MASTER AND SERVANT

Тази седмица е специална. За различни хора - по различни поводи. В периода 5-11 септември през последните сто години са се случили някои значими, любопитни, хубави и недотам прекрасни неща. Що се отнася до нас, българите, на 6 септември ние празнуваме Съединението. Тази година обаче никой не се вълнува особено от него. Защото българите масово празнуват... 100-годишнината от рождението на... Тодор Живков! (Колкото и да търкам невярващи очи, четейки последното изречение, то не изчезва.) Да - те си го обичат и тъжат по него. По "Тато", както го наричат на галено, с много любов и носталгия. Ееее-х!

Това е седмицата, в която светът си спомня за феноменалния музикален гений на Фреди Мъркюри - онзи, който умееше да заплени и пренесе на седмото небе цял стадион хора. (За доказателство влез в youtube и гледай 25-минутното шоу на Куийн - "Уембли", първия Лайв Ейд, 13 юли, 1985-а).

В България обаче повечето хора си имат друг любим фронтмен и предано празнуват 100-годишнината от рождението му. За тях той е много повече гений отколкото "оня мустакат педал с белия потник".

Тази седмица по света отбелязват 71 години Дарио Ардженто. През годините великолепният италиански маестро на хорър филми ни накара да треперим от удоволствие, гледайки величествено-изобретателни кошмари като Суспирия, Ад и Profondo Rosso. Да, той ни даде и продължава да ни дава изумителни филми. Даде ни и Азия Ардженто. В България пък мнозинството си има друг любим режисьор на ужаси и тези дни празнува трескаво стотния му рожден ден. Всъщност Дарио и Тодор са родени на една и съща дата. Същата, на която през 1978-а в Лондон умира Кийт Муун от Дъ Ху, и пак там някой ужилва с отровен чадър талантливия дисидент Георги Марков. (В този ден "Тато" вероятно е вдигал повечко наздравици на софрата от обикновено.) Същата тази дата, на която през 1996-а застреляха Тупак Шакур, но ако не целият свят, то поне в БГ знаем, че Тодор бе далеч по-истинският "гангста". А по тези краища, както и в някои от гетата на Съединените щати, "гангста" звучи, хм, гордо!

Тази седмица рожден ден празнува и Роджър Уотърс. През 1990-а той направи концерт, озаглавен The Wall пред 200 000 души в Берлин по повод падането на Стената - същата стена, която господарите на сладкия, кимащ сервилно "бай Тошо" бяха издигнали близо четири десетилетия по-рано.

Тази седмица се навършват 134 години от подлото убийство на Лудия кон, великия воин от племето Су - един истински водач и Вожд на своята нация. По същото време твоите и моите сънародници, драги мой, пускат сълзици на умиление и въздишки по нашия едновремешен и вечен техен Вожд - онзи с големите уши и огряната от селска хитрост физиономия.

В края на тези седем дни светът отбелязва десет години от терористичните атаки срещу Ню Йорк, в които загинаха близо 3000 невинни хора. В един паралелен свят и действителност пък се честват - на места с огромни зеещи билборди - сто години Тодор Живков! А също и един друг "празник". Е, наздраве, горди братя българи!

Фотография Васил Танев

Тази седмица е специална. За различни хора - по различни поводи. В периода 5-11 септември през последните сто години са се случили някои значими, любопитни, хубави и недотам прекрасни неща. Що се отнася до нас, българите, на 6 септември ние празнуваме Съединението. Тази година обаче никой не се вълнува особено от него. Защото българите масово празнуват... 100-годишнината от рождението на... Тодор Живков! (Колкото и да търкам невярващи очи, четейки последното изречение, то не изчезва.) Да - те си го обичат и тъжат по него. По "Тато", както го наричат на галено, с много любов и носталгия. Ееее-х!

Това е седмицата, в която светът си спомня за феноменалния музикален гений на Фреди Мъркюри - онзи, който умееше да заплени и пренесе на седмото небе цял стадион хора. (За доказателство влез в youtube и гледай 25-минутното шоу на Куийн - "Уембли", първия Лайв Ейд, 13 юли, 1985-а).

В България обаче повечето хора си имат друг любим фронтмен и предано празнуват 100-годишнината от рождението му. За тях той е много повече гений отколкото "оня мустакат педал с белия потник".

Тази седмица по света отбелязват 71 години Дарио Ардженто. През годините великолепният италиански маестро на хорър филми ни накара да треперим от удоволствие, гледайки величествено-изобретателни кошмари като Суспирия, Ад и Profondo Rosso. Да, той ни даде и продължава да ни дава изумителни филми. Даде ни и Азия Ардженто. В България пък мнозинството си има друг любим режисьор на ужаси и тези дни празнува трескаво стотния му рожден ден. Всъщност Дарио и Тодор са родени на една и съща дата. Същата, на която през 1978-а в Лондон умира Кийт Муун от Дъ Ху, и пак там някой ужилва с отровен чадър талантливия дисидент Георги Марков. (В този ден "Тато" вероятно е вдигал повечко наздравици на софрата от обикновено.) Същата тази дата, на която през 1996-а застреляха Тупак Шакур, но ако не целият свят, то поне в БГ знаем, че Тодор бе далеч по-истинският "гангста". А по тези краища, както и в някои от гетата на Съединените щати, "гангста" звучи, хм, гордо!

Тази седмица рожден ден празнува и Роджър Уотърс. През 1990-а той направи концерт, озаглавен The Wall пред 200 000 души в Берлин по повод падането на Стената - същата стена, която господарите на сладкия, кимащ сервилно "бай Тошо" бяха издигнали близо четири десетилетия по-рано.

Тази седмица се навършват 134 години от подлото убийство на Лудия кон, великия воин от племето Су - един истински водач и Вожд на своята нация. По същото време твоите и моите сънародници, драги мой, пускат сълзици на умиление и въздишки по нашия едновремешен и вечен техен Вожд - онзи с големите уши и огряната от селска хитрост физиономия.

В края на тези седем дни светът отбелязва десет години от терористичните атаки срещу Ню Йорк, в които загинаха близо 3000 невинни хора. В един паралелен свят и действителност пък се честват - на места с огромни зеещи билборди - сто години Тодор Живков! А също и един друг "празник". Е, наздраве, горди братя българи!

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители