Филип Филипов като водач на квартета, Кристина Хинова - втора цигулка, виолончелистката Марина Хинова и Санджар Сапаев, когото сме свикнали да виждаме като цигулар, но този път в качеството си на виолист, поради заболяване на основната виолистка на състава Стефания Янкова, започнаха концерта с бетовеновия струнен квартет в до минор, оп. 18, №4.
Квартетът е сравнително ранна творба на композитора, но в нея вече личи нетърпимостта на автора към традиционните за времето похвати, която той изразява с директен, дори фронтален изказ и отказ от всякаква деликатност. Ясната и чиста същина на звука бяха прекрасно поднесени от музикантите, въпреки известна липса на цялостност в линиите. Втората част би могла да бъде изсвирена с повече лекота, въпреки че интерпретацията на квартета бе повече от убедителна с релефна струкура и различен облик на всеки инструмент. Финалът в откровено циганско-унгарски стил бе истинска наслада за слушателите, поднесен с усмивка, младежки ентусиазъм и брилянтен звук, които заслужено предизвикаха взрив от аплодисменти от публиката.
Последва гениалният кларинетен квинтет на Моцарт, в който към ARTE се присъедини кларинетистът Борислав Йоцов. Невъзможно е да се опише изумително чистият и приказно красив звук на кларинета, който имахме удоволствието да чуем. Като че ли без каквото и да било усилие или отявлено намерение, Боби Йоцов трансформира изпълнението в преживяване, което не се подчинява на физичните закони за време и пространство. В същото време всяка фраза прозвуча логично и изцяло естествено. Виолончелистката Марина Хинова отговаряше със съизмеримо изящни сола, а постигната симбиоза между музикантите напълно хармонираше със съвършенството, което композиторът е постигнал в тази изключителна творба.
Във втората част на концерта мястото на първа цигулка зае Росица Чопева, а Филип Филипов зае стола на втората. Струнният квартет, който ARTE изпълниха, е единственият на френският композитор Морис Равел. Той е моделиран по квартета за същия състав на по-възрастния колега на Равел – Клод Дебюси, написан десет години по-рано. Дебюси е бил силно впечатлен от творбата, за разлика от учителя на Равел – Габриел Форе, който не е споделял същия възторг. Въпреки противоречивите мнения на критиката в началото, квартетът днес е широко популярна творба, която обаче налага сериозни изисквания към способностите на нейните изпълнители. ARTE не отстъпиха по нито един критерий за майсторство – фантастична гама от нюанси на звука, гъвкаво преминаване между контрастните фрагменти, страстни изригвания с първична енергия и реещи се в небесните висини ангелски сола на цигулката на Росица Чопева. Публиката бе изпратена с експлозивна “Ръченица” от Петър Христосков, аранжирана за три цигулки, виола и виолончело от Санджар Сапаев.
Текст: Клара Воланте
Фотография: Василка Балевска
Филип Филипов като водач на квартета, Кристина Хинова - втора цигулка, виолончелистката Марина Хинова и Санджар Сапаев, когото сме свикнали да виждаме като цигулар, но този път в качеството си на виолист, поради заболяване на основната виолистка на състава Стефания Янкова, започнаха концерта с бетовеновия струнен квартет в до минор, оп. 18, №4.
Квартетът е сравнително ранна творба на композитора, но в нея вече личи нетърпимостта на автора към традиционните за времето похвати, която той изразява с директен, дори фронтален изказ и отказ от всякаква деликатност. Ясната и чиста същина на звука бяха прекрасно поднесени от музикантите, въпреки известна липса на цялостност в линиите. Втората част би могла да бъде изсвирена с повече лекота, въпреки че интерпретацията на квартета бе повече от убедителна с релефна струкура и различен облик на всеки инструмент. Финалът в откровено циганско-унгарски стил бе истинска наслада за слушателите, поднесен с усмивка, младежки ентусиазъм и брилянтен звук, които заслужено предизвикаха взрив от аплодисменти от публиката.
Последва гениалният кларинетен квинтет на Моцарт, в който към ARTE се присъедини кларинетистът Борислав Йоцов. Невъзможно е да се опише изумително чистият и приказно красив звук на кларинета, който имахме удоволствието да чуем. Като че ли без каквото и да било усилие или отявлено намерение, Боби Йоцов трансформира изпълнението в преживяване, което не се подчинява на физичните закони за време и пространство. В същото време всяка фраза прозвуча логично и изцяло естествено. Виолончелистката Марина Хинова отговаряше със съизмеримо изящни сола, а постигната симбиоза между музикантите напълно хармонираше със съвършенството, което композиторът е постигнал в тази изключителна творба.
Във втората част на концерта мястото на първа цигулка зае Росица Чопева, а Филип Филипов зае стола на втората. Струнният квартет, който ARTE изпълниха, е единственият на френският композитор Морис Равел. Той е моделиран по квартета за същия състав на по-възрастния колега на Равел – Клод Дебюси, написан десет години по-рано. Дебюси е бил силно впечатлен от творбата, за разлика от учителя на Равел – Габриел Форе, който не е споделял същия възторг. Въпреки противоречивите мнения на критиката в началото, квартетът днес е широко популярна творба, която обаче налага сериозни изисквания към способностите на нейните изпълнители. ARTE не отстъпиха по нито един критерий за майсторство – фантастична гама от нюанси на звука, гъвкаво преминаване между контрастните фрагменти, страстни изригвания с първична енергия и реещи се в небесните висини ангелски сола на цигулката на Росица Чопева. Публиката бе изпратена с експлозивна “Ръченица” от Петър Христосков, аранжирана за три цигулки, виола и виолончело от Санджар Сапаев.
Текст: Клара Воланте
Фотография: Василка Балевска
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители