Има ужасно много
причини да влезеш в това и това заведение
- готвачът, барманът, диджеят, интериорът,
чувството, че си у вас, чувството, че си
на Марс, жените, рибите, най-вече
приятелите. Изглежда - и лошият въздух.
Италианците
например имат „най-патриотичния"
стомах (
определението
е на Бепе Севернини, направено във В главата на италианците
- б.а.). Те толкова познават
и обичат храната си, че няма нищо
необичайно в центъра на Рим да чуеш
изтънчените викове на обядваща чиновничка,
която връща пълната си чиния, понеже не
била някаква туристка, която да цакат
с преварена паста. Ние явно имаме
най-патриотичния бял дроб, след като
новият Парламент ще преразглежда
забраната на дима в заведенията (която
всъщност масово не се случи) с аргумента,
че непушенето вреди на бизнеса и на
удоволствието от живота навън.
Архаичната
сентенция на един червен депутат, че
„българинът обича да изпие чашка, да
изпуши две-три цигари и да си ходи после"
(и внесената от Атака законова поправка
за отмяна на ограниченията) бяха
опровергани и от много пушачи, подписали
появилата се в интернет
гражданска
петиция срещу връщането
на пушенето. Доста важен момент в този
изхабен спор, тъй като става дума за
надегоистични критерии за удоволствие
и за солидарност, която една година
проявявахме без никакво мрънкане -
напротив, хареса ни. И която сега потъва
в съмнителни статистики, че нашето
въздържание е довело до страшна
безработица в сферата на ресторантьорството
и хотелиерството.
Най-големият
цинизъм - година след влизането в сила
на забраната - не е дали това е най-важният
проблем, който трябва да решават новите
стари симпатяги в НС. А че прословутата
връзка с пушенето на тоя народ е
най-нелепият повод да му се изфабрикува
ролята на удавник.
От порок цигарите
се превърнаха във фундамент на оцеляването
и ако новата власт ще шикалкави с това
им значение, няма никаква причина да
вярваме, че имат по-ведри идеи за бъдещето
ни. Не че в продължение на година забраната
за пушене не беше просто вид свобода на
словото, само се говореше, че я има -
много заведения вадеха пепелници под
формата на чашки с вода след 2-3 часа през
нощта, някои и по-рано. Така че на живота
ни изобщо не му липсва дим, липсва му
вкус.
Поне 20 години е
разликата в културата на забавление
между господата в Парламента и новите
консуматори. Разговорът за пушенето е
признак за застаряващо общество, тъй
като се води между конформисти, а не с
представителите му, които са пробвали
всякакви форми на нощен и гастрономически
живот и нямат нужда той да е гарниран с
цигари.
Никаква промяна
не може да се случи без провокация да
променим мирогледа си и забраната за
пушенето беше симпатичен повод да станем
по-толерантни помежду си. Тя трябваше
да провокира и бизнеса да предложи нещо
повече от това, за което плащаме в
заведенията, както го правят в истински
топлите страни - независимо дали става
дума за комплимент от малки сандвичи
към коктейла, или просто приятелско
отношение.
А това, че сме в
сезона на градинките, е втори шанс да
почнем на чисто със забраната. Абсурдно
е да позволим да ни натякват, че животът
ни зависи от отмяната й.
Фотография
Васил Танев
Има ужасно много
причини да влезеш в това и това заведение
- готвачът, барманът, диджеят, интериорът,
чувството, че си у вас, чувството, че си
на Марс, жените, рибите, най-вече
приятелите. Изглежда - и лошият въздух.
Италианците
например имат „най-патриотичния"
стомах (определението
е на Бепе Севернини, направено във В главата на италианците - б.а.). Те толкова познават
и обичат храната си, че няма нищо
необичайно в центъра на Рим да чуеш
изтънчените викове на обядваща чиновничка,
която връща пълната си чиния, понеже не
била някаква туристка, която да цакат
с преварена паста. Ние явно имаме
най-патриотичния бял дроб, след като
новият Парламент ще преразглежда
забраната на дима в заведенията (която
всъщност масово не се случи) с аргумента,
че непушенето вреди на бизнеса и на
удоволствието от живота навън.
Архаичната
сентенция на един червен депутат, че
„българинът обича да изпие чашка, да
изпуши две-три цигари и да си ходи после"
(и внесената от Атака законова поправка
за отмяна на ограниченията) бяха
опровергани и от много пушачи, подписали
появилата се в интернет гражданска
петиция срещу връщането
на пушенето. Доста важен момент в този
изхабен спор, тъй като става дума за
надегоистични критерии за удоволствие
и за солидарност, която една година
проявявахме без никакво мрънкане -
напротив, хареса ни. И която сега потъва
в съмнителни статистики, че нашето
въздържание е довело до страшна
безработица в сферата на ресторантьорството
и хотелиерството.
Най-големият
цинизъм - година след влизането в сила
на забраната - не е дали това е най-важният
проблем, който трябва да решават новите
стари симпатяги в НС. А че прословутата
връзка с пушенето на тоя народ е
най-нелепият повод да му се изфабрикува
ролята на удавник.
От порок цигарите
се превърнаха във фундамент на оцеляването
и ако новата власт ще шикалкави с това
им значение, няма никаква причина да
вярваме, че имат по-ведри идеи за бъдещето
ни. Не че в продължение на година забраната
за пушене не беше просто вид свобода на
словото, само се говореше, че я има -
много заведения вадеха пепелници под
формата на чашки с вода след 2-3 часа през
нощта, някои и по-рано. Така че на живота
ни изобщо не му липсва дим, липсва му
вкус.
Поне 20 години е
разликата в културата на забавление
между господата в Парламента и новите
консуматори. Разговорът за пушенето е
признак за застаряващо общество, тъй
като се води между конформисти, а не с
представителите му, които са пробвали
всякакви форми на нощен и гастрономически
живот и нямат нужда той да е гарниран с
цигари.
Никаква промяна
не може да се случи без провокация да
променим мирогледа си и забраната за
пушенето беше симпатичен повод да станем
по-толерантни помежду си. Тя трябваше
да провокира и бизнеса да предложи нещо
повече от това, за което плащаме в
заведенията, както го правят в истински
топлите страни - независимо дали става
дума за комплимент от малки сандвичи
към коктейла, или просто приятелско
отношение.
А това, че сме в
сезона на градинките, е втори шанс да
почнем на чисто със забраната. Абсурдно
е да позволим да ни натякват, че животът
ни зависи от отмяната й.
Фотография
Васил Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители