Малко по-късно същата вечер с наивно любопитство реших да направя бърза справка в интернет, за да видя какви личности се издирват, защо и къде. След като се нагледах на стряскащи мутри, обвинени в какво ли не, ми направи впечатление друго - в сайта на Интерпол освен раздел за извършители на тежки престъпления има и отделно място за изчезнали. Факт - те стават поне с хиляда повече на ден.
И точно в този раздел се сблъсках с потресаваща истина. На почти всяка една от общо 55-те страници с издирвани и безследно изчезнали от цял свят присъстват поне една или две снимки на български граждани. Да, видимо набързо въведени, ако съдим по класическите бързописни грешки - например „Lon" вместо „Лом" или „Wvgeni" вместо „Евгени". Но това са дребни подробности. Говорим за лица, които се търсят от месеци, а някои и от години. Лица, чиято липса е оповестена от международна организация като Интерпол, но безсърдечно пропусната или, кой знае - умишлено прикрита от родните медии. Според най-простата статистика, която ми хрумва, излиза, че всеки петнадесети от раздела Missing people е българин. Още един факт. Сред тях са бебета и деца, които ги търсят не за престъпления, а защото са се изпарили без следа. Но най-тъжното е, че този ужасен факт остава нехайно пренебрегнат от нашите медии.
Имах близък приятел, който преди по-малко от година изчезна в Амстердам. Български гражданин - млад, изключително добър и работлив човек с огромно сърце. Страхотно момче, което винаги ще ти помогне, ще ти се усмихне, ще те поздрави и ще каже нещо смешно и симпатично. Към края на поредния делничен ден той и още няколко познати се събират на вечеря, след което поемат към домовете си. На другата сутрин от работата на младежа звънят и питат, леко ядосани, защо не се е появил, без да предупреди. Това само по себе си звучи изключително обезпокоително - става дума за човек, който се труди здраво и никога не закъснява дори с пет минути. Малко по-късно, същият този ден, се обажда и майка му - доста уплашена, че не го е виждала, защото синът й нямал навика да не се прибира.
Минаха ден, два, три... Той не се появи. Обявиха го за издирване от холандската полиция, а ние, всичките му приятели, просто изпаднахме в ужас. Направихме плакати, вървяхме по улиците със снимки, фейсбук също беше залят, а семейството му звънеше на врачки. И нищо. Дни наред. На шестия ден писах до новинарските екипи на по-големите родни телевизии, защото все пак човекът е българин и, кой знае - може да е някъде в България. Изпратих доста дълъг имейл с точното му описание и обстоятелствата, при които е изчезнал, прикачих снимка и зачаках. След десетия пореден имейл без отговор вече реших да звънна. Отговориха ми: „Напишете мейл". За Бога, та аз ви написах сто! „Не зависи от мен, госпожо. Ако има интерес, ще се свържат с вас." Дори не ми се коментира какво значи думата „интерес", когато наш гражданин е безследно изчезнал на територията на друга държава и е обявен за издирване от полицията.
Това не е работа на медиите, ще кажете вие. Може би е така, но в новините на същите тези медии, които нямат „интерес", имаше 15-минутни репортажи как кокошката на баба Сула от село Равно поле се е влюбила в кастриран котарак, как премиерът играл тенис с обратната страна на ракетата и как Алисия предпочитала да си купува изкуствена коса само от „доказани глави". И докато слушах всички тези интересни факти, по холандските новини показваха как изваждат тялото на нашия приятел от канала.
А всъщност всички ние можем да си бъдем взаимно полезни като членове на едно истинско общество. Аз искам да знам за изчезналите хора. Искам да виждам лицата им по телевизията, искам семействата им да не губят надежда и да разчитат, че на това общество му пука.
Да, Малкия Маргин го издирват - супер! Ако го видя, ще ви звънна.
Събрали сме се с приятели у нас. Навън вали, аз готвя и от
време на време отскачам до хола да кажа едно бързо „наздраве" на моите хора,
които гледат телевизия. При един от тези отскоци се сблъсквам с репортаж по
новините - „Малкият Маргин обявен за издирване от Интерпол". Не съм наясно с
дейността на Малкия Маргин и, честно казано, никога не съм се интересувала
страстно от случващото се в българската камора. Не искам да познавам тези хора,
не искам да чувам или да чета за тях, камо ли да имаме нещо общо. Знам само, че
мястото им е по затворите. В репортажа ме заинтригува друго - „издирван от
Интерпол". Какво значи това? Какво трябва да си извършил, за да те търси международната полиция?
Малко по-късно същата вечер с наивно любопитство реших да
направя бърза справка в интернет, за да видя какви личности се издирват, защо и
къде. След като се нагледах на стряскащи мутри, обвинени в какво ли не, ми
направи впечатление друго - в сайта на Интерпол освен раздел за извършители на
тежки престъпления има и отделно място за изчезнали. Факт - те стават поне
с хиляда повече на ден.
И точно в този раздел се сблъсках с потресаваща истина. На
почти всяка една от общо 55-те страници с издирвани и безследно изчезнали от
цял свят присъстват поне една или две снимки на български граждани.
Да, видимо набързо въведени, ако съдим по класическите бързописни грешки -
например „Lon" вместо „Лом" или „Wvgeni" вместо „Евгени". Но това са дребни
подробности. Говорим за лица, които се търсят от месеци, а някои и от години. Лица, чиято
липса е оповестена от международна организация като Интерпол, но безсърдечно
пропусната или, кой знае - умишлено прикрита от родните медии. Според
най-простата статистика, която ми хрумва, излиза, че всеки петнадесети от
раздела Missing people е българин. Още един факт. Сред тях са бебета и деца,
които ги търсят не за престъпления, а защото са се изпарили без следа. Но най-тъжното
е, че този ужасен факт остава нехайно пренебрегнат от нашите медии.
Имах близък приятел, който преди по-малко от година изчезна
в Амстердам. Български гражданин - млад, изключително добър и работлив човек с
огромно сърце. Страхотно момче, което винаги ще ти помогне, ще ти се усмихне,
ще те поздрави и ще каже нещо смешно и симпатично. Към края на поредния
делничен ден той и още няколко познати се събират на вечеря, след което поемат
към домовете си. На другата сутрин от работата на младежа звънят и питат, леко
ядосани, защо не се е появил, без да предупреди. Това само по себе си звучи
изключително обезпокоително - става дума за човек, който се труди здраво и
никога не закъснява дори с пет минути. Малко по-късно, същият този ден, се
обажда и майка му - доста уплашена, че не го е виждала, защото синът й нямал
навика да не се прибира.
Минаха ден, два, три... Той не се появи. Обявиха го за
издирване от холандската полиция, а ние, всичките му приятели, просто
изпаднахме в ужас. Направихме плакати,
вървяхме по улиците със снимки, фейсбук също беше залят, а семейството му
звънеше на врачки. И нищо. Дни наред. На шестия ден писах до новинарските екипи
на по-големите родни телевизии, защото все пак човекът е българин и, кой знае -
може да е някъде в България. Изпратих доста дълъг имейл с точното му описание и обстоятелствата, при които е изчезнал, прикачих снимка и зачаках. След
десетия пореден имейл без отговор вече реших да звънна. Отговориха ми:
„Напишете мейл". За Бога, та аз ви написах сто! „Не зависи от мен, госпожо. Ако
има интерес, ще се свържат с вас." Дори не ми се коментира какво значи думата
„интерес", когато наш гражданин е безследно изчезнал на територията на
друга държава и е обявен за издирване от полицията.
Това не е работа на медиите, ще кажете вие. Може би е така,
но в новините на същите тези медии, които нямат „интерес", имаше 15-минутни
репортажи как кокошката на баба Сула от село Равно поле се е влюбила в
кастриран котарак, как премиерът играл тенис с обратната страна на ракетата и
как Алисия предпочитала да си купува изкуствена коса само от „доказани глави".
И докато слушах всички тези интересни факти, по холандските новини показваха
как изваждат тялото на нашия приятел от канала.
А всъщност всички ние можем да си бъдем взаимно полезни като
членове на едно истинско общество. Аз искам да знам за изчезналите хора. Искам
да виждам лицата им по телевизията, искам семействата им да не губят надежда и
да разчитат, че на това общество му пука.
Да, Малкия Маргин го издирват - супер! Ако го видя, ще ви звънна.