Това е седмицата, в която светът си спомня за феноменалния музикален гений на Фреди Мъркюри - онзи, който умееше да заплени и пренесе на седмото небе цял стадион хора. (За доказателство влез в youtube и гледай 25-минутното шоу на Куийн - "Уембли", първия Лайв Ейд, 13 юли, 1985-а).
В България обаче повечето хора си имат друг любим фронтмен и предано празнуват 100-годишнината от рождението му. За тях той е много повече гений отколкото "оня мустакат педал с белия потник".
Тази седмица по света отбелязват 71 години Дарио Ардженто. През годините великолепният италиански маестро на хорър филми ни накара да треперим от удоволствие, гледайки величествено-изобретателни кошмари като Суспирия, Ад и Profondo Rosso. Да, той ни даде и продължава да ни дава изумителни филми. Даде ни и Азия Ардженто. В България пък мнозинството си има друг любим режисьор на ужаси и тези дни празнува трескаво стотния му рожден ден. Всъщност Дарио и Тодор са родени на една и съща дата. Същата, на която през 1978-а в Лондон умира Кийт Муун от Дъ Ху, и пак там някой ужилва с отровен чадър талантливия дисидент Георги Марков. (В този ден "Тато" вероятно е вдигал повечко наздравици на софрата от обикновено.) Същата тази дата, на която през 1996-а застреляха Тупак Шакур, но ако не целият свят, то поне в БГ знаем, че Тодор бе далеч по-истинският "гангста". А по тези краища, както и в някои от гетата на Съединените щати, "гангста" звучи, хм, гордо!
Тази седмица рожден ден празнува и Роджър Уотърс. През 1990-а той направи концерт, озаглавен The Wall пред 200 000 души в Берлин по повод падането на Стената - същата стена, която господарите на сладкия, кимащ сервилно "бай Тошо" бяха издигнали близо четири десетилетия по-рано.
Тази седмица се навършват 134 години от подлото убийство на Лудия кон, великия воин от племето Су - един истински водач и Вожд на своята нация. По същото време твоите и моите сънародници, драги мой, пускат сълзици на умиление и въздишки по нашия едновремешен и вечен техен Вожд - онзи с големите уши и огряната от селска хитрост физиономия.
В края на тези седем дни светът отбелязва десет години от терористичните атаки срещу Ню Йорк, в които загинаха близо 3000 невинни хора. В един паралелен свят и действителност пък се честват - на места с огромни зеещи билборди - сто години Тодор Живков! А също и един друг "празник". Е, наздраве, горди братя българи! Фотография Васил Танев
Тази
седмица е специална. За различни хора
-
по различни поводи. В периода 5-11 септември
през последните сто години са се случили
някои значими, любопитни, хубави и
недотам прекрасни неща. Що се отнася до
нас, българите, на 6 септември ние
празнуваме Съединението. Тази година
обаче никой не се вълнува особено от
него. Защото българите масово празнуват...
100-годишнината от рождението на... Тодор
Живков! (Колкото
и да търкам невярващи очи, четейки
последното изречение, то не изчезва.)
Да - те
си го обичат и тъжат по него. По "Тато",
както го наричат на галено, с много любов
и носталгия. Ееее-х!
Това
е седмицата, в която светът си спомня
за феноменалния музикален гений на
Фреди Мъркюри - онзи, който умееше да
заплени и пренесе на седмото небе цял
стадион хора. (За
доказателство влез в youtube и
гледай 25-минутното шоу на Куийн -
"Уембли", първия Лайв Ейд, 13 юли,
1985-а).
В
България обаче повечето хора си имат
друг любим фронтмен и предано празнуват
100-годишнината от рождението му. За тях
той е много повече гений отколкото "оня
мустакат педал с белия потник".
Тази
седмица по света отбелязват 71 години
Дарио Ардженто. През годините великолепният
италиански маестро на хорър филми ни
накара да треперим от удоволствие,
гледайки величествено-изобретателни
кошмари като Суспирия,
Ад и Profondo Rosso. Да,
той ни даде и продължава да ни дава
изумителни филми. Даде ни и Азия Ардженто.
В България пък мнозинството си има друг
любим режисьор на ужаси и тези дни
празнува трескаво стотния му рожден
ден. Всъщност Дарио и Тодор са родени
на една и съща дата. Същата, на която
през 1978-а в Лондон умира Кийт Муун от Дъ
Ху, и пак там някой ужилва с отровен
чадър талантливия дисидент Георги
Марков. (В
този ден "Тато" вероятно е вдигал
повечко наздравици на софрата от
обикновено.) Същата
тази дата, на която през 1996-а застреляха
Тупак Шакур, но ако не целият свят, то
поне в БГ знаем, че Тодор бе далеч
по-истинският "гангста". А по тези
краища, както и в някои от гетата на
Съединените щати, "гангста" звучи,
хм, гордо!
Тази
седмица рожден ден празнува и Роджър
Уотърс. През 1990-а той направи концерт,
озаглавен The Wall пред 200 000 души в Берлин по повод падането
на Стената - същата
стена, която господарите на сладкия,
кимащ сервилно "бай Тошо" бяха
издигнали близо четири десетилетия
по-рано.
Тази
седмица се навършват 134 години от подлото
убийство на Лудия кон, великия воин от
племето Су - един истински водач и Вожд
на своята нация. По същото време твоите
и моите сънародници, драги мой, пускат
сълзици на умиление и въздишки по нашия
едновремешен и вечен техен Вожд - онзи
с големите уши и огряната от селска
хитрост физиономия.
В
края на тези седем дни светът отбелязва
десет години от терористичните атаки
срещу Ню Йорк, в които загинаха близо
3000 невинни хора. В един паралелен свят
и действителност пък се честват - на
места с огромни зеещи билборди - сто
години Тодор Живков! А също и един друг
"празник". Е, наздраве, горди братя
българи!
Фотография Васил Танев