Преди да има независимост, трябва да има зависимост. За да може с цената на всичко, да се изкоруби тая зависимост и да се спечели независимостта. Да можеш сам. Ама дали можеш сам? Дали можеш да си независим? Дали има смисъл да си независим? Дали искаш да си независим? Да си зависим от любов. Да си независим в любовта… Какво лошо има:
- да не можеш да заспиш, защото току що си я изпратил,
- да трепваш при всяко извъняване на телефона,
- да гледаш в тълпата, за да я видиш,
- всяко нещо да ти напомня за Нея.
- да знаеш, че я има,
- да знаеш, че те чака и ще те дочака,
- да можеш да се прибереш някога си, мъртво пиян, без никакви обяснения. Може би последното не бе най-удачният ми избор за аргумент, но идеята е, че независимостта не е показателна в любовта. Да, хубаво е човек да разполага със себе си, но някак си отива другото, заради което всеки цял живот търси. Нещо. Някого. Всъщност човек търси нещо или някого, за да се раздели с независимостта си. Парадоксално е, факт. Но е самата истина. Странно е, че независимостта и зависимостта са клише за нещо позитивно и негативно. Изключвам алкохол и наркотици от този разговор. Тук говорим за понятия. И тяхната интерпретация. Защото зависим в любовта е нещо прекрасно, но зависим в работата или в аспекта на държавно управление е съвсем друго. Въпреки че, ако нещата се разглеждат едностранчиво, е съвсем простичко. Навсякъде, във всяко едно обяснение на понятието, се крие изненада, но за мен е по-добре да бъдеш зависим. Звучи малко оправдателно. Малко по-лесно от другото, но е факт. И чисто исторически няма как да бъдеш независим. И чисто човешки също. Затова може би е измислена тая пуста независимост, за да може човек винаги да се стреми към нея. И тогава да разбере, че в нея няма почти никакъв смисъл, освен тридневен душевен пир и хладното и рязко отрезвяване, че всъщност е невъзможно. Човек е зависим. Държавите са зависими, планетата, ако щеш, е зависима. И това винаги ще бъде така. И това му е хубавото. Защото е, както в любовта. Другото е прекрасна химера, която е за вярващите. В независимостта. Честит празник.
Празник е. Официален. Усеща ли се?! Не знам.
Идват избори. Идват зависимите. И независимите, които са десет пъти по-зависими от обявилите се за такива. И преди тях, и след тях ще се говори за зависимости. И за независимости. Суверенитет, отсъствие на причинно-следствена връзка между две явления, отсъствие на влияние, на зависимост, самостоятелност, свобода. Това са тълкуванията на последния Тълковен речник…
Независимост.
Преди да има независимост, трябва да има зависимост. За да може с цената на всичко, да се изкоруби тая зависимост и да се спечели независимостта. Да можеш сам. Ама дали можеш сам? Дали можеш да си независим? Дали има смисъл да си независим? Дали искаш да си независим?
Да си зависим от любов. Да си независим в любовта…
Какво лошо има:
- да не можеш да заспиш, защото току що си я изпратил,
- да трепваш при всяко извъняване на телефона,
- да гледаш в тълпата, за да я видиш,
- всяко нещо да ти напомня за Нея.
По хубаво ли е:
- да знаеш, че я има,
- да знаеш, че те чака и ще те дочака,
- да можеш да се прибереш някога си, мъртво пиян, без никакви обяснения.
Може би последното не бе най-удачният ми избор за аргумент, но идеята е, че независимостта не е показателна в любовта. Да, хубаво е човек да разполага със себе си, но някак си отива другото, заради което всеки цял живот търси. Нещо. Някого. Всъщност човек търси нещо или някого, за да се раздели с независимостта си. Парадоксално е, факт. Но е самата истина. Странно е, че независимостта и зависимостта са клише за нещо позитивно и негативно. Изключвам алкохол и наркотици от този разговор. Тук говорим за понятия. И тяхната интерпретация. Защото зависим в любовта е нещо прекрасно, но зависим в работата или в аспекта на държавно управление е съвсем друго. Въпреки че, ако нещата се разглеждат едностранчиво, е съвсем простичко. Навсякъде, във всяко едно обяснение на понятието, се крие изненада, но за мен е по-добре да бъдеш зависим. Звучи малко оправдателно. Малко по-лесно от другото, но е факт. И чисто исторически няма как да бъдеш независим. И чисто човешки също. Затова може би е измислена тая пуста независимост, за да може човек винаги да се стреми към нея. И тогава да разбере, че в нея няма почти никакъв смисъл, освен тридневен душевен пир и хладното и рязко отрезвяване, че всъщност е невъзможно. Човек е зависим. Държавите са зависими, планетата, ако щеш, е зависима. И това винаги ще бъде така. И това му е хубавото. Защото е, както в любовта. Другото е прекрасна химера, която е за вярващите. В независимостта.
Честит празник.