Е, България не е чак толкова малка, колкото Андора (шестата най-малобройна нация в Европа, но втора по средна продължителност на живота), но е далеч по-бедна. Едно е сигурно обаче - и тук местните не живеят във взаимна хармония и обич.
Особено популярни и характерни за „богатата българска душевност" са фрази от рода на „абе мани, българска работа", „аз българска музика не слушам", „аз български филми не гледам", „аз с българи не обичам да работя", „аз с българи не обичам да общувам", „българите са ебати селяните", „ебаси БЪЛГАРИТЕ" и т.н.
Самият аз не съм кой знае какъв патриот, доста неща тук не ми допадат и именно затова прекарвам известни периоди от живота си извън тази страна. Това обаче съвсем не ме прави квалифициран да размазвам и сривам със земята абсолютно всичко, пръкнало се тук. И винаги са ми били интересни хората, които го правят. Те самите явно считат - пардон - смятат (fuck off съветски влияния) себе си за англичани, германци или минимум американци, а вероятно някои от тях дори са достойни за гражданство в Монако. Или най-малкото за по-различни от „тия селяни, българите" и със сигурност по-добри от тях.
Окей, coolio, пичага - ти не слушаш българска музика и не гледаш български филми, понеже са „шит". Нека тогава да видим самият ти, в сферата, в която работиш, дали си на световно или поне на европейско ниво. Дали си хипер добър компютърен специалист, дали правиш супер яки реклами, дали оправяш тръбопроводи и мивки както никой друг, дали пишеш и се изказваш безупречно, дали играеш фантастичен футбол, дали поправяш ключалки като хала, дали си приказен търговец, изумителен адвокат, разкошен библиотекар или ебач а ла Роко Сифреди. И дали няма да е яко аз да дойда на твоята сергия, в твоя магазин или фирма и да махна с ръка пренебрежително погнусен, с думите: „Ааааа тия чушки/панталони/полици/оферти не стават, български са". Или още по-яко - „Тия щори са шит, ама не, щорите са си западни и са си яки, обаче ТИ, който ги продаваш, си българин, съответно цялата работа си е ебаламайката"...
Или пък да се съглася напълно с теб и да кажа: „България за нищо не става и всички вие сте селяндури." Тогава нищо чудно ти да ми извъртиш обичайния си номер и да се засегнеш и разпалиш като големия патриот, който всъщност си, и да ми се разкрещиш, че България е „велика" държава, трябва да е на триста морета, целият Балкански полуостров ни принадлежи, обаче ни завиждат и срещу нас има конспирация. И да ме порицаеш, задето пея на английски.
Е, кое от двете е, ШИЗО?
(Сетих се за книгата, беше пиесата Андора, колко проницателно от моя страна.) Фотография Васил Танев
„В Андора, подобно на
всяка друга малка държава, хората не можеха да се понасят помежду си." Думи на
Макс Фриш от първата глава на забравих коя книга, едно от онези стари соц-издания
на Панорама или Отечество, или Господ знае кое от всичките, от които навремето
строях замъци за оловните си войници и които, понякога, дори четях. (Без
непременно да разбирам за какво точно става дума.) Често се сещам за тази
показателна сентенция на палавия швейцарски писател и драматург, посетил Източна Европа през 30-те години на миналия век.
Е, България не е чак
толкова малка, колкото Андора (шестата най-малобройна нация в Европа, но втора
по средна продължителност на живота), но е далеч по-бедна. Едно е сигурно обаче
- и тук местните не живеят във взаимна хармония и обич.
Особено популярни и
характерни за „богатата българска душевност" са фрази от рода на „абе мани,
българска работа", „аз българска музика не слушам", „аз български филми не
гледам", „аз с българи не обичам да работя", „аз с българи не обичам да общувам", „българите са ебати селяните", „ебаси
БЪЛГАРИТЕ" и т.н.
Самият аз не съм кой
знае какъв патриот, доста неща тук не ми допадат и именно затова прекарвам
известни периоди от живота си извън тази страна. Това обаче съвсем не ме прави
квалифициран да размазвам и сривам със земята абсолютно всичко, пръкнало се тук.
И винаги са ми били интересни хората, които го правят. Те самите явно считат -
пардон - смятат (fuck off съветски влияния) себе си за англичани, германци или
минимум американци, а вероятно някои от тях дори са достойни за гражданство в
Монако. Или най-малкото за по-различни от „тия селяни, българите" и със
сигурност по-добри от тях.
Окей, coolio, пичага -
ти не слушаш българска музика и не гледаш български филми, понеже са „шит".
Нека тогава да видим самият ти, в сферата, в която работиш, дали си на световно
или поне на европейско ниво. Дали си хипер добър компютърен специалист, дали
правиш супер яки реклами, дали оправяш тръбопроводи и мивки както никой друг,
дали пишеш и се изказваш безупречно, дали играеш фантастичен футбол, дали
поправяш ключалки като хала, дали си приказен търговец, изумителен адвокат,
разкошен библиотекар или ебач а ла Роко Сифреди. И дали няма да е яко аз да
дойда на твоята сергия, в твоя магазин или фирма и да махна с ръка
пренебрежително погнусен, с думите: „Ааааа тия чушки/панталони/полици/оферти
не стават, български са". Или още по-яко - „Тия щори са шит, ама не, щорите са
си западни и са си яки, обаче ТИ, който ги продаваш, си българин, съответно
цялата работа си е ебаламайката"...
Или пък да се съглася
напълно с теб и да кажа: „България за нищо не става и всички вие сте селяндури."
Тогава нищо чудно ти да ми извъртиш обичайния си номер и да се засегнеш и разпалиш
като големия патриот, който всъщност си, и да ми се разкрещиш, че България е „велика"
държава, трябва да е на триста морета, целият Балкански полуостров ни
принадлежи, обаче ни завиждат и срещу нас има конспирация. И да ме порицаеш,
задето пея на английски.
Е, кое от двете е, ШИЗО?
(Сетих се
за книгата, беше пиесата Андора, колко
проницателно от моя страна.)
Фотография Васил Танев