъзнае, че да навираш в нечие лице миризлив отровен пушек не представлява твое изконно човешко право.

Но и всички сме подредени в окръжност: държавата, която трябва да контролира заведенията да спазват закона; заведенията, които не трябва да допускат клиентите им да пушат вътре, защото им носят глоби; пушещите вътре, които цапат въздуха на останалите; останалите, които трябва да се излекуват от криворазбрана толерантност и постоянно да изискват от държавата да си осъществява контролните функции.

Ако уравнението някъде не излиза, то тогава санкциите или не се прилагат ефективно, или не са достатъчно строги, по което би трябвало да се помисли.

Защото в Англия Васко от София не би си помислил да нарушава закона, така както Джак от Бирмингам го прави в България...

Фотография Васил Танев

Всеки е бил в такава ситуация: приятно заведение, хубава музика, приветлив персонал, купонът върви точно, както трябва. И в един момент... някой от съседната маса запалва цигара.

Злото не идва само, защото, при липсата на съпротива, постепенно все повече хора се заразяват от примера.

Не е в реда на нещата да си разваляш вечерта, карайки се с другите клиенти, затова и питаш някой от персонала защо се случва това. Стигаш по веригата до управителя или дори до собственика на заведението, който ти обяснява, че след еди колко си часа позволявали пушенето, защото: а) не можели да спрат хората; б) не искали да си загубят клиентите, които щели да отидат на друго място, където се пуши.

Все едно, че след полунощ, като в приказката за Пепеляшка, законът се превръща на тиква и вече не важи.

Джак от Бирмингам, който държи едно иначе готино място във Велико Търново, признава, че в родната му Англия това нещо няма как да се случи, защото глобата за второ нарушение ще го удари много тежко в джоба, а при третия път направо ще отнемат лиценза му. Но тук, в България, спокойно си говори с мен, тръскайки в пепелник, поставен на бара.

Васко от София (имената и на двамата са променени, иначе са си съвсем истински личности) дори е написал две страници грамотна и аргументирана позиция защо смята, че забраната за пушене е тежък удар по собствениците на заведения. Връчи ми писанията си, докато пушеше електронна цигара в очакване да наближи полунощ и да запали от истинските.

Той несъмнено има железни финансови основания за гледната си точка, но тази тема е доста несъществена част от пораженията, които последното управление на страната нанесе на малкия бизнес.

Едно от нещата, от които съдържателите на барове се оплакват, е, че половин година преди пълната забрана бе наложена частична, която ги задължи да инвестират средства във вентилация, оказала се скоро след това излишна. Те обаче забравят, че отлагането на забраната бе временна мярка, лобирана именно от тях самите. Тогава всеки собственик на заведение дори имаше шанса да си спести тези разходи, като забрани доброволно пушенето на своя територия, с което да стане и по-атрактивен, отличавайки се от множеството.

Въобще забраната за пушенето бе едно от редките категорично положителни действия на вече бившата власт и то не може да бъде измервано просто в пари - макар че има и добавена стойност в спестени разходи за здравеопазване в цялостната картина на икономиката.

Ако има заведения, затворили поради отлив на клиенти вследствие на този закон, те явно не са намерили начин да бъдат достатъчно конкурентни в променените условия и няма на кого да се сърдят за това.

Щом в едни заведения (достатъчно такива знаем поне в центъра на София) могат да поддържат въздуха чист от никотинова смрад по цяла нощ и на никой клиент не му хрумва да запали вътре, значи е въпрос на воля и на другите места да го правят.

Класиката е: „Ако не давам да се пуши, ще си загубя клиентите." Логичният отговор тогава е: „Ако никъде не дават, те къде ще отидат?" Защото българинът не обича да си стои вкъщи и дори във времена на най-остра криза винаги е „на кафе" или „на бира".

А щом едни хора могат да си носят електронни цигари или да излизат навън, без да се чувстват ощетени по някакъв начин, значи всички могат да го правят - въпрос на минимална широта на мисленето.

Ключовите думи са еволюция и контрол. Голяма част от обществото вече е еволюирала дотам, за да осъзнае, че да навираш в нечие лице миризлив отровен пушек не представлява твое изконно човешко право.

Но и всички сме подредени в окръжност: държавата, която трябва да контролира заведенията да спазват закона; заведенията, които не трябва да допускат клиентите им да пушат вътре, защото им носят глоби; пушещите вътре, които цапат въздуха на останалите; останалите, които трябва да се излекуват от криворазбрана толерантност и постоянно да изискват от държавата да си осъществява контролните функции.

Ако уравнението някъде не излиза, то тогава санкциите или не се прилагат ефективно, или не са достатъчно строги, по което би трябвало да се помисли.

Защото в Англия Васко от София не би си помислил да нарушава закона, така както Джак от Бирмингам го прави в България...

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители