☰
✕

Няма причини за безпокойство

4742 Категория: Софийски истории
Преди година се преместих в Бургас с намерението да проверя какво е да се живее край морето като незначителен журналист. От време на време да пиша разкази, които не публикувам, напълно безразлична към възможните интерпретации. Да си взема куче, с което да бягаме сутрин по плажа, и да изучавам редките растителни видове на север и на юг.

Не бих казала, че плановете ми се провалиха напълно. Работих за едни 24 страници, но не съм сигурна дали да ги наричам „вестник". Постепенно станах безразлична към собствените си интерпретации и не публикувах разкази, поради простата причина, че не ги пишех. Заспивах при плътно затворени прозорци, а в края на седмицата газех в мръсния пясък, като си представях, че бягам. Все по-бързо.

Дните ми в най-романтичния град в България (както бе обявен през 2011 г.) започваха с криминалната хроника, сякаш изпратена от места, до които се стига само по въздух. Жени обират туристи, като ги пресрещат по улиците и нежно опипват телата им. От ветеринарна клиника „Д-р Дулитъл" е отмъкната теглилка за животни. Шестнайсет компютъра са изнесени от училище, без никой да забележи за период от пет дни. Собственичка на павилион за бельо е заплашена, че ще й счупят краката, ако на другия ден не предаде сумата от 1 500 лева. Патрулка е катастрофирала заради дупка на пътя. От колата на свещеник са задигнати кръст и епитрахил.

И за миг не съм си помисляла, че това е най-безсмисленият сценарий, в който мога да участвам. Сигурна съм, че винаги е възможно да се случи нещо още по-безсмислено, още по-съгласувано с високобюджетни абсурди като тези, в които:
- престъпници поемат с почести управлението на държавата;
- фашисти влизат в Европейския парламент;
- свещеници въвеждат прегрешилите в лоното на капитализма;
- свиневъди с вкуса на свине завладяват медийния пазар, вместо да чукат пържоли в някой цех, и т.н., и т.н.

На 31 май 2011 г. излязох от съвместна пресконференция на Екогласност и Федерацията на потребителите с информация за поредната незначителна дописка. Незначителността й бе предизвестена от факта, че така или иначе никой не обръщаше внимание на контекста, към който се отнасяше. А въпросите, които би следвало да бъдат повдигнати, винаги се оказват услужливо маловажни в сравнение с нечии любовни констелации или възторга по поредния политически труп, който не само се опитва да докаже, че има живот след смъртта, но и че всъщност друг живот няма.

От непрестанния информационен поток общественото внимание години наред улавя най-нискокалоричните истории (истории, а не новини). За да утоляваш глада си за промяна и нови преживявания, били те и опосредствани, трябва постоянно да си набавяш и нови (нискокалорични) истории. Така постепенно загубваш усетливост за разликата между тяло и контейнер и придобиваш навика да си „пазаруваш" новините, които другите вече имат, без да си задаваш въпроси за начина им на производство или за дълготрайното им упоително въздействие.

Във вече споменатата дописка се съобщаваше, че мобилни станции ще извършат замервания в Бургас, за да установят чистотата на въздуха и „дали Лукойл спазва поетите ангажименти за опазването на околната среда, както и цялостната екологична ситуация в региона". Когато текстът с „провокативното" заглавие „Организации ще следят за екоравновесието в Бургас" бе завършен, се озовах срещу една дълбоко смутена редакторка. Няколко минути тя не можеше да вземе решение дали е редно да го публикува, или трябва да го метне в близкото кошче. След телефонно обаждане до друг редактор, придружено от бърз прочит на най-важното, текстът влезе в новия брой. На въпроса с какво съм заслужила такова внимание, ми бе отговорено с нервни потрепвания на миглите: „Ти какво очакваш?! Лукойл ни дават 60 000 годишно!".

„О, само толкова?!", попитах разочарована от обяснението, че 60 000 лева са заключили тези 24 публични страници в един град, за който се говори [SIC!], че е с изключително висок процент на ракови и белодробни заболявания. Подразбира се, че по-високата сума няма да оправдае по никакъв начин липсата на отговорност и професионализъм. Но поне би ги заместила с нещо по-разбираемо (не казвам по-приемливо) за една страна, претопила златните години на цели поколения. Защото е много по-разбираемо да видиш как за пореден път алчността намества най-острите си протези, отколкото всеки ден да научаваш, че животът е контролиран на толкова ниска цена.

Междувременно въздухът не се променяше. Продължавах да заспивам по един необичаен за лятото начин - при плътно затворени прозорци, докато в главата ми се въртеше най-достоверната журналистическа версия: „След щателно проучване бе установено, че нощем, в най-романтичния град в България, се разхождат отмъстителни динозаври, които пърдят под прозорците ви. Няма причини за безпокойство."

Дори да се заема с разследване, мислех си аз, и дори да предположим, че го завърша, мислех си, то никога няма да бъде публикувано. А и от самото начало ми бе дадено да разбера, че е невъзможно да си партнирам с когото и да било. Дори с фотографа, който снимаше предимно пейки за рубриката „Фоторепортер", и понякога, съвсем чистосърдечно, ми прецакваше уговорените вече снимки с въпроси като „Мога ли да ви снимам?" и дори с „Разрешавате ли да ви снимам?". Накратко, в този вестник журналистически разследвания не се правеха. Би било прекалено рисковано. Или прекалено правилно.

Поради краткия си престой в тази така вълнуваща за мен среда, не мога да бъда сигурна дали причината за бездействието на журналистите беше всеки път една и съща, и дали не се дължеше най-вече на факта, че всички се опитваха да бъдат индивидуалисти при едни много особени критерии за индивидуализъм, подчертаващи корпоративната им фигура и прогресивната загуба на професионална тежест.

Много ми се иска да кажа: „Като във всеки друг малък град журналистите се страхуват да си мръднат най-дългия пръст, защото след това излизат на Главната, където мафията и отдавна компрометирани политически фигури са много по-уважавани от медиите". Но в момента, в който журналистиката и страхът застанат твърде близо, едно от двете изчезва.

Ето защо казвам, без да изпитвам неудобство от тона си: повсеместната посредственост, сертифицираният конформизъм и поощряваната години наред сервилност в медийните среди прави така, че журналистиката да изглежда като грешка, която трябва да бъде поправяна с активен пиар и великодушно отношение към всеки, който притежава таланта да осира постоянно и обилно страната, за да облекчава финансовите си нужди.

Изглежда писането на проза е неизбежно, най-малкото защото прозата е единственото място, където можеш да понесеш толкова много идиоти. И да търсиш причините за унищожителните им метаморфози около тях, за да разшириш контекста, като се опитваш да забравиш, че след време „всеки сам е отговорен за лицето си". Особено когато то не се различава по нищо от лицата на хиляди други.

Фотография Васил Танев

Преди година се преместих в Бургас с намерението да проверя какво е да се живее край морето като незначителен журналист. От време на време да пиша разкази, които не публикувам, напълно безразлична към възможните интерпретации. Да си взема куче, с което да бягаме сутрин по плажа, и да изучавам редките растителни видове на север и на юг.

Не бих казала, че плановете ми се провалиха напълно. Работих за едни 24 страници, но не съм сигурна дали да ги наричам „вестник". Постепенно станах безразлична към собствените си интерпретации и не публикувах разкази, поради простата причина, че не ги пишех. Заспивах при плътно затворени прозорци, а в края на седмицата газех в мръсния пясък, като си представях, че бягам. Все по-бързо.

Дните ми в най-романтичния град в България (както бе обявен през 2011 г.) започваха с криминалната хроника, сякаш изпратена от места, до които се стига само по въздух. Жени обират туристи, като ги пресрещат по улиците и нежно опипват телата им. От ветеринарна клиника „Д-р Дулитъл" е отмъкната теглилка за животни. Шестнайсет компютъра са изнесени от училище, без никой да забележи за период от пет дни. Собственичка на павилион за бельо е заплашена, че ще й счупят краката, ако на другия ден не предаде сумата от 1 500 лева. Патрулка е катастрофирала заради дупка на пътя. От колата на свещеник са задигнати кръст и епитрахил.

И за миг не съм си помисляла, че това е най-безсмисленият сценарий, в който мога да участвам. Сигурна съм, че винаги е възможно да се случи нещо още по-безсмислено, още по-съгласувано с високобюджетни абсурди като тези, в които:
- престъпници поемат с почести управлението на държавата;
- фашисти влизат в Европейския парламент;
- свещеници въвеждат прегрешилите в лоното на капитализма;
- свиневъди с вкуса на свине завладяват медийния пазар, вместо да чукат пържоли в някой цех, и т.н., и т.н.

На 31 май 2011 г. излязох от съвместна пресконференция на Екогласност и Федерацията на потребителите с информация за поредната незначителна дописка. Незначителността й бе предизвестена от факта, че така или иначе никой не обръщаше внимание на контекста, към който се отнасяше. А въпросите, които би следвало да бъдат повдигнати, винаги се оказват услужливо маловажни в сравнение с нечии любовни констелации или възторга по поредния политически труп, който не само се опитва да докаже, че има живот след смъртта, но и че всъщност друг живот няма.

От непрестанния информационен поток общественото внимание години наред улавя най-нискокалоричните истории (истории, а не новини). За да утоляваш глада си за промяна и нови преживявания, били те и опосредствани, трябва постоянно да си набавяш и нови (нискокалорични) истории. Така постепенно загубваш усетливост за разликата между тяло и контейнер и придобиваш навика да си „пазаруваш" новините, които другите вече имат, без да си задаваш въпроси за начина им на производство или за дълготрайното им упоително въздействие.

Във вече споменатата дописка се съобщаваше, че мобилни станции ще извършат замервания в Бургас, за да установят чистотата на въздуха и „дали Лукойл спазва поетите ангажименти за опазването на околната среда, както и цялостната екологична ситуация в региона". Когато текстът с „провокативното" заглавие „Организации ще следят за екоравновесието в Бургас" бе завършен, се озовах срещу една дълбоко смутена редакторка. Няколко минути тя не можеше да вземе решение дали е редно да го публикува, или трябва да го метне в близкото кошче. След телефонно обаждане до друг редактор, придружено от бърз прочит на най-важното, текстът влезе в новия брой. На въпроса с какво съм заслужила такова внимание, ми бе отговорено с нервни потрепвания на миглите: „Ти какво очакваш?! Лукойл ни дават 60 000 годишно!".

„О, само толкова?!", попитах разочарована от обяснението, че 60 000 лева са заключили тези 24 публични страници в един град, за който се говори [SIC!], че е с изключително висок процент на ракови и белодробни заболявания. Подразбира се, че по-високата сума няма да оправдае по никакъв начин липсата на отговорност и професионализъм. Но поне би ги заместила с нещо по-разбираемо (не казвам по-приемливо) за една страна, претопила златните години на цели поколения. Защото е много по-разбираемо да видиш как за пореден път алчността намества най-острите си протези, отколкото всеки ден да научаваш, че животът е контролиран на толкова ниска цена.

Междувременно въздухът не се променяше. Продължавах да заспивам по един необичаен за лятото начин - при плътно затворени прозорци, докато в главата ми се въртеше най-достоверната журналистическа версия: „След щателно проучване бе установено, че нощем, в най-романтичния град в България, се разхождат отмъстителни динозаври, които пърдят под прозорците ви. Няма причини за безпокойство."

Дори да се заема с разследване, мислех си аз, и дори да предположим, че го завърша, мислех си, то никога няма да бъде публикувано. А и от самото начало ми бе дадено да разбера, че е невъзможно да си партнирам с когото и да било. Дори с фотографа, който снимаше предимно пейки за рубриката „Фоторепортер", и понякога, съвсем чистосърдечно, ми прецакваше уговорените вече снимки с въпроси като „Мога ли да ви снимам?" и дори с „Разрешавате ли да ви снимам?". Накратко, в този вестник журналистически разследвания не се правеха. Би било прекалено рисковано. Или прекалено правилно.

Поради краткия си престой в тази така вълнуваща за мен среда, не мога да бъда сигурна дали причината за бездействието на журналистите беше всеки път една и съща, и дали не се дължеше най-вече на факта, че всички се опитваха да бъдат индивидуалисти при едни много особени критерии за индивидуализъм, подчертаващи корпоративната им фигура и прогресивната загуба на професионална тежест.

Много ми се иска да кажа: „Като във всеки друг малък град журналистите се страхуват да си мръднат най-дългия пръст, защото след това излизат на Главната, където мафията и отдавна компрометирани политически фигури са много по-уважавани от медиите". Но в момента, в който журналистиката и страхът застанат твърде близо, едно от двете изчезва.

Ето защо казвам, без да изпитвам неудобство от тона си: повсеместната посредственост, сертифицираният конформизъм и поощряваната години наред сервилност в медийните среди прави така, че журналистиката да изглежда като грешка, която трябва да бъде поправяна с активен пиар и великодушно отношение към всеки, който притежава таланта да осира постоянно и обилно страната, за да облекчава финансовите си нужди.

Изглежда писането на проза е неизбежно, най-малкото защото прозата е единственото място, където можеш да понесеш толкова много идиоти. И да търсиш причините за унищожителните им метаморфози около тях, за да разшириш контекста, като се опитваш да забравиш, че след време „всеки сам е отговорен за лицето си". Особено когато то не се различава по нищо от лицата на хиляди други.

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Софийски истории

  • Най-спешните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари

    Парите са съществена част от живота ни и има моменти, когато имаме нужда от тях спешно, за да посрещнем неочаквани разходи или да покрием основни нужди. В тази статия ще обсъдим най-неотложните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари и ще проучим някои възможни решения за справяне с тези ситуации. Медицински спешни случаи Спешните медицински случаи

  • Българска роза бе засадена в центъра на Виена (СНИМКИ)

    В сряда следобяд (на 19 април) в австрийската столица Виена се състоя едно прекрасно и цветно събитие: засаждането на българска роза в световноизвестната красива цветна градина Volksgarten в сърцето на австрийската столица (срещу парламента и кметството, до Бургтеатър, канцлерството и президенството). Идеята е на децата от българското неделно

  • Различните видове изолации и техните предимства

    Изолацията играе решаваща роля за поддържане на температурата и енергийната ефективност на всяка сграда. Изборът на правилната топлоизолация за вашия дом или бизнес сграда може значително да намали разходите за енергия и да подобри комфорта. Нека разгледаме разгледаме различните видове изолации и техните предимства. Изолация от фибростъкло Изолацията

  • Стотици любители на възхитителен джин се потопиха в „Есенция от любовни любопитности“ по време на необикновено парти

    Още в ранния следобед почитателите на екстравагантния джин, търпеливо изчакваха да се сдобият със загадъчна карта на приключението, което ги очакваше в следващите няколко часа. Чудато преобразената градина обещаваше превкусни любопитности, под вещото ръководство на петима приказни герои – добре познатите Барон фон Краставич и Кю Къмбербач, както

  • Полезни съвети при тегленето на нов кредит

    В днешните несигурни времена с нарастваща инфлация и постоянно вдигане на цените, много хора не успяват да покрият разходите си и имат спешна нужда от допълнителни средства. В такъв случай повечето прибягват до тегленето на онлайн кредити. Ако и вие се чудите откъде да намерите пари за непредвидени разходи, то не е лоша идея да кандидатствате за сигурен бърз

  • Градските предизвикателства пред София: намиране на гъвкави решения за качеството на въздуха

    Проблемът Замърсяването на въздуха е основната екологична причина за преждевременна смърт сред гражданите на ЕС. Фините прахови частици се считат за отговорни за приблизително 436 000 преждевременни смъртни случая в ЕС през 2013 г., азотният диоксид за 68 000 и приземният озон за още 16 000. София, България, е най-замърсената столица в Европа, с високи

  • Сервизи за хранене

    Изборът на сервиз за хранене на пръв поглед може и да не изглежда толкова важен, но истината е, че ако притежавате правилния комплект, той ще направи много по-приятно времето за хранене. Друго, което може да постигнете, е да промените целия облик на кухнята или трапезарията си. А ако искате да впечатлите гостите си или да подарите луксозен сервиз, трябва да

  • Как да изберем дамско портмоне за подарък?

      Често оставаме без идеи за подаръци за празниците на любимите ни хора. Затова тук сме ви приготвили страхотно предложение – а именно, дамско портмоне. Това е идеално решение, когато искате да подарите функционален и практичен продукт, който да напомни за вашата привързаност. Но как да изберем такова? Как избираме дамско портмоне, когато търсим подарък? Ако

  • Откъде да се сдобием със свежи и модерни попълнения за нашия гардероб?

    Дамите доста често пазаруват. Те обичат да търсят нови дрехи, обувки, аксесоари и принадлежности. Съответно, купища онлайн магазини предлагат всякакви продукти за жени. Това обаче не означава, че всеки един магазин е стойностен. Затова тук ще разгледаме откъде да попълним своя гардероб. Защо да пазаруваме в Answear? Дигитализацията на света ни осигури

  • Къде ще ви дадат заем без да имате официална заетост?

     Коя банка ще даде заем без официална заетост на някого? - обикновен въпрос, който звучи отхора, които нямат официална работа. Много от тях дори не се опитват да кандидатстват в банката, тъй като не се съмняват, че това ще доведе до отказ. Лице, което има определени доходи, които не са официално потвърдени, има възможност да използва кредитен продукт. Доколко

  • Как визуално да увеличите пространството в малка баня в хотел?

    Независимо от броя на звездите на хотела, банята в него трябва да отговаря на съответните стандарти. Следователно, имайки предвид насоките на строителните разпоредби, можем да приложим и подходящи трикове за подреждане, които ще направят банята да изглежда по-великолепна. Как да използваме светлина, отражения, цветове, форми и пропорции, за да изглежда

  • Осветление за банята - как ефективно да осветявате тази стая

      Светлината е подценен герой в интериора - особено на малките помещения, като бани в жилищни блокове. Светлината оформя пространството. Тя може визуално да подобри пропорциите и да внесе желаното настроение в помещението. Както осветлението на малка баня без прозорец, така и на баня с голямо остъкляване, изисква обмислени решения. Предлагаме какво

  • Кой метод за отпушване на канали да изберем?

    Отпушването на канали не е никак лесна задача. Много хора си мислят, че могат да се справят с подръчни средства, но идва един момент, в който те просто не работят. Ако такава патова ситуация настъпи, то тогава намесата на водопроводчик е неизбежна. В следващите редове ще посочим, какви методи за отпушване на канал прилагат хората и кой е най-добрият от тях. Как

  • Бум на казино игрите в България

    От незапомнени времена, човекът рискува. Това е една от човешките черти – инстинктът за самосъхранение, стремежът за размножаване и стремежът за риск, или хазарт. С понятието „хазарт” имаме предвид много по-малки понятия, като изпитването на вълнение, нарочното покачване на адреналина и т.н. Помислете малко: А ако прашката на Давид се бе счупила в ръката

  • Как да опазим дома си от крадци – 10 хитринки

    Освен камера за видеонаблюдение и аларма за опазването на дома, е нужно да знаем и в какво се изразява правилното поведение на собствениците на имоти. Какво е добре да предприемете, за да защитите жилището си от крадци и злонамерени деяния?  10 хитринки за опазване на жилището от крадци  Освен камера за видеонаблюдение със звук и алармена система е препоръчително

  • Как да открием перфектните мебели онлайн

    Обзавеждането на едно жилище винаги е сериозно предизвикателство. Избирането на различни артикули за дома отнема много от свободното време, и е свързано с различен вид проучвания и запознаване с характеристиките на отделните вещи. Днес има много по-лесен начин да се справим с тази задача, като се доверим на търговците и изберем мебели онлайн. Този тип пазаруване

  • Цветята са на почит от векове

    Цветята са омайвали художници и поети от древни времена. Както днес, така и в миналото думата цвете е символ на красота и свежест. То е използвано за подарък за дамите от древни времена. Розата е доказала своята красота и е предпочитан подарък, като символ на любов. Букет рози си остава предпочитан за подарък и символ на любов от много години насам. Днес в сайтовете

  • Какво да правим в София през август? (Първа част)

    Август може да бъде убийствен за всеки един в София. Особено когато в мислите си ти си на някой усамотен плаж, под чадър, четейки книга. Тази година жегите също са огромни. Точно затова август може да бъде изключително опасен за здравето на тялото и психиката. Ето няколко занимания, които могат да ви изкарат от августовата депресия: 1. Разхождай се в парка Препоръчително

  • Като деца мечтаехме да станем такива

    Когато сме деца определено виждаме една професия като забавление, без да забелязваме негативните страни и целия кариерен път, който се извървява докато накрая убедено твърдиш, че си постигнал нещо и си намерил призванието си. Точно преди пенсията. Както и да е. Децата обаче по типично чист и невинен начин подхождат към избора на професия.  Ето кои са

  • Кога не се нуждаете от трудов договор при кандидатстване за кредит?

    Стабилните доходи и работата на безсрочен трудов договор са сред основните изисквания на банковите финансови институции, изпълнението на които ви позволява да кандидатствате за кредит. Изискването за сигурни и доказани чрез трудов договор доходи е начин банките да си гарантират, че ще върнете отпуснатите средствата. За тях е важно да имате регулярен