Фотография Васил Танев
Яхнала съм метлата. И метафорично, и буквално. Добре, де, яхнала съм прахосмукачката и целия арсенал от домашни оръдия за поддържане на хигиената. От радиото се леят песни, в които щастливи детско-женски гласове припяват за камбанки, звънчета, звездички и други умалителни форми из коледната лексика. По телевизията дават Сам вкъщи не-знам-кой-номер. Децата и домашните любимци с погнуса прескачат разпрострените ми навсякъде парцали и препарати, а от апартамента до нас се чува равномерното виене и на съседската прахосмукачка. Слънцето навън е блеснало като за през юни, а аз мислено проклинам онази родова памет, която е закодирала в гените ми, че около Коледа на всяка цена трябва да изора къщата, да сготвя седем постни неща и в края на вечерта да раздавам меки усмивки и да поддържам миличък разговор с роднините.
Коледа било... Чудеса били ставали...
Освен тях обаче около тези най-чакани празници в годината се случват толкова много трудни за понасяне неща, че понякога ти иде да си хванеш един достоен грип и да си се тръшнеш с него за пет дни - точно толкова, колкото е необходимо на коледния дух да си влезе обратно в бутилката. И преди триумфално да съм спечелила първото място в конкурса „Хейтър на годината", нека само ви опиша как всъщност изглеждат всички онези толкова чакани домашни коледни чудеса, погледнати реално.
Подготвителният маратон
Всичко започва някъде в първите дни на декември. Изведнъж ти светва, че идва Коледа и на първо място ще ти трябват пари. Започваш да се лишаваш от и без това малкото останали месечни удоволствия като следобедно питие с приятели, обяд с колегите или дребна, сгряваща душата ненужна вещ. Скоро след това децата ти (ако ги имаш, знаеш, ако още не - чети внимателно) започват през ден да питат кога ще украсяваме елхата. Когато същият въпрос започне да се задава през час, се втурваш да купуваш коледно дърво. Децата ти обаче искат да е голямо, защото малкото било „бабешко". Понеже искаш да не нарушаваш ритъма на природата, решаваш да купиш жива елха в саксия. Честито, току що се раздели с поне сто лева за дървото и още двайсе за превоза му до вас! Ако пък си имаш изкуствена елха, няма начин в кутията винаги да са всичките й части. А когато едно-две клончета липсват, тя изглежда нелепо, а децата реват. Да кажем, че някак се справяш със ситуацията.
Сега се подготви за семейната караница около украсяването. Ти имаш прекрасната дизайнерска идея тази година да заложите на златно и червено. Хлапетата обаче настояват да сложите и китайския Мики Маус с розови панталони, защото им бил от баба, и сребърната снежна къщичка, понеже им била от детската градина, и кривогледото патенце, щото щяло да плаче само в кутията... Примиряваш се. Елхата ви заприличва на декорация от витрина на хоремага в Долно Камарци, но пък децата подскачат щастливо около нея.
Идва мигът, в който трябва да светнат новите лампички, всички тръпнат в очакване, ти ръгваш контакта в щепсела и... пляк, лампичките изгарят! Децата пак реват, а ти псуваш наум цялата китайска индустрия. Купуваш нови лампички, всичко е наред, къщата свети от чистота, но... елхата започва неудържимо да капе. След още двайсет и четири часа домът ти е постлан с елхови иглички, кучето прискимтява от поредната, забила се в лапичката му, а ти поливаш ли, поливаш коледното дръвче. Така, освен с иглички до следващата Коледа, се сдобиваш и с леко домашно наводнение и последвал скандал със съседите, които получават за подарък огромно влажно петно на тавана точно над тяхната елха.
Идва времето на подаръците. Всяка година се заричаш как ще ги купиш още в първите десет дни на декември, за да избегнеш голямото нашествие. И, разбира се, и тази година се озоваваш в мола в последния уикенд преди Бъдни вечер. Правиш поне четири обиколки на подземните гаражи, като възмутено бибиткаш на поредния идиот, който със силен заден ход се намества на мястото, което си откриваш. Малко преди да заспиш зад волана от отравяне с изгорели газове, решаваш да се проявиш като българин. Форсирано навлизаш в насрещното и пред изумения поглед на някой, който е още на първата си обиколка из паркинга, заемаш празното място. Излизаш от колата под ударите на десетки псувни и гордо влизаш в мола, здраво стиснал отделения бюджет за подаръци.
Имаш плаха идея на кого какво трябва да се купи, но рядко намираш точно това, което ти трябва. След пет часа се оказваш натоварен с купища пликове и багажи, за които си дал два пъти повече пари. Междувременно си се сетил за още поне пет човека, на които трябва да подариш нещо, и отчаяно търсиш какво да е то, че да струва под десет лева и да не те е срам да го подариш. Тръгваш си като бито куче, вие ти се свят, а умът ти трескаво пренарежда бюджета така, че на първи януари да не се окажеш без пукната пара.
Предколедно и коледно настроение
Вече и радио не слушаш в колата си, защото от всяка станция се леят вариации на Jingle Bells, дебелото старче с червените дрешки никне отвсякъде с неговото хо-хо-хоо, из ъглите на града оскъдно облечени Снежанки раздават флайери за новогодишни купони, а ромите са завардили всички ключови позиции със сурвачки и дрянови пръчки. Почти не можеш да свършиш никаква работа, защото всички фирми имат коледни партита. Пак по тази причина няма нормално заведение в града, където да отидеш просто ей така да хапнеш или да изпиеш чаша вино. Твоят собствен офис се е превърнал в коледен музей на кича - вече имаш латерничка, която пее „Хроня пола" („За много години" на гръцки), стъклен кон бутилка, в която има нещо червено, ходещ Дядо Коледа със светещи очи, торта под формата на еленче, купища тефтери и химикалки и календари, на които момичета по бански изкусително лежат върху бойлери или акумулатори.
На собствения ви офис купон изобщо не ти се ходи, но все пак се оказваш участник в инициативния комитет по организацията. Така, щеш не щеш, дни преди ваканцията стоиш за снимка с вдигната високо чаша, в компанията на колеги с размътени погледи, на фона на каменна стена, декорирана с тъкани престилки, бъчонки и препарирани мечешки глави. Получаваш от незнаен колега подарък (прашки с рисунка на печено прасенце, еленови рогца, черпак, ангелче, книга „Как да съм неотразима в секса" и т.н.). В организираната викторина с въпроси от типа Къци Вапцаров печелиш пластмасови маракаси или маска на лисичка. Преглъщаш изстиналото кюфте от куверта и слушаш личната изповед на счетоводителката леля Надка, която точно сега иска да ти разкаже подробно защо толкова те уважава. Ставаш свидетел на грозното напиване на някой шеф, отбиваш сексуалните атаки на колегата от другия отдел, бършеш сълзите на новата HR-ка, която страда, че трудът й не е оценен, и изобщо прекарваш си страхотно.
Вкъщи обаче те чака другият ад.
Бъдни вечер някак го преживяваш с капризите на домашните. Детето хленчи, че не яде сарми с кисело зеле, другото реве, че не му се била паднала паричката, кучето е олизало тиквеника, а свещта се е разляла върху мебелите, но... това е поправимо. На дугия ден обаче идва истинското изпитание - годишната среща с роднините. С пълен предколеден стомах, само след дванайсет часа се оказваш отново залостен зад масата. Майка ти е готвила три дни, затова не смееш да откажеш нито едно кулинарно нашествие в чинията си. Наред с всичките там мръвки, прасета, пуйки и наденици, задължително трябва да опиташ от техните сърми, техния боб, техния тиквеник, защото иначе рискуваш до Великден да не ти говорят.
До теб е седнал някой чичо от семейството, който за сто и първи път разказва една и съща история. От другата ти страна деветдесетгодишната ти баба яде като за последно, защото в момента мисли, че сме Втората световна война и й предстои интерниране. В края на масата е артистът на семейството - някой братовчед, който си мисли, че може да свири и пее, и затова не минава Коледа без негово изпълнение. Докато той дрънка мръсни песнички от времето на бригадирското движение, майка ти е подготвила за поредно гледане албуми с детски снимки на всички от семейството на възраст между 0 и 40 години. Разглежда ги с умиление и от време на време поплаква.
Настава мигът да дойде дядо Коледа. Поръчал си го преди месец, като редовен клиент на фирмата са ти обещали и бонус - джудже или Снежанка. На вратата се звъни, дядото е съвсем като истински, а до него стои малко дете с бяла брадичка - бонусът. Твоите хлапета са възхитени от двойката, старчето пее песен, казва си рецитацията и раздава подаръците. Докато си разменяте по някоя и друга дума с него, детето ви завързва контакт с джуджето и се връща с новината: „Мамо, джуджето е във втори клас като мен!" Добрият старец пък вече разцъква с вас политиката на правителството и трудния живот на пенсионираните оперни певци, принудени за заработват като дядоколедовци. Едва го изтиквате от вратата, с все джуджето второкласник.
Почти никой не е доволен от подаръците. Децата гледат лошо, защото да получат книга или дреха, си е направо обида. Възрастната част от родата цъка с език защо си си харчил парите за тях, като те нямали нужда нито от екскурзия в чужбина, нито от нов телевизор. С нова жилетка или без, баба ти все си е на път към мястото на интерниране. Докато за пореден път си мислиш колко безсмислени неща си получил и купил, родителите ти са напълнили останките от храната в празни кутии от сладолед и ти ги тикат за вкъщи. Децата мрънкат, че не са си взели таблетите, майка ти се кани да седне да си гледа турския сериал, „ама вие си стойте, стойте си, маме", баща ти е захъркал на дивана, а талантливият братовчед и чичото са се хванали за гушите в някакъв спор за несправедливо наследени фамилни имоти някъде преди трийсет години...
Коледният край
Тръгваш си с някакво такси, в което мирише на джибри, а шофьорът пее с радиото коледна песен от певица с едно име. Мечтаеш за леглото си, тишина и тъмнина. Предстоят ти обаче голямото следколедно чистене, менажирането на несполучливите подаръци, диета за сваляне на качените килограми... Предстои ти и Нова година. Това обаче е една друга, не по-малко депресираща история.
Весела Коледа, братя хейтъри, и честита Нова година!
Дата на първа публикация 21 декември 2013.
Фотография Васил
Танев