Времето лети, спор няма.
Дори когато не си прекарваш добре.
Особено през пролетта - този толкова
неопределен и опърничав сезон, вечно
обещаващ разкошна, топла зеленина.
Истински пролетни дни, такива, каквито
си ги представяме, няма чак толкова
много. И хоп - изведнъж вече сме във
втората половина на май - края на
пролетта и началото на... абитуриентските
балове. Oh yeah!
Дори да не си абитуриент,
няма как да ги избегнеш. Дори да не си
пряко замесен, най-малкото ще ги видиш
и чуеш - дългите процесии от взети
назаем джипове, лимузини, коли и каляски,
натъпкани с разпищели се създания,
набедени за „млади хора, които просто
се веселят".
Ако се вгледате, доста
от лицата не са особено красиви. По-скоро
наподобяват изкривените фейсове, които
обладаната от демони Емили виждаше в
Екзорсизмът на Емили Роуз. Може би
е от амфетамините...
Абитуриентските балове
никога не са били кой знае какво - както
Нова година, 8-и декември или други
подобни събития, които се чакат цяла
година, накрая всичко опира до едно
незабележително опиянчване.
В което няма нищо лошо,
само дето това конкретно опиянчване
през последните години се е изродило в
чудовищно социално съревнование. Кой
ще бъде най-най-НАЙ?!
И докато навремето
основните двигатели бяха родителите
(обикновено абитуриентът
изпълняваше ролята на циркова маймуна,
около която се тълпи цялата „рода", за
да го види по костюм или рокля, като в
процеса родата се нагърмява чутовно с
ракия и се изпокарва), то
сега много от рожбите на MTV
(говорим за онова MTV,
по което отдавна няма музика)
сами са инициатори на страшни драми,
паника и тръшкане преди Бала!
Защото непременно
трябва да имат най-яките дрехи и да
пристигнат в най-яките автомобили. За
да могат веднага да се чекнат и да
наводнят facebook със снимки,
видеа и статуси за това колко са яки и
колко яко си прекарват, докато обсъждат
колко зле облечени и по-скапани от тях
са останалите.
Който не е от този отбор,
непременно е лузър.
За да не си лузър,
най-добре вашите да теглят един хубав
кредит, с който вместо да те изпратят
на яка екскурзия или да ти платят един
семестър някъде, да те облекат отгоре
до долу в най-скъпите брандове, за да
блеснеш пред онези, които могат да си
позволят само китайски ментета (те
също не са много евтини).
Ако си мацка с по-рафинирани
родители, може да намажеш и комплект
силиконови цици, специално за бала.
Да не забравяме и превоза
- той също трябва да кърти. Затова е
препоръчително да наемеш или вземеш
назаем възможно най-скъпата кола -
както правят любимите ти български рап
изпълнители в клиповете си. В интерес
на истината нашите абитуриенти са малко
по-ритмични от бг рапърите, макар и
предимно в ориенталските стилове.
И е чудесно, че могат
да броят до 12.
В нета е пълно с клипове,
показващи запомнящи се изпълнения и
страшен абитуриентски „купон". Ако не
ти се гледат, просто си пусни филма
Господин за един ден.
И преди някой идиот да
ме обвини, че съм озлобен, защото на мен
не ми се е получило, ще кажа, че на моя
бал всичко мина гладко. Нашите ме облякоха
като изряден келнер, с прическа футболяк
и папийонка, колан Pierre
Cardin и
някакви потресаващи (но
скъпи) мокасини. Всички
роднини се снимаха с мен, та дори и
портиерката, която уверяваше нашите,
че съм „прелестен". После отидохме в
двора на Английската
гимназия, откъдето ни извозиха до
Японския за големия
„купон". Там ни подредиха по отрупаните
с „тънки мезета и маркови питиета"
маси и ни оставиха да тъпеем няколко
часа, докато „бандата" бичеше зверски
хитове като „Арлекино" и „Камъните
падат". Да, без майтап - „Камъните
падат"! Което, предполагам, е задължителен
гвоздей в програмата и на днешните бални
тузари и пичета.
Учителите се налапаха
и нагълтаха, а по-отворените ми съученици
се мляскаха в тоалетните. В паузите
обсъждаха колко са грозни или бедни
другите. Имайте предвид, че същите тези
хора сега са министри, съдии, адвокати
и изобщо напомпани бойци за благочестие
и просперитет. Те проповядват това и
онова... Но аз съм ги виждал, там, на бала,
откъдето тръгват толкова много животни.
Същите тези агенти днес
помпат децата си да бъдат „най-добрите",
да премазват и мачкат, да бъдат Somebody!
Тези ще те прегазят като таксиметров
шофьор на пешеходна пътека. Оле!
Абитуриентски балове
има по цял свят и романтичният аспект
дълги години ги правеше нещо, донякъде,
вълнуващо. Сега обаче детето не иска
романтика. Детето иска да мачка с
Брандове! И нали ни е едничко... и нали
балът е веднъж в живота
...(тук
звучат разплакващи цигулки или по-скоро
зурли, б.а.)
Трябва да приключвам,
защото навън трещят нагиздените
победители, които скоро ще градят
бъдещето на България. Искам да им
помахам... докато затварям прозореца и
пускам щорите.
Фотография
Васил Танев
Времето лети, спор няма.
Дори когато не си прекарваш добре.
Особено през пролетта - този толкова
неопределен и опърничав сезон, вечно
обещаващ разкошна, топла зеленина.
Истински пролетни дни, такива, каквито
си ги представяме, няма чак толкова
много. И хоп - изведнъж вече сме във
втората половина на май - края на
пролетта и началото на... абитуриентските
балове. Oh yeah!
Дори да не си абитуриент,
няма как да ги избегнеш. Дори да не си
пряко замесен, най-малкото ще ги видиш
и чуеш - дългите процесии от взети
назаем джипове, лимузини, коли и каляски,
натъпкани с разпищели се създания,
набедени за „млади хора, които просто
се веселят".
Ако се вгледате, доста
от лицата не са особено красиви. По-скоро
наподобяват изкривените фейсове, които
обладаната от демони Емили виждаше в
Екзорсизмът на Емили Роуз. Може би
е от амфетамините...
Абитуриентските балове
никога не са били кой знае какво - както
Нова година, 8-и декември или други
подобни събития, които се чакат цяла
година, накрая всичко опира до едно
незабележително опиянчване.
В което няма нищо лошо,
само дето това конкретно опиянчване
през последните години се е изродило в
чудовищно социално съревнование. Кой
ще бъде най-най-НАЙ?!
И докато навремето
основните двигатели бяха родителите
(обикновено абитуриентът
изпълняваше ролята на циркова маймуна,
около която се тълпи цялата „рода", за
да го види по костюм или рокля, като в
процеса родата се нагърмява чутовно с
ракия и се изпокарва), то
сега много от рожбите на MTV
(говорим за онова MTV,
по което отдавна няма музика)
сами са инициатори на страшни драми,
паника и тръшкане преди Бала!
Защото непременно
трябва да имат най-яките дрехи и да
пристигнат в най-яките автомобили. За
да могат веднага да се чекнат и да
наводнят facebook със снимки,
видеа и статуси за това колко са яки и
колко яко си прекарват, докато обсъждат
колко зле облечени и по-скапани от тях
са останалите.
Който не е от този отбор,
непременно е лузър.
За да не си лузър,
най-добре вашите да теглят един хубав
кредит, с който вместо да те изпратят
на яка екскурзия или да ти платят един
семестър някъде, да те облекат отгоре
до долу в най-скъпите брандове, за да
блеснеш пред онези, които могат да си
позволят само китайски ментета (те
също не са много евтини).
Ако си мацка с по-рафинирани
родители, може да намажеш и комплект
силиконови цици, специално за бала.
Да не забравяме и превоза
- той също трябва да кърти. Затова е
препоръчително да наемеш или вземеш
назаем възможно най-скъпата кола -
както правят любимите ти български рап
изпълнители в клиповете си. В интерес
на истината нашите абитуриенти са малко
по-ритмични от бг рапърите, макар и
предимно в ориенталските стилове.
И е чудесно, че могат
да броят до 12.
В нета е пълно с клипове,
показващи запомнящи се изпълнения и
страшен абитуриентски „купон". Ако не
ти се гледат, просто си пусни филма
Господин за един ден.
И преди някой идиот да
ме обвини, че съм озлобен, защото на мен
не ми се е получило, ще кажа, че на моя
бал всичко мина гладко. Нашите ме облякоха
като изряден келнер, с прическа футболяк
и папийонка, колан Pierre
Cardin и
някакви потресаващи (но
скъпи) мокасини. Всички
роднини се снимаха с мен, та дори и
портиерката, която уверяваше нашите,
че съм „прелестен". После отидохме в
двора на Английската
гимназия, откъдето ни извозиха до
Японския за големия
„купон". Там ни подредиха по отрупаните
с „тънки мезета и маркови питиета"
маси и ни оставиха да тъпеем няколко
часа, докато „бандата" бичеше зверски
хитове като „Арлекино" и „Камъните
падат". Да, без майтап - „Камъните
падат"! Което, предполагам, е задължителен
гвоздей в програмата и на днешните бални
тузари и пичета.
Учителите се налапаха
и нагълтаха, а по-отворените ми съученици
се мляскаха в тоалетните. В паузите
обсъждаха колко са грозни или бедни
другите. Имайте предвид, че същите тези
хора сега са министри, съдии, адвокати
и изобщо напомпани бойци за благочестие
и просперитет. Те проповядват това и
онова... Но аз съм ги виждал, там, на бала,
откъдето тръгват толкова много животни.
Същите тези агенти днес
помпат децата си да бъдат „най-добрите",
да премазват и мачкат, да бъдат Somebody!
Тези ще те прегазят като таксиметров
шофьор на пешеходна пътека. Оле!
Абитуриентски балове
има по цял свят и романтичният аспект
дълги години ги правеше нещо, донякъде,
вълнуващо. Сега обаче детето не иска
романтика. Детето иска да мачка с
Брандове! И нали ни е едничко... и нали
балът е веднъж в живота...(тук
звучат разплакващи цигулки или по-скоро
зурли, б.а.)
Трябва да приключвам,
защото навън трещят нагиздените
победители, които скоро ще градят
бъдещето на България. Искам да им
помахам... докато затварям прозореца и
пускам щорите.
Фотография
Васил Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители