Фрийрайд, извънпистово каране, необработени терени, приключение или за много от нас - просто ски. За някои това е хоби, за други е страст и начин на живот. Това е най-чистата разновидност на карането в планината, съществуваща от хилядолетия - още откакто човекът е навлязъл в зимната планина и някак си е измислил много естествен и лесен начин да се придвижва в нея - с две дъски на краката.
В днешно време свободното каране на ски и сноуборд е един от най-популярните стилове в спорта и също така - най-развиващият се. В цяла Европа, Америка, Нова Зеландия, Япония и много други страни фрийрайдът е огромна част от зимната планинарска култура, занимание с дългогодишни традиции и е практикуван от малки деца до баби и дядовци. Свободно и без забрани. Провеждат се световни серии от състезания по фрийрайд на пет континента. Филмовата индустрия всяка година създава продукции, които достигат до милиони хора по света. В производството на ски и сноуборд, екипировката за извънпистово каране е най-развиващият се дял. За зимните курорти фрирайдът е начин да привличат много нови клиенти и затова правят всичко възможно в ски зоните им, той да е достъпен и максимално безопасен. За всички фрирайдът е нещо съвсем нормално и естествено. Не и тук.
"Безумие", "самоубийство", "незаконно", "наркомани", "екстремисти", "адреналинковци". Не, не говорим за нещо друго. Това са само част от епитетите, които в България се използват, за да опишат фрийрайда и всички нас, които се занимаваме с този спорт. И не просто от жълти вестници и съмнителни журналисти - това често са думи на институции като БЧК, национални медии, дори на някои планински спасители и хижари...
Поводът винаги е един и същ - лавинен инцидент. Помията, която се изсипва в медийното пространство, социалните мрежи и сред обществото като цяло, е безпрецедентна за цял свят. Пострадалите се обрисуват като престъпници, безумци, а понякога даже и наркомани, които, тласкани от адреналин, целенасочено рискуват своя и живота на планинските спасители. Някои от тях, включително и самият шеф на БЧК, Христо Григоров, дават безумни обяснения как "екстремистите, под влияние на наркотици и алкохол, се чувстват безсмъртни". Апелира се за забрани, заклеймяват ни като нарушители и ни определят като самоубийци. Журналисти преследват приятели на загиналите и ги питат дали чувстват вина, след като самите те са се борили до край, за да спасят живота им. Ефектът на доминото влиза в действие и всеки случаен лаик или медия подхваща недоволството и намира в един нещастен инцидент възможност да съди, да напада и да обвинява загиналите, приятелите им и всички като тях.
Дори пишейки тези редове, нещо в мен почва да кипи…
До каква степен трябва да си лишен от капчица човечност или мъничко ценностна система, за да съдиш и обиждаш загинал човек, който не е наранил никой? Толкова ли е дълбока душевната криза в нашето общество, че един фатален инцидент да извика толкова низки човешки качества у толкова много хора?
Някои казват, че когато хората не разбират нещо, естествената им реакция е да го заклеймят и нападнат. Това обаче не ги оправдава. Защото, когато не разбираш нещо, единственото достойно поведение е да си замълчиш. А причината да не го разбират е в начина, по който им се поднася. И тук мисля е разковничето.
Нека вземем за пример Австрия. Повечето четящи тези редове знаят, че там ските и сноуборда са начин на живот. Фрийрайдът и всичките форми на свободно каране и придвижване със ски и борд в планината се практикува в огромни размери. Планините гъмжат с хора от цял свят. Алпите са огромни и лавините са ежедневие. Местната лавинна служба (каквато има във всички алпийски държави) ежедневно информира за ситуацията в планината. Информира, не забранява! Издават се лавинни бюлетини за различните райони, които са достъпни както онлайн, така и на място в курортите. Те пък от своя страна извършват лавинен контрол на потенциално опасните места в ски зоните и района им, минимизирайки риска за посетителите. Огромната част от хората, каращи извън пистите, са с лавинна екипировка и еърбег раници. Като цяло културата на каране е в пъти по-висока от тази в България. И въпреки всичко това, само за миналия сезон в лавини загинаха около 30 човека. Този сезон досега са 17. Излишно е да казвам, че след подобен инцидент, на никой дори не може да му хрумне да обвинява или да сипе грозни епитети за пострадалите или фрийрайдърите по принцип. Ако някое официално лице, в качеството си на шеф на БЧК например, хипотетично си позволи подобно изказване, съм сигурен, че би изгубил работата си на момента. Информацията, която излиза в медиите, е точна и конкретна фактология за случая. Впоследствие се пишат доклади, търсят се поуки и лавинната обстановка се преоценява. По този начин до всички каращи достига адекватен и полезен материал, който помага за една по-ясна преценка за условията в планините и по неутъпканите склонове. Загиналите и техните близки се оставят на спокойствието и скръбта им... Най-нормалното човешко нещо.
В България лавинна служба няма. Лавинен контрол в ски зоните реално липсва. Адекватна информация за лавинната обстановка може да се получи само на терен от човек с опит. В общността на фрийрайдърите спорадично се споделят тестове и снежни профили от доброволци, което може да даде някаква информация за конкретното място в конкретния ден, но нищо повече. Планинската Спасителна Служба дълги години просто обявяваше предупреждение за "висока лавинна опасност" в началото на декември, което стоеше до април. По сходен начин в курорта на Банско до ден днешен на таблото за предупреждение от лавини свети лампата за "висока лавинна опасност" през целия сезон. За всеки, дори леко запознат, е ясно, че това е безполезно предупреждение, лишено от всякаква конкретика и задълбочено изследване на снежната покривка.
От скоро на сайта на ПСС се появи секция "лавинна обстановка", където се правят опити за лавинни бюлетини. Издават се от доброволци с опит в материята, които правят снежни профили и дават оценка на лавинната опасност по световните стандарти. Но тези тестове също се правят много рядко и често липсва каквато и да е допълнителна информация, освен степента на опасност (от 1 до 5). А лавинен бюлетин, който не се обновява всеки ден и няма подробна информация за условията и снежната покривка, не е лавинен бюлетин. Лавинната обстановка в планините се сменя ежечасно и ако няма ежедневна информация за това какво се случва със снежната покривка, той губи всякакъв смисъл и дори може да бъде подвеждащ и опасен. Пример за това имаше при последния лавинен инцидент на Банско, след който член на ПСС обясниява по всички телевизии как: "Лавинната опасност е много лъжлива и някой може да дава, че е ниска, ама да знаете, че е най-висока степен". В същото време на сайта на ПСС за Пирин няма актуална информация от конкретния ден, но за предния лавинната опасност е била оценена на втора степен (средна). Тази информация не бе обновявана в продължение на две седмици.
Но трябва да започнем оттам, че това не би трябвало да е работа на ПСС. Никъде по света не е. Нейната работа е да оказва помощ на хора попаднали в беда в планините, включително в лавинни инциденти и ПСС трябва да се фокусира и да използва ресурсите си именно в тази насока. Защото не един и два случая показват, че сме много далеч от адекватно ниво на реакция, в сравнение със спасителните служби в други държави.
Изключително наложително е обаче да се създаде лавинна служба. България е сигурно единствената планинска държава в Европа, която няма такава. Това е единственият начин да има актуална и адекватна информация за лавинната обстановка. A това, че "ние сме обявили навсякъде най-висока лавинна опасност" - не работи и се доказва многократно. Положителното е, че има подходящи и опитни кадри за формирането на една такава служба -планински гидове, фрийрайдъри, лавинни специалисти, планински спасители. Но липсва каквато и да е инициатива от съответните институции и зимните курорти за нейното създаване. И не е изненадващо, имайки в предвид какво е отношението на началствата им към извънпистовото каране. Докато то остава такова и същите тези хора продължават да взимат решенията, няма как нещо да се промени в положителна насока.
А дори да се сбъдне утопичният вариант, в който имаме отлична лавинна служба, ефикасен лавинен контрол в курортите, бърза и адекватна Планинска Спасителна Служба и информирани и оборудвани скиори и сноубордисти, има един факт, който явно убягва на всички.Лавините са част от реалността, не просто в извънпистовото каране, а в зимната планина. Били са още преди човекът да се появи на тази планета и ще бъдат много след като изчезне. Това е природна стихия. Докато има хора, които ходят в планината, ще има загинали в лавини. Както ще има загинали докато хората карат коли или летят със самолет, или плават с кораб, или работят в мина. И тук идва въпросът ми към всички. Защо само в България лавинните инциденти не се приемат и отразяват като всеки друг такъв? Ние убили ли сме някого? Или наранили? Откраднали? Измамили? Не, драги съдници. Ние просто живеем живота, който сме избрали.
Текст Валери Пелтеков
Фрийрайд, извънпистово каране, необработени терени, приключение или за много от нас - просто ски. За някои това е хоби, за други е страст и начин на живот. Това е най-чистата разновидност на карането в планината, съществуваща от хилядолетия - още откакто човекът е навлязъл в зимната планина и някак си е измислил много естествен и лесен начин да се придвижва в нея - с две дъски на краката.
В днешно време свободното каране на ски и сноуборд е един от най-популярните стилове в спорта и също така - най-развиващият се. В цяла Европа, Америка, Нова Зеландия, Япония и много други страни фрийрайдът е огромна част от зимната планинарска култура, занимание с дългогодишни традиции и е практикуван от малки деца до баби и дядовци. Свободно и без забрани. Провеждат се световни серии от състезания по фрийрайд на пет континента. Филмовата индустрия всяка година създава продукции, които достигат до милиони хора по света. В производството на ски и сноуборд, екипировката за извънпистово каране е най-развиващият се дял. За зимните курорти фрирайдът е начин да привличат много нови клиенти и затова правят всичко възможно в ски зоните им, той да е достъпен и максимално безопасен. За всички фрирайдът е нещо съвсем нормално и естествено. Не и тук.
"Безумие", "самоубийство", "незаконно", "наркомани", "екстремисти", "адреналинковци". Не, не говорим за нещо друго. Това са само част от епитетите, които в България се използват, за да опишат фрийрайда и всички нас, които се занимаваме с този спорт. И не просто от жълти вестници и съмнителни журналисти - това често са думи на институции като БЧК, национални медии, дори на някои планински спасители и хижари...
Поводът винаги е един и същ - лавинен инцидент. Помията, която се изсипва в медийното пространство, социалните мрежи и сред обществото като цяло, е безпрецедентна за цял свят. Пострадалите се обрисуват като престъпници, безумци, а понякога даже и наркомани, които, тласкани от адреналин, целенасочено рискуват своя и живота на планинските спасители. Някои от тях, включително и самият шеф на БЧК, Христо Григоров, дават безумни обяснения как "екстремистите, под влияние на наркотици и алкохол, се чувстват безсмъртни". Апелира се за забрани, заклеймяват ни като нарушители и ни определят като самоубийци. Журналисти преследват приятели на загиналите и ги питат дали чувстват вина, след като самите те са се борили до край, за да спасят живота им. Ефектът на доминото влиза в действие и всеки случаен лаик или медия подхваща недоволството и намира в един нещастен инцидент възможност да съди, да напада и да обвинява загиналите, приятелите им и всички като тях.
Дори пишейки тези редове, нещо в мен почва да кипи…
До каква степен трябва да си лишен от капчица човечност или мъничко ценностна система, за да съдиш и обиждаш загинал човек, който не е наранил никой? Толкова ли е дълбока душевната криза в нашето общество, че един фатален инцидент да извика толкова низки човешки качества у толкова много хора?
Някои казват, че когато хората не разбират нещо, естествената им реакция е да го заклеймят и нападнат. Това обаче не ги оправдава. Защото, когато не разбираш нещо, единственото достойно поведение е да си замълчиш. А причината да не го разбират е в начина, по който им се поднася. И тук мисля е разковничето.
Нека вземем за пример Австрия. Повечето четящи тези редове знаят, че там ските и сноуборда са начин на живот. Фрийрайдът и всичките форми на свободно каране и придвижване със ски и борд в планината се практикува в огромни размери. Планините гъмжат с хора от цял свят. Алпите са огромни и лавините са ежедневие. Местната лавинна служба (каквато има във всички алпийски държави) ежедневно информира за ситуацията в планината. Информира, не забранява! Издават се лавинни бюлетини за различните райони, които са достъпни както онлайн, така и на място в курортите. Те пък от своя страна извършват лавинен контрол на потенциално опасните места в ски зоните и района им, минимизирайки риска за посетителите. Огромната част от хората, каращи извън пистите, са с лавинна екипировка и еърбег раници. Като цяло културата на каране е в пъти по-висока от тази в България. И въпреки всичко това, само за миналия сезон в лавини загинаха около 30 човека. Този сезон досега са 17. Излишно е да казвам, че след подобен инцидент, на никой дори не може да му хрумне да обвинява или да сипе грозни епитети за пострадалите или фрийрайдърите по принцип. Ако някое официално лице, в качеството си на шеф на БЧК например, хипотетично си позволи подобно изказване, съм сигурен, че би изгубил работата си на момента. Информацията, която излиза в медиите, е точна и конкретна фактология за случая. Впоследствие се пишат доклади, търсят се поуки и лавинната обстановка се преоценява. По този начин до всички каращи достига адекватен и полезен материал, който помага за една по-ясна преценка за условията в планините и по неутъпканите склонове. Загиналите и техните близки се оставят на спокойствието и скръбта им... Най-нормалното човешко нещо.
В България лавинна служба няма. Лавинен контрол в ски зоните реално липсва. Адекватна информация за лавинната обстановка може да се получи само на терен от човек с опит. В общността на фрийрайдърите спорадично се споделят тестове и снежни профили от доброволци, което може да даде някаква информация за конкретното място в конкретния ден, но нищо повече. Планинската Спасителна Служба дълги години просто обявяваше предупреждение за "висока лавинна опасност" в началото на декември, което стоеше до април. По сходен начин в курорта на Банско до ден днешен на таблото за предупреждение от лавини свети лампата за "висока лавинна опасност" през целия сезон. За всеки, дори леко запознат, е ясно, че това е безполезно предупреждение, лишено от всякаква конкретика и задълбочено изследване на снежната покривка.
От скоро на сайта на ПСС се появи секция "лавинна обстановка", където се правят опити за лавинни бюлетини. Издават се от доброволци с опит в материята, които правят снежни профили и дават оценка на лавинната опасност по световните стандарти. Но тези тестове също се правят много рядко и често липсва каквато и да е допълнителна информация, освен степента на опасност (от 1 до 5). А лавинен бюлетин, който не се обновява всеки ден и няма подробна информация за условията и снежната покривка, не е лавинен бюлетин. Лавинната обстановка в планините се сменя ежечасно и ако няма ежедневна информация за това какво се случва със снежната покривка, той губи всякакъв смисъл и дори може да бъде подвеждащ и опасен. Пример за това имаше при последния лавинен инцидент на Банско, след който член на ПСС обясниява по всички телевизии как: "Лавинната опасност е много лъжлива и някой може да дава, че е ниска, ама да знаете, че е най-висока степен". В същото време на сайта на ПСС за Пирин няма актуална информация от конкретния ден, но за предния лавинната опасност е била оценена на втора степен (средна). Тази информация не бе обновявана в продължение на две седмици.
Но трябва да започнем оттам, че това не би трябвало да е работа на ПСС. Никъде по света не е. Нейната работа е да оказва помощ на хора попаднали в беда в планините, включително в лавинни инциденти и ПСС трябва да се фокусира и да използва ресурсите си именно в тази насока. Защото не един и два случая показват, че сме много далеч от адекватно ниво на реакция, в сравнение със спасителните служби в други държави.
Изключително наложително е обаче да се създаде лавинна служба. България е сигурно единствената планинска държава в Европа, която няма такава. Това е единственият начин да има актуална и адекватна информация за лавинната обстановка. A това, че "ние сме обявили навсякъде най-висока лавинна опасност" - не работи и се доказва многократно. Положителното е, че има подходящи и опитни кадри за формирането на една такава служба -планински гидове, фрийрайдъри, лавинни специалисти, планински спасители. Но липсва каквато и да е инициатива от съответните институции и зимните курорти за нейното създаване. И не е изненадващо, имайки в предвид какво е отношението на началствата им към извънпистовото каране. Докато то остава такова и същите тези хора продължават да взимат решенията, няма как нещо да се промени в положителна насока.
А дори да се сбъдне утопичният вариант, в който имаме отлична лавинна служба, ефикасен лавинен контрол в курортите, бърза и адекватна Планинска Спасителна Служба и информирани и оборудвани скиори и сноубордисти, има един факт, който явно убягва на всички.Лавините са част от реалността, не просто в извънпистовото каране, а в зимната планина. Били са още преди човекът да се появи на тази планета и ще бъдат много след като изчезне. Това е природна стихия. Докато има хора, които ходят в планината, ще има загинали в лавини. Както ще има загинали докато хората карат коли или летят със самолет, или плават с кораб, или работят в мина. И тук идва въпросът ми към всички. Защо само в България лавинните инциденти не се приемат и отразяват като всеки друг такъв? Ние убили ли сме някого? Или наранили? Откраднали? Измамили? Не, драги съдници. Ние просто живеем живота, който сме избрали.
Текст Валери Пелтеков
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители