В Турция за по-малко от
две седмици и за пет отсечени дървета
насред Истанбул кипи революционно
настроение. Паралелите с управлението
на Джепето Ердоган и политическата
власт над медиите там и тук, са само част
от сравненията, които може да си направим.
И там се сетиха да ги
отразяват в конвенционалните медии
след два-три дни, само че разликата беше
в това, което е отразено. И
тук имахме многохилядни протести. Те
даже доведоха до оставка на едно
правителство и до пръкването на ново,
което засега не изглежда особено
по-различно. Пошумяхме
си, докато ни беше студено, после дойде
сезонът на бирата пред Народния и сме
в очаквателната поза партер да видим
какво ще се случи.
В Турция пък еуфорията
на протестите изглежда неизчерпаема,
а нехуманното отношение на полицията
там изглежда само сплотява хората. И те
отвръщат на агресията с агресия, както
донякъде се случи и тук (въпреки сериозните
съмнения за изкуствени провокации), но
и с една проява на ведър дух, която
липсваше на нашите протести.
Но в България масовото
недоволство не дойде покрай миналогодишните
протести срещу застрояването на защитени
зони и национални паркове по море и
планини. Дойде от битовите сметки.
Наизлязоха тъжни и унили хора, озлобени
от немотията си, които с празен поглед
повтаряха думи като „геноцид", влагаха
сравнително празнодумен патос, палеха
Конституции и притежаваха креативността
на ряпа и енергията на погълнал по
погрешка кофеин борсук.
Основният контраст с
Турция не е само в мащаба на протестите,
а и в техния колективен ум. Югоизточните
ни съседи създадоха един обаятелен
имидж, изплетен с ирония към правителството
и полицията, отговориха с улично
творчество, застанаха с усмивка срещу
издевателствата.
Протестиращите не са
онези нашенци, дето си пазят личните
карти само за изборите, а са модерното
и европейско общество в Турция. Същото,
което се информира и се образова в
глобалната мрежа, което културално е
вече част от Европейския съюз.
Протестиращите в Турция са икономически
активните хора. Тези, които денем са на
работа, а нощем - на протест.
Тукашната истерия и
безидейност провалиха нашите протести
и затова няма реална промяна. Зачатъците
на поезия, сатира и креативност в еко
протестите из София, организирани от
„Зелените", бързо бяха притъпени от
антиутопичните и сприхави лозунги,
които явно привлякоха масата, но и
отблъснаха онези с висотата на духа.
Така стремежът към простоватото погуби
и разми протестите.
Защото едно статукво
има своя манталитет, а ако го бориш със
същия или сходен манталитет, ти подменяш
само лицата, но не и същността му. Затова
алтернативите на политически силните
у нас са... абсолютно идентични с тях.
Дали липсата
на този хумор, който показва протестиращите
в Турция в една симпатична светлина,
тук бе породена от факта, че протестът
се водеше предимно от старите и счупени
от Прехода хора, или младите също са
счупени и протестите не ги интересуват
в полза на чалга културата на същия
Преход? Сигурно и двете.
Протестите тук избухнаха
и отмряха защото не породиха култура.
Бяха изчерпани за дни, не създадоха
онова мисловно наследство, което да
промени епохата и мирогледа на хората.
Нещо, което в Турция се случи за по-малко
от десет дни.
Фотография Васил
Танев
В Турция за по-малко от
две седмици и за пет отсечени дървета
насред Истанбул кипи революционно
настроение. Паралелите с управлението
на Джепето Ердоган и политическата
власт над медиите там и тук, са само част
от сравненията, които може да си направим.
И там се сетиха да ги
отразяват в конвенционалните медии
след два-три дни, само че разликата беше
в това, което е отразено. И
тук имахме многохилядни протести. Те
даже доведоха до оставка на едно
правителство и до пръкването на ново,
което засега не изглежда особено
по-различно. Пошумяхме
си, докато ни беше студено, после дойде
сезонът на бирата пред Народния и сме
в очаквателната поза партер да видим
какво ще се случи.
В Турция пък еуфорията
на протестите изглежда неизчерпаема,
а нехуманното отношение на полицията
там изглежда само сплотява хората. И те
отвръщат на агресията с агресия, както
донякъде се случи и тук (въпреки сериозните
съмнения за изкуствени провокации), но
и с една проява на ведър дух, която
липсваше на нашите протести.
Но в България масовото
недоволство не дойде покрай миналогодишните
протести срещу застрояването на защитени
зони и национални паркове по море и
планини. Дойде от битовите сметки.
Наизлязоха тъжни и унили хора, озлобени
от немотията си, които с празен поглед
повтаряха думи като „геноцид", влагаха
сравнително празнодумен патос, палеха
Конституции и притежаваха креативността
на ряпа и енергията на погълнал по
погрешка кофеин борсук.
Основният контраст с
Турция не е само в мащаба на протестите,
а и в техния колективен ум. Югоизточните
ни съседи създадоха един обаятелен
имидж, изплетен с ирония към правителството
и полицията, отговориха с улично
творчество, застанаха с усмивка срещу
издевателствата.
Протестиращите не са
онези нашенци, дето си пазят личните
карти само за изборите, а са модерното
и европейско общество в Турция. Същото,
което се информира и се образова в
глобалната мрежа, което културално е
вече част от Европейския съюз.
Протестиращите в Турция са икономически
активните хора. Тези, които денем са на
работа, а нощем - на протест.
Тукашната истерия и
безидейност провалиха нашите протести
и затова няма реална промяна. Зачатъците
на поезия, сатира и креативност в еко
протестите из София, организирани от
„Зелените", бързо бяха притъпени от
антиутопичните и сприхави лозунги,
които явно привлякоха масата, но и
отблъснаха онези с висотата на духа.
Така стремежът към простоватото погуби
и разми протестите.
Защото едно статукво
има своя манталитет, а ако го бориш със
същия или сходен манталитет, ти подменяш
само лицата, но не и същността му. Затова
алтернативите на политически силните
у нас са... абсолютно идентични с тях.
Дали липсата
на този хумор, който показва протестиращите
в Турция в една симпатична светлина,
тук бе породена от факта, че протестът
се водеше предимно от старите и счупени
от Прехода хора, или младите също са
счупени и протестите не ги интересуват
в полза на чалга културата на същия
Преход? Сигурно и двете.
Протестите тук избухнаха
и отмряха защото не породиха култура.
Бяха изчерпани за дни, не създадоха
онова мисловно наследство, което да
промени епохата и мирогледа на хората.
Нещо, което в Турция се случи за по-малко
от десет дни.
Фотография Васил
Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители