Спомням си как това лято избягахме за два часа от феста Elevation, за да
намерим някоя кръчма в Доброславци, където да гледаме четвъртфинала между
Англия и Италия на Европейското. Докато се лутахме из селото, попаднахме на
класическа балканска сценка: група пияни мъже зяпаха нервно към телевизора
през прозорците на хоремага, който шефът беше заключил, понеже не можел да ги
удържи да не пушат вътре. Забраната вече беше в сила. Ние пък седнахме като бели хора
в олющения склад на един магазин с малко телевизорче върху хладилника. Не толкова
заради опцията да пушим в два мизерни квадратни метра, а защото вече добре
подготвени за Cypress Hill, през прозорците на местния клуб щяхме да виждаме няколко
футболни топки по терена.
Пушач съм, от най-досадните, но мога да изредя поне сто причини, поради
които надписът „No Smoking" не заслужава такава паника. Плюс тези на Здравната
комисия, която остави сега действащата забрана и решението зависи от Икономическата.
Тези дни обаче НЦИОМ
излезе на помощ на бизнеса, който няма търпение да извади пепелниците, с
изследване, според което 16% от пушачите са спрели да ходят в заведения след 1
юни 2012...
Да бяха ги преброили след средата
на октомври, тъй като през лятото не усетихме
забраната по баровете на плажа, но пък новините за повръщането (от храна,
фалшив алкохол и други) по Черноморието отново не ни подминаха. А когато дойде
време да се прибираме в софийските заведения, на някои въобще не ни се е
налагало да си гризем ноктите над чашите с уиски, ром и текила - подбираме си
местата, така че да не съжаляваме за цигарите. И не става въпрос за дупките, в
които под предлога „частно парти", заключват никотинозависими.
Не искам пепелник, а повече приятни събития. Наскоро влязохме директно в
погото по време на лайфа на гръцките манучаовци Locomondo и ни трябваше поне
час, за да се сетим да излезем да пушим по къс ръкав под гъбата пред клуба. В
съседния забиваха италианците Gabin, така че нямахме
време да се преджобваме втори път за запалка. Да не говорим, че когато не си
прекалил с тютюна, посталкохолното състояние на другия ден е по-поносимо, а
сексът между стари партньори (в смисъл на поопознали се), които не вонят на
цигари, е нещо съвсем ново.
Звучи демагогски и донякъде е така. Когато говорим „за" или „против"
пушенето в заведенията, го правим само през призмата на градския глезльо. Дори
и да мрънкаме срещу забраната, имаме достатъчно условия да не пушим - може да
ходим на кино, да опитваме екзотична храна, да четем книга в някоя
кафе-книжарница, да слушаме яка група. Убиваме време в непушене в полети, на някоя
и друга изложба, по корпоративни коктейли. И все пак оставаме на Балканите, където
(по Костурица) хората приличат на дионисиево поделение - заради неадекватния
начин, по който почваме да се държим, когато богът на веселието се сблъска със
заявените за цивилизовани забрани.
В условия на непушене в заведенията от НЦИОМ не питат в изследването си
колко от тези, които си падат по чистия въздух в тях, биха се върнали при
отмяната му. А вадят резултата, че 11%
от пушачите посещават такива, в които забраната не се спазва.
Факт е, че някои места дори не пробваха
как ще им се отрази новият закон и точно затова не вярвам в раздухвания аргумент
„отлив на клиенти". Нерешената ситуация с пушенето
и прекаленото вряскане, че не може така да ни го спират, показват, че не сме
готови за нова реалност. Точно в града обаче очаквах да се разберем по-лесно по
тоя въпрос.
Иначе при приемането на толкова строгата мярка през юни на никой не му и хрумна,
че в страна, в която хората масово нямат средства за развлечение, пушенето е
първото и последно удоволствие на отрудения (да речем) човек в малката кръчма,
където кебапчетата не цвърчат така весело, ако ги чакаш над двойна гроздова без
цигара. Затова и разведряването на забраната сега се оказва предизборен коз - едно
че политиката се бистри именно в опушените свърталища на народа. Хората смятат
бюджета си в хляб и кутии цигари, всякакъв друг стил на живот е недостъпен.
Може да бъдеш толерантен пушач, ако може да отвлечеш вниманието си от
свитъка тютюн с атрактивен пакет от лайфстайл услуги, който ти се предлага в
столицата и в няколко големи града. Може да си толерантен пушач, ако те е грижа
да живееш в по-приятелско общество, вместо непрекъснато да повтаряш клишето
„ако не ти харесва, стой си у вас". При този детински спор най-страшното
всъщност е, че на хората масово им е толкова зле, че евентуалното разрешение да
си пушиш пак в кварталния бар изглежда като валяща от небето хуманитарна помощ.
Честит мандат, на този, който я брандира.
Спомням си как това лято избягахме за два часа от феста Elevation, за да
намерим някоя кръчма в Доброславци, където да гледаме четвъртфинала между
Англия и Италия на Европейското. Докато се лутахме из селото, попаднахме на
класическа балканска сценка: група пияни мъже зяпаха нервно към телевизора
през прозорците на хоремага, който шефът беше заключил, понеже не можел да ги
удържи да не пушат вътре. Забраната вече беше в сила. Ние пък седнахме като бели хора
в олющения склад на един магазин с малко телевизорче върху хладилника. Не толкова
заради опцията да пушим в два мизерни квадратни метра, а защото вече добре
подготвени за Cypress Hill, през прозорците на местния клуб щяхме да виждаме няколко
футболни топки по терена.
Пушач съм, от най-досадните, но мога да изредя поне сто причини, поради
които надписът „No Smoking" не заслужава такава паника. Плюс тези на Здравната
комисия, която остави сега действащата забрана и решението зависи от Икономическата.
Тези дни обаче НЦИОМ
излезе на помощ на бизнеса, който няма търпение да извади пепелниците, с
изследване, според което 16% от пушачите са спрели да ходят в заведения след 1
юни 2012...
Да бяха ги преброили след средата
на октомври, тъй като през лятото не усетихме
забраната по баровете на плажа, но пък новините за повръщането (от храна,
фалшив алкохол и други) по Черноморието отново не ни подминаха. А когато дойде
време да се прибираме в софийските заведения, на някои въобще не ни се е
налагало да си гризем ноктите над чашите с уиски, ром и текила - подбираме си
местата, така че да не съжаляваме за цигарите. И не става въпрос за дупките, в
които под предлога „частно парти", заключват никотинозависими.
Не искам пепелник, а повече приятни събития. Наскоро влязохме директно в
погото по време на лайфа на гръцките манучаовци Locomondo и ни трябваше поне
час, за да се сетим да излезем да пушим по къс ръкав под гъбата пред клуба. В
съседния забиваха италианците Gabin, така че нямахме
време да се преджобваме втори път за запалка. Да не говорим, че когато не си
прекалил с тютюна, посталкохолното състояние на другия ден е по-поносимо, а
сексът между стари партньори (в смисъл на поопознали се), които не вонят на
цигари, е нещо съвсем ново.
Звучи демагогски и донякъде е така. Когато говорим „за" или „против"
пушенето в заведенията, го правим само през призмата на градския глезльо. Дори
и да мрънкаме срещу забраната, имаме достатъчно условия да не пушим - може да
ходим на кино, да опитваме екзотична храна, да четем книга в някоя
кафе-книжарница, да слушаме яка група. Убиваме време в непушене в полети, на някоя
и друга изложба, по корпоративни коктейли. И все пак оставаме на Балканите, където
(по Костурица) хората приличат на дионисиево поделение - заради неадекватния
начин, по който почваме да се държим, когато богът на веселието се сблъска със
заявените за цивилизовани забрани.
В условия на непушене в заведенията от НЦИОМ не питат в изследването си
колко от тези, които си падат по чистия въздух в тях, биха се върнали при
отмяната му. А вадят резултата, че 11%
от пушачите посещават такива, в които забраната не се спазва.
Факт е, че някои места дори не пробваха
как ще им се отрази новият закон и точно затова не вярвам в раздухвания аргумент
„отлив на клиенти". Нерешената ситуация с пушенето
и прекаленото вряскане, че не може така да ни го спират, показват, че не сме
готови за нова реалност. Точно в града обаче очаквах да се разберем по-лесно по
тоя въпрос.
Иначе при приемането на толкова строгата мярка през юни на никой не му и хрумна,
че в страна, в която хората масово нямат средства за развлечение, пушенето е
първото и последно удоволствие на отрудения (да речем) човек в малката кръчма,
където кебапчетата не цвърчат така весело, ако ги чакаш над двойна гроздова без
цигара. Затова и разведряването на забраната сега се оказва предизборен коз - едно
че политиката се бистри именно в опушените свърталища на народа. Хората смятат
бюджета си в хляб и кутии цигари, всякакъв друг стил на живот е недостъпен.
Може да бъдеш толерантен пушач, ако може да отвлечеш вниманието си от
свитъка тютюн с атрактивен пакет от лайфстайл услуги, който ти се предлага в
столицата и в няколко големи града. Може да си толерантен пушач, ако те е грижа
да живееш в по-приятелско общество, вместо непрекъснато да повтаряш клишето
„ако не ти харесва, стой си у вас". При този детински спор най-страшното
всъщност е, че на хората масово им е толкова зле, че евентуалното разрешение да
си пушиш пак в кварталния бар изглежда като валяща от небето хуманитарна помощ.
Честит мандат, на този, който я брандира.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители