Ф
ранческо Тоти се опитвал да нареди пъзел
и когато след четири месеца успял, видял, че на кутията пише „от 2 до 3 години". „Ей,
значи съм гений," казал си... Слаб виц, но
силна част от любимата ми филантропска история, в която футболистът на Рома разнежва
създателите на брандирани с името му анекдоти, давайки приходите от книгата си
Всички
вицове за Тоти, събрани от мен (2003) за
благотворителност. Част от сумата отива за деца в Конго, с друга активира гореща
линия за дистанционна социална помощ в Рим. Година по-късно издава със същата
цел
Нови вицове за Тоти, отново събрани
от мен. Толкова за силата на (дефицитната) самоирония.
60-годишната
Луси Мейтън, бивша журналистка, която, освен
че тича в Лондонския маратон, за да набира средства за благотворителната си
организация
Second Sight, тренира футбол с
индийски момичета. Опитва се да изкара правата на жените на терена на едно
тотално дискриминиращо ги общество, а паралелно води доброволчески екип от
офтамотолози, които се борят със заболяването катаракта в Бихар и Ориса. Луси - британка с индийски корени - е първата азиатска
репортерка на BBC в средата на 70-те. Казва си, че е голяма позьорка, когато
през 1988-а
прави документален филм за жените в Афганистан - просветва й, че не може да
промени света, разказвайки за него зад лукавата камера. На 36 решава да стане
лекар.
Едуард Нортън: „Ако откриеш дори един удивителен знак на сайта, пиши и ще ти
дадем 1000 точки"
. Това е цитат от филантропската му социална мрежа
Crowdrise (Бунтът на тълпата), в чиито хиляди каузи може да се включиш дори с джобни суми,
да надъхваш дарители или да намериш с кого да офейкаш като доброволец в Африка
(ако Нортън не е по списанията, може да го срещнеш при масаите). В мрежата с
лозунг „Ако не даваш, никой няма да те хареса" има опция да създадеш свой
проект и събитие, както и да публикуваш вдъхновяващи снимки и репортажи за
добрите дела, за които ти остава време - ама без много патос, нали. Иначе, колкото
по-активен и like-ван си (също като в бъбривите facebook и Twitter, където се фукаш с политически лафчета),
толкова по-голям шанс имаш да получиш секси награда от някой от съучастниците
на актьора - например от Флий (не че умираме за XS размер костюмите му от
концертите на Red Hot Chili Peppers).
А ето и по-близък пример - чешкият сайт
Четенето помага,
ориентиран към ученици от 1-ви до 12 клас. На него са публикувани тестове върху
290 книги, както и десетки благотворителни каузи. Децата се регистрират,
избират книга и отговарят на четири въпроса по нея (Колко души е убил
Разколников в
Престъпление и наказание? например).
Ако знаеш всичко, печелиш кредит от 50 крони (около 2,5 долара). Те се обръщат
в пари от създадения към сайта фонд от милионера Мартин Роман (допреди две
години шеф на ЧЕЗ, извинете). И децата избират за каква кауза да ги дадат. От
2011-а насам са изкарали над 775 хиляди долара за благотворителност - хлапетата
за други хлапета. Този проект предстои да се адаптира у нас съвсем скоро. Дори в ситуация, в която
страната ни започва наново през четири години, медия за повече четене и повече дарителство
да е последният отговор на един от лозунгите на протестите „Ми, искаме да сме
по-добре..."
Общото между всички тези истории е, че са поднесени с приятни маркетингови послания,
а не със снизходителното клише „ама има и по-зле от нас" и че измъкват
„клиентите" на благотворителността от милозливия сюжет, в който сме свикнали да
ни ги пробутват. А най-хубавото е, че са създадени не отгоре надолу, а от
самото общество - работещи системи за солидарност, отговорност и здравословна
доза алтруизъм. И ако някъде са възникнали на основата на съществуващи вече ценности,
другаде може да почнат да напомнят за тях.
Големият проблем е, че когато едната ръка на финансово атрактивните ни
съграждани краде, а другата дарява за имидж, това провокира още по-голяма
нетърпимост към тях, вътре в обществото и отказ за разбирателство. Но според
Олга Алексеева, която е
възпитавала във филантропия олигарси в Русия, една добре организирана мрежа от
съпричастност между хората може да повлияе на самото правене на бизнес и
политика. Ако гражданското общество спре да се изтъква като жертва. И създаде
комфорт за малко повече благородство.
Фотография Васил Танев
Франческо Тоти се опитвал да нареди пъзел
и когато след четири месеца успял, видял, че на кутията пише „от 2 до 3 години". „Ей,
значи съм гений," казал си... Слаб виц, но
силна част от любимата ми филантропска история, в която футболистът на Рома разнежва
създателите на брандирани с името му анекдоти, давайки приходите от книгата си Всички
вицове за Тоти, събрани от мен (2003) за
благотворителност. Част от сумата отива за деца в Конго, с друга активира гореща
линия за дистанционна социална помощ в Рим. Година по-късно издава със същата
цел Нови вицове за Тоти, отново събрани
от мен. Толкова за силата на (дефицитната) самоирония.
60-годишната Луси Мейтън, бивша журналистка, която, освен
че тича в Лондонския маратон, за да набира средства за благотворителната си
организация Second Sight, тренира футбол с
индийски момичета. Опитва се да изкара правата на жените на терена на едно
тотално дискриминиращо ги общество, а паралелно води доброволчески екип от
офтамотолози, които се борят със заболяването катаракта в Бихар и Ориса. Луси - британка с индийски корени - е първата азиатска
репортерка на BBC в средата на 70-те. Казва си, че е голяма позьорка, когато
през 1988-а
прави документален филм за жените в Афганистан - просветва й, че не може да
промени света, разказвайки за него зад лукавата камера. На 36 решава да стане
лекар.
Едуард Нортън: „Ако откриеш дори един удивителен знак на сайта, пиши и ще ти
дадем 1000 точки". Това е цитат от филантропската му социална мрежа Crowdrise (Бунтът на тълпата), в чиито хиляди каузи може да се включиш дори с джобни суми,
да надъхваш дарители или да намериш с кого да офейкаш като доброволец в Африка
(ако Нортън не е по списанията, може да го срещнеш при масаите). В мрежата с
лозунг „Ако не даваш, никой няма да те хареса" има опция да създадеш свой
проект и събитие, както и да публикуваш вдъхновяващи снимки и репортажи за
добрите дела, за които ти остава време - ама без много патос, нали. Иначе, колкото
по-активен и like-ван си (също като в бъбривите facebook и Twitter, където се фукаш с политически лафчета),
толкова по-голям шанс имаш да получиш секси награда от някой от съучастниците
на актьора - например от Флий (не че умираме за XS размер костюмите му от
концертите на Red Hot Chili Peppers).
А ето и по-близък пример - чешкият сайт Четенето помага,
ориентиран към ученици от 1-ви до 12 клас. На него са публикувани тестове върху
290 книги, както и десетки благотворителни каузи. Децата се регистрират,
избират книга и отговарят на четири въпроса по нея (Колко души е убил
Разколников в Престъпление и наказание? например).
Ако знаеш всичко, печелиш кредит от 50 крони (около 2,5 долара). Те се обръщат
в пари от създадения към сайта фонд от милионера Мартин Роман (допреди две
години шеф на ЧЕЗ, извинете). И децата избират за каква кауза да ги дадат. От
2011-а насам са изкарали над 775 хиляди долара за благотворителност - хлапетата
за други хлапета. Този проект предстои да се адаптира у нас съвсем скоро. Дори в ситуация, в която
страната ни започва наново през четири години, медия за повече четене и повече дарителство
да е последният отговор на един от лозунгите на протестите „Ми, искаме да сме
по-добре..."
Общото между всички тези истории е, че са поднесени с приятни маркетингови послания,
а не със снизходителното клише „ама има и по-зле от нас" и че измъкват
„клиентите" на благотворителността от милозливия сюжет, в който сме свикнали да
ни ги пробутват. А най-хубавото е, че са създадени не отгоре надолу, а от
самото общество - работещи системи за солидарност, отговорност и здравословна
доза алтруизъм. И ако някъде са възникнали на основата на съществуващи вече ценности,
другаде може да почнат да напомнят за тях.
Големият проблем е, че когато едната ръка на финансово атрактивните ни
съграждани краде, а другата дарява за имидж, това провокира още по-голяма
нетърпимост към тях, вътре в обществото и отказ за разбирателство. Но според Олга Алексеева, която е
възпитавала във филантропия олигарси в Русия, една добре организирана мрежа от
съпричастност между хората може да повлияе на самото правене на бизнес и
политика. Ако гражданското общество спре да се изтъква като жертва. И създаде
комфорт за малко повече благородство.
Фотография Васил Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители